Мълчанието е самодисциплина, това е наука и път към висшата Тишина (ВИДЕО)

Здравейте, Елеазар Хараш. Пътувайки към срещата ни днес за това интервю се питах как изобщо може да се направи интервю за Тишината, как изобщо могат да се задават въпроси за Тишината, но се надявам да осветлите с тази тема онези кътчета в душите на търсачите на Истината, които да ги поведат в правилната посока.
Тишината е важна, защото от дълбоката Тишина излизат най-дълбоките мисли, висшата Тишина. Мълчанието е друго важно, защото там излиза духовната мъдрост, а от Тишината – Божествената. Значи, виж какво казва твоя човек Метерлинк, значи: всичко важно и велико в човешката душа става в Тишината и в Мълчанието и оттам тръгва правилното Слово и след време и правилната медитация. То въобще няма медитация, щото медитацията е изчезване. Но виж какво казва висшата Тишина като мъдрост – Ал Халладж, страшен е: О, Господи, Ти ме унищожи, за да ми станеш близък. Ако Бог не ни унищожи ний му пречим, човешката природа е, а когато Бог иска да ти стане близък, Той ни унищожава: Голгота, клади, вътрешно, външно, нали…и вече това е близостта; това, което искат хората. Но тез, които искат да си живеят, нали, те пречат на Бога и не знаят, че трябва да отстъпят, че Той е майстор на живота, ний не сме.
Ако искаш мога да започвам,…Мълчанието е Духовно, а Тишината е Божествена. Който не може да говори - говорим за разумно, мъдро – той не е осмислил своето мълчание. Мълчанието трябва да изработи своето говорене. Чувал си, че в древните школи имат период на мълчание – три години, пет години, някъде и повече. Мълчанието е работа върху себе си, то е лечебно, то е лечението, особено пък ако трябва да препоръчаме нещо на бъбривия човек, щот той прави страшна карма, обаче е много трудно да го накараш щот той е пълен с духове, с желания и да му кажеш потопи се в мълчание. Но това е лечението. Мълчанието е път към дълбоко съкровено мислене, то руши ума, бъбривостта и безумието. Бъбривостта е много близо до безумието. Но това е разбраното, осъзнатото мълчание, може да се нарече злато. Разпаленото говорене може да означава много желания, туй пък означава много болести, много проблеми. С говоренето се извършват много грехове. Значи една изпусната дума, да не говорим две, три нали и вече…

Но как хората, които искат да споделят свои изживявания да се справят с риска от това да попаднат в ситуация на прекалено говорене?
Ами, трябва да се помолят да го кажат с душа, защото ума ще използва много думи и няма да може да каже нищо съществено. Значи, ума трябва да бъде обучен, научен в контрол и тогава душата с малко думи ще каже същественото, а иначе много думи не стигат. Чувал си в Библията, че казват: "Ще плащате за всяка дума". Това означава, че в говоренето има много грях. Ето защо мълчанието е важно и разбира се Тишината по-дълбоката… Мълчанието погребва греховете, ти не можеш да се разкайваш, Боре, за мълчание, няма как. Обаче за една изпусната дума…нали? Наистина говоренето е голяма опасност за човека. Учителят казва: "Има думи, които могат да отнемат развитието за хиляди години". Чрез Мълчанието Бог ни опазва, защото бъбривия човек – той е просто лекомислен, а ако е прекалено бъбрив вече отива към безумие. Бъбривия трупа много паразити, особено психически. Той е готов психар, готова психиатрия и затуй той може да не те слуша щот тез паразити искат да си кажат своето и той е задръстен и ако съумее да разбере Мълчанието и молитвата… Който говори много се самоосъжда, а съвсем голямата бъбривост е разпад. Бъбривият човек задължително е нечист. Друг важен момент – много хора имат тревожно мълчание. Ще обясня: в мълчанието трябва да видиш в каква компания си със себе си. Мълчиш, ама с кого общуваш. При разумното мълчание ти е леко, а тревожното мълчание означава паразити. В мълчанието желанията излизат на светло. В мълчанието не можеш да се скриеш. То разкрива твоята вътрешност, там пред себе си се виждаш. В земното мълчание се разкриват нашите тревоги, но в мъдрото Мълчание думите се топят. Мълчанието е самодисциплина, това е наука и път към висшата Тишина. Разумното мълчание пречиства нашият път. Това Мълчание може да изясни много неща. Ако мълчиш и осъждаш – ти не мълчиш и това води до разболяване също. Ти мълчиш обаче вътрешно критикуваш – ще плащаш по вътрешен път с тежки състояния, с тежки психизми. Който осъжда никога не може да има вътрешен мир. Мълчанието трябва да живее в твоята любов. Говоренето показва колко е истинско твоето мълчание. Ако то е разумно, както казахме осмислил си мълчанието.

Ето защо, първото нещо, което ми направи впечатление преди две години е, че хората, които са най-близо до вас бяха особено мълчаливи и излъчваха една мекота.
Да, имам кръг от много мълчаливи хора. Обичат съзнателно, тренират го даже…малко говорене, рядко говорене. Някои, ако проговорят рядко после даже някой път съжаляват. И пак още по-дълбок контрол…и това е пътя, нали. В Библията в Йов се казва: "Мълчи и ще те науча на Мъдрост". Бог го казва…мълчи и ще те науча. От Мълчанието идват прозрения, от Тишината идват откровения. Истинското Мълчание създава и спокойствие, и уют. Има едно мълчание и едно говорене, които изпъждат Бога. Значи: критичното мълчание, неразумното говорене. Това са много опасни неща, щото ти като изпъдиш Бога след време вече нямаш опора. Това са умствени, това говорене е умствено и това мълчание е умствено, а не духовно. Умственото Мълчание – не, по-скоро чистото мълчание, свещеното – то е Божие дело, пак то трябва да те научи. Медитацията, това е преди всичко поклонение на Тишината. Умът е заключен и в Тишината получаваш или Мъдрост, или пълнота, или лекота. Зависи какво ще реши Тишината да ти даде. Човек, който има покой и тишина е винаги богат. Когато си в свещеното Мълчание можеш да слушаш. Когато си в Тишината се сливаш и изчезваш. Тука се случва това, което суфите го наричат Фана - дълбоко разтваряне. Има и разтваряне без завръщане в света. Това са вече много дълбока степен, който е дълго време зрял за Бога, постоянно мислил за Бога. Другият се връща да служи, пак е хубаво, другият изчезва. Красиви изчезвания. Във Висшата Тишина няма тяло, няма ум. Това е прасъстояние, нещо изначално. Свещеното мълчание е злато, Висшата Тишина е диамант. Който няма любов към истината и мълчанието, и говоренето ще го разрушават. Висшата Тишина е позволение да влизаш в Древността. Който е разбрал Тишината има мъдро говорене. Говоренето е изкуство на душата, а безмълвието е изкуство на духа. От душата излиза свещен говор, от Духа излиза мистична мъдрост. Който е познал тайната на мълчанието – ухае, който е познал тайната на тишината – сияе. Десетият старец е старецът на Тишината, няколко неща от него ще кажем. Казва се Учителя Мавахари. Виж сега, Тишината не говори с думите, а с Духа си. Ако в Словото няма Тишина няма и Мъдрост. Чистото Слово е завръщане в Тишината. Съвършеното Слово е най-близо до Тишината, до своето начало. Двадесет и вторият Старец – той е нарекъл Бену, Феникса – Несподелящата, заключена птица. Тя не споделя световете, тя не споделя сътвореност. Тя споделя безмълвие и нероденост. Двадесет и вторият Старец… Има една дълбока степен на безмълвието, тази степен е свързана с неговата Несподелимост. Значи там няма и Мъдрост, няма, няма откровение. Много дълбока пълнота, несподелима и тук е дълбокият смисъл…

Има една такава ситуация, в която хората, които са търсачи на Истината искат да им бъдат споделени вътрешните изживявания от постигането на високите степени, духовни състояния, както е Самадхи, а от друга страна пък хора, които са достигнали до някакви духовни изживявания те имат вътрешното желание да споделят. И двете ли са грешни ?
Ако преживяването е дълбоко истинско, да кажем както е Самадхи, знае се твърдо, че не можеш да го обясниш. Умът винаги иска обяснение, но това преживяване в него няма мислене, няма дишане, думата преживяване е условна, то надраства всичко и така, понеже е Божествено и това е такова преживяване, което не можеш да го обясниш и да искаш. Можеш да го загатнеш, но не е хубаво да го споделяш много, но то така е направено, че не можеш да го споделиш. Споделяш само нещичко.

И ако не говорим за високата степен Самадхи, а говорим за по-нисши , по-ниски степени духовни изживявания, има ли такова правило те да бъдат, за да бъдат запазени да бъдат заключени в Мълчанието?
Първо е хубаво да не се споделят, второ е хубаво да кажем с напреднал духовен човек да споделиш, но той също няма много какво да ти каже, защото това е спирка. Той ще ти каже - това е спирка продължавай напред. Не обръщай много внимание дори и да е съкровено, щото…дълбоко съкровено е. Пак ще има нещо, което ще остане неказано, а пък като вземеш да го говориш то се скрива надълбоко и може след време да предизвикаш да не дойде, на по-дълбоко ниво.

Точно това ми беше въпроса. И хората, които са видели част от невидимото по-скоро не бива да го изказват, трябва да го запазят в тайната на Тишината
Много е интимно, много е съкровено. Дадено е насаме, дадено е от Нищото, дадено е от Бога, за да имаш едно вдъхновение, един силен стремеж и споделянето е губещо. Ако Древният те е докоснал твоето безмълвие става много дълбоко и тука напълно осъзнаваш, че никога не можеш да го споделиш, защото то е нещо по-дълбоко от тайната на Живота. Това да преживееш Бога на дълбоко ниво е много дълбоко нещо.  Можеш да говориш за Древния, но не можеш да го споделиш. Не можеш. Има безмълвие, което дава Мъдрост. Има безмълвие, което дава преизпълненост. Тука дори и Мъдростта е неуместна. Значи, не говорим за знанието въобще. Тишината в древен смисъл е общение с Бога. Това е върховната манна. Манна небесна. Земното говорене е самоумъртвяване, земният начин на мислене. Самоумъртвява енергията, самообричаш се. Но тука ще работи Съдбата, която е друго име на справедливостта, тя ще коригира. Човек, който умее да мълчи и да пести думите си може да събуди истинския си устрем и може да започне да излиза от ума си, от змията, от Съдбата, от миналото. Въпросът е да умееш да мълчиш по тоз Божествен начин, не по човешкия.  Говоренето може да се превърне в много тежко робство и карма, особено ако споделиш неща на Бога, на Нищото, на Неизразимото, както е Самадхи, но аз ти казах то не можеш да го обясниш. Така е, защото е Божествено. Ако беше човешко преживяване имаш да кажеш, но там няма …като приказка без край.

От всичко, което споделяте до момента излиза, че Бог е дълбоко скрит в Тишината, ако правилно съм разбрал, но в същото време тук в нашия свят в материалния, в света на голямото говорене по всички неща, които казахте той се е оттеглил, но пък в други интервюта винаги казвате, че Бог винаги е тук. Пак тази двойнственост се явява. В кое се е оттеглил, заради голямото говорене на този материален свят и в кое е винаги тук?
Значи, Той е винаги тук във Великата разумност, в Божествеността, в свещеното. Той е свещеното Мълчание, свещеното говорене..., чистото... и във великата Тишина, но там където има велика разумност Той е там, но в Безумието Той пак е скрит, пак наблюдава, но не участва и затова стават примерно престъпления, щото той се е оттеглил, нали…пак е там обаче. Няма нищо, в което… Значи, в Мълчанието трябва да откриеш Чистотата, а в Тишината трябва да откриеш дълбочината. Правилното Мълчание е свързано със спокойствието, ако имаш правилно мълчание ще имаш много дълбоко спокойствие, успокояване. Поговорката таз сме я казвали, когато морето е спокойно мравките излизат да пият вода. Значи смятай можем да кажем морето е твоето спокойно сърце, спокойно, овладяно, мравките могат да се доверят. Всичко се доверява на спокойствието, а Тишината тя е свързана не със спокойствието, а с  Покоя. Животът е битка за мъдрост, за дълбочина казват Атлантите. Човек, който е придобил разумно мълчание той е започнал да се движи…започва да улавя неуловимата красота на пътя и затуй ти казвам някой път една изпусната дума и вече винаги можеш да се разкайваш, но за мълчание не можеш, щото… Да изразяваш лоши думи означава да си ухапан от Змията, тя да те е… и вече ти изнасяш нещо, което Нищото не иска, Бог не иска. В случая от Дявола, а да изразяваш тежки цинизми и тежки думи това е вече тежка болест. Това е ухапване не от Дяволите, а от демоните. Това е много тежко, с много продължителни последствия. Такива хора имат много тежко и болно мълчание и затуй ти казах нали, че не всяко мълчание е злато. Тук няма Тишина в туй болното мълчание, а Тишината е сама по себе си някой път я наричат Името на Бога, друг път я наричат Древен Учител. Тя е жива, тя е съзнателна. Тя е в самия тебе, тя те води към собствената ти същност. Когато влезеш в тази Тишина разбираш, че една Дълбока Истина  управлява всичко. Тука в тази Тишина даже не търсиш смисъла, защото ти си се слял с Духа. Глупавите винаги искат здраве забележи, а не Чистота. Със здравето те ще направят нова карма, а Чистотата изисква това служение. Това означава, че те пак ще се разболяват, щото не искат правилно. Не знаят какво да искат. А здравето е състояние на Чистота, на единство с Бога. В тази дълбинна Чистота е смисълът,  скритият Бог. Учителят казва случката, аз съм ти я казвал, за Архангела, Бог и за камъка. Аз съм я казвал, ще я повторя. Тя е дълбока случка много мистична. Бог изпраща Архангела да вземе жената и детето остава без  майка и Архангела е милостив и той отива, вижда че детето ще остане, няма кой да го гледа и казва на Бога детето ще остане, нали… и сега ще ти обясня защо той не е разбрал тишината. Ако  беше разбрал Бога нямаше да задава въпроси. Грешка на Архангела. Архангелите имат много да учат като Ангелите. И Бог му казва иди на дъното на морето и донеси ми тоз камък, счупи го… и вътре една буболечка. И казва тоз, който се грижи за тази буболечка той ще се грижи и за детето. Наистина Бог предварително е помислил за всичко. Обаче ти ако нямаш таз дълбока тишина, защото дълбоката Тишина значи и бездънно доверие към Бога, тоз който ти е дал тез специални преживявания и надявам се Архангела да си е направил извод друг път да каже каквото кажеш Господи, защото няма случай, когато Бог да не е прав, нали… Ако този Архангел познаваше Тайната на Тишината щеше да познава дълбоко Бога, но те не го познават – нито Ангелите, нито Архангелите, нито Херовимите, нито Серофимите. Изключение е Луцифер, но той е избран от…и създаден там от…аз съм обяснявал. Той е от прасветлина, част от същността на Бога е и те се познават по друг начин. Той затова е избраният Херувим  и затова Бог не е избрал нито някакъв Серофим, нито друг Херовим. Точно него, щото е…там е специално. Без абсолютно единство с Бога няма реална Тишина, няма Дълбочина и няма Дълбокомъдрие. Някои послания, Боре от Старците, от Тишината. В Мрака си създай врата, да кажем на Голгота. Това е да се довериш на Бога, нали?Човек, който е постигнал таз Тишина, в истинския смисъл , той е постигнал и Мъдростта и ако ме питаш трябва ли да има вероучение само истинския човек е истинското вероучение. Това е благата вест, това е Евангелието. Другите само говорят странични неща, нали. Истината се намира, друг старец, на една крачка под дъното. Това са особени послания. Има само една истина защо ти е ден и нощ, изгрев и залез. Търси, докато намериш, докато преживееш Бога, докато влезеш в Него, докато се слееш с него. Не спирай дотогава, нали иначе не си търсил. Пронижеш ли мрака до дъно ще получиш Бога, това което казахме за Ал Халладж, страшен е. Виж каква мисъл от Висшата Тишина: О, Господи, Ти ме унищожи, за да ми станеш близък. Глей какво нещо. Само тогава може да ти стане близък Бог, когато напълно те унищожи до дъно и съхраниш Чистотата и вече Той ти подава ръка завинаги. Ал Халладж има много…после ще кажем нещо от Суфи. Тайната на живота се явява в нас, когато Бог е проникнал в нас. Действай винаги с мярката на Истината. Значи, умът няма мярката. Целта на живота не е бъдещето, а Истината. Някои мои откъси така ще ти кажа. Всяко тайно Слово е произлязло от една Висша Тишина. Тихият глас е господарят на всички стихии, на бурята, ураганите. Гласът нарежда и те тръгват. Ние живеем сред тихо, древно присъствие. То е постоянно тук, то знае всичко за нас. Реалната помощ е безмълвна. Не е аз ще направя много за тебе, аз ще направя…не. Тя е тайна, тя тече дълбоко и за тебе е важно Бог като я вижда. Няма нужда да… В Бог, в Божията Тишина е скрита цялата Истина, в Мълчанието не. Бог е, който тихо изрича Истината в моето сърце. Има една Тишина, в която няма никакви въпроси, никакви отговори. Значи, има Тишина която е компромис, има Тишина в която няма. Какво казва Тишината, Боре, за думата катастрофа. Да разгледаме, много дълбока дума. В обикновеното съзнание катастрофата означава бедствие. Това е много погрешно тълкуване точно затуй съм го избрал. Думата катастрофа е много загадъчно понятие, в много измерения. Катастрофата не само убива тя твори промени, поражда нов порядък, ново мислене. Няма значение дали те изпраща в другия свят. Тя е , която Бог иска там да ти помогне. Катастрофа всъщност не е отрицателно нещо, защото минавайки през много катастрофи човечеството ще се завърне в Бога. Няма друг начин. Много страдание, много привилегии означава и много катастрофи. Катастрофата е способ и действие на невидима велика сила. Катастрофата е четири неща. Първото е урок, второто е възмездие, третото е проклятие и забележи, четвъртото най-дълбокото е благо. Катастрофата на вътрешен план спасява човека от много натрупани прастари заблуждения. Думата заблуждение, според Учителя, стари провалени същества от изчезнали цивилизации , но все още пренасят се. Тука отново работи скритият, Божият замисъл. Катастрофата, включително и в Рая, щот в Рая също стана катастрофа, това е пътя към велико обновление – бунтарите духове, непокорните да се обновят. Катастрофата променя целите на човека. Променя идеалите, мненията, намеренията, начина на живот. Катастрофата е разчистване на сметките със старото натрупано заблудено мислене. Виж какъв очистител е катастрофата, а се води нали ... като бедствие.

Но зависи и какъв ще е подходът на хората при катастрофа, дали ще я осъзнаят, приемат или като слепци ще продължат.
Значи, има и такива хора прекалено упорити, там те могат да увеличат в тежкото страдание и мъчение още повече злото си, тайното зло ще излезе, което е лицемерното. Обаче, може би над 70 -80 % ще искат да поумнеят , да се вразумят, ще го оценят, а това оценяване вече е възход . Дървото за познанието е името на една много стара демонична цивилизация катастрофирала. Това е дървото за познанието. Тези същества от това дърво, много преди да има катастрофа, преди Адам, те са имали катастрофално мислене, после се пренася в Рая. Но Бог е наистина велик замисъл, защото Той е вложил скрито в природата на катастрофата, той е сложил пътя на развитие вътре в катастрофата и обновление. Това означава, че катастрофата е край на една линия на развитие и началото на друга промяна. В катастрофата е заключена много дълбока и тайна мъдрост на Бога, но както каза и ти дали ще осъзнае човек, щот може и… Където и да отидеш трябва да взимаш Бог със себе си, на каквото и място да отиваш. Силата на живота е в мълчаливото даване. Особено, ако това даване е докрай и особено красиво е ако е несподелимо, тогава… Няколко неща за Тишината от Суфи: който познава Бога го съзира във всичко. Качествата на погледа, на слуха, на речта, на живота те не идват от никой друг освен от Бога. Любящи са само тези, които живеят в Бога, а не в себе си. Има хора, които прекарват целият си живот във вярата, но накрая умират невярващи. Забележи Суфите, нали… Той си е представял, нали, мислил е, че има вяра, тя е била умствена вяра и изведнъж идва едно тежко изпитание и ти виждаш, че твойта вяра е… Хората знаят толкова малко за Бога, колкото магарето знае за парфюма. Суфи така говорят. Суфи е дал обет на Бога никога да не оправя света. Забележи.Това е много глупаво да искаш да оправиш света. Учителят го е казал, ако искаш да оправиш хората главата ти ще побелее, нищо няма да оправиш, но ако оправиш себе си ти ще виждаш чрез Бога, ще видиш че света е оправен и ако ти наистина виждаш, че всичко е точно ще почнеш да разбираш Бога защо е така. Ако не е точно някъде връзката ти с Бога… Каквито и добри дела да имаш, Суфи, ако Бог не ги иска те са безполезни и напразни. Знам хора, които се стараят да правят хубави дела – не ти е приятно, бе и знам и други хора казват бе не ми е приятен нито услугите му , нито…нали разбираш, щото вътре има нещо да се чисти. Това, което Бог отнема на човека – богатство, близки хора забележи Суфи –значи,  това, което Бог отнема на човека богатство, близки хора, крайник дори окото или ума е могло да донесе човека вечно проклятие. Забележи пак как Бог се намесва, за да спаси. Това може да те вкара в грехове, понеже Бог го предвижда и може да те вкара в туй проклятие, където няма излизане. Суфи казват, ако аз изчезна Бог ще е в моите обятия. Не е важно да се нарека слуга на Бога, важно е Той да ме нарече свой слуга. Виж как Суфите… много…страшно учение. Някой път може да посветим  на Суфите така моят съвет е, щото красота голяма. Който е преживял Бога той повече не се нуждае от никакво виждане. Той вече е преживял пълнотата, преживял е туй дълбокото безмълвие и вече дали ще говори дали няма да говори, дали ще постъпва…както и да постъпва той постъпва чрез Бога, понеже е влязъл в Бога и всичките му постъпки са от Бога и вече друга е мярката, щото Бог го пази, нали. А човека даже да постъпва разумно, услужливо нали Бог не ги иска, това е карма и не ги иска такива… както и да е. Нещо искаше да питаш…

И всички въпроси се разтапят в един такъв момент...
Еми разтапят се

А пък ние учениците, понеже сме далече от този момент сега ще задаваме въпроси...
Да, много голяма дълбока , тайна наука е да зададеш истински въпрос. Срещнал съм през целия си живот няколко въпроса…и то после не изпълних отговорите, нали…

С цялата отговорност и такова.... чувство.... вътрешно, за тая отговорност, която имам.... следват следващите въпроси. Нека да импровизирам с това: човекът …едно от първите стъпала е да стане от човек – ученик, нали много пъти сме го говорили. Да. Може ли обаче мълчанието директно да стане Тишина.
Не, Мълчанието е един дълъг път да се пречистваш, да познаеш себе си и много…то най-много помага на мълчанието, Боре, молитвата. Значи, голяма искреност и много молитви. И след време, сега ще ти кажа нещо, понеже става на въпрос то е важно. Къде се крий най-дълбоката…как се осъществява най-дълбоката молитва и могъществото на молитвата – само, ако Бог се съедини с нея. Това е, има такава формула, понеже ме питаш някой път формули:  Господи, научи ме да се моля заедно с тебе. И само тогава във важните моменти, когато трябва да се помогне на човек и когато е разумно. Имал съм случай молитвата става страшна сила и аз разбрах, аз нямам такава сила. Аз карах с голяма енергия от моя Дух, пак е голяма сила, но таз прибавената аз я усетих. Тя беше, тя направи молитвата да стане могъща и всемогъща мога да кажа и тя изпълни закона, нямам право да споделям, но споделям ти как обаче трябва да…помощта означава, че отива в правилния човек, в правилната Душа и имаш позволение. Иначе донякъде.

Бог винаги, така както дадохте пример за буболечката в камъка на дъното на морето, Той е във всичко навсякъде, промисъла е отвъд времето. Човекът, обаче, не може да знае кога молитвата му е правилна за неговото развитие. Има ли някакъв начин човек, когато се моли вътрешно да се самопредпази, да не се моли за неразумни неща.
Значи, хубаво е когато се молиш накрая да казваш “ според както е Твоята воля’’ и да се стараеш в молитвата, а белега ,че молитвата ще бъде действаща и пълна е всичките свидетели са в единство – ума, сърцето, волята, Душата, тялото и Духа. Има едно единство, всички тела и висши и на пълнота – означава, че Бог казва да. Вече…

Какво е мястото на Словото, когато говорим за Мълчанието и за Тишината?
Ами, мярката е дадена в мисля, че Талмуда го казва: имаш право да говориш само,ако можеш да кажеш нещо по-силно от Мълчанието. Това е Словото

Много красиво
Да, да

Вие започнахте с една мисъл от Метерлинк, аз сега ще включа една мисъл от една ваша книга. Вие казвате: Пчелата работи в Мълчание и постига нектара...
Да, ами меда е Божествено изкуство. Хората могат да говорят много, ма да направят мед, нали. Каква организация, каква наука, какви невидими Учители, предци участват. Как Бог ги е научил. Ами, туй да виждаш в цветето меда, ами интимния живот с цветето, с тайната душа на цветето, поклона пред цветето. Това е дълга наука струва си някой път и там…

В една друга ваша лекция от ‘98г. попаднах на едно така специално според мен изречение. Казвате, че 0 и 1 ч през нощта вибрациите на Тишината се увеличават...
От 0 до 1 ч. е най-силното време за, който може да става и може да му се отдава туй време за формули, за откровения, за прозрения. Това е часът на Учителя. Има друг силен час, изключителен силен час в 4ч да станеш. Много е силно. И другото е да тренираш известно време да дебнеш Зората. Зората е много дълбоко нещо, преди изгрева и залеза, там вече се раждат мистични откровения , много дълбоки

Тази нощ преди интервюто, навярно както и друг път както сте казвали, има същества , които се интересуват от интервютата горещо , се събудих точно в 3.00ч и понеже сънувах починалия ми дядо точно в 3.00ч си казах ето пак няма случайност, но въпросът ми: много хора пишат да ви попитам как да различават виденията, и аз съм ги имал, но много хора ме питат към 5-6ч точно на зазоряване, когато виждат определени образи, картини, числа, символи и т.н. Как да различават, че те не са от Астрала, за който сме говорили, че е мъгляво пространство, че са от по-дълбинен източник
Когато е от Астрала винаги ще остане някакво притеснение, някаква тъмнина, няква тревога, нали, а когато е близък човек и Душа, когато е дошла Душа – една лекота, нещо като поздрав, нещо като радост. Тя може да е микроскопична, но тя е белег за истина и ако можеш да провериш себе си, казва Учителя провери дали имаш една малка микроскопична радост. Това е белега. Може да се помолиш, Господи покажи ми, ако…

Многократно по темата за астрологията сте казвали, че хората трябва да са отвъд това, че тя е по-ниско стъпало, но днешният ден, в който правим това интервю изгревът започна със Слънчево затъмнение. Как да го тълкуваме езотерично?
Ами, значи, Боре, въпрос на нагласа на съзнанието. Ако ти си в Бога истинското Слънце грее 24часа. Няма спиране. И при Суфи е така, при Мъдреците е така или пък Зората, тя не зависи от изгрев и залез. Тя е нещо… тя е Предвечно, тя ги изпреварва, но да кажем истинското Слънце. Какво е туй Слънце, което угасва и залязва. То не ти трябва и то ти от него ли ще…в новата книга, която на Учителя скоро…Третата книга на Старците там в предговора съм писал: ако трябва да избера между Стареца и Слънцето избирам Стареца. Не ми трябва Слънцето.

Ако приемем, че материята, както сте казвали тук на Земята е привидна, нереална, то към коя категория да приспаднем Тишината?
Освен, че материята е нереална на дълбоко ниво,ако трябва да отидем, след време трябва да се откажем и от умственото тяло, по-дълбоката жертва е да се откажеш и от Душата, заради Бога. А на най-дълбоко ниво трябва да се откажем и от Духа, ако искаме той да ни превземе напълно. Смятай за какви степени на жертви, тез които…но то е там Суфи, Даосите или дълбоко осъзнатите и даже дето казахме има такива, които изчезват в Бога без завръщане. Те са го желали, а има други се връщат да помагат. Това са дълбоките степени. Там са…

Нека аз пак като ученик да попитам просто - разяснете го, ако е възможно изобщо. Щом пътя към Бога е буквално да изчезнем от този свят, нали голямото говорене, голямата привидна илюзия на материята и т.н....- защо в същото време многократно сте казвали, че всички същества като ангели и т.н мечтаят за прераждане в хора? Все пак има причина ние да се явим в този свят на илюзиите, а в същото време трябва да го зачеркнем и да избягаме от него, да изчезнем от него..?
Те искат да слязат, за да могат да го познаят, да се слеят с него и да изчезнат, щото техният живот, Боре, това…те правят добро по необходимост

Не може ли Земята да бъде прескочена?
Ами той Суфи я е прескочил отдавна, щото той не се чувства на Земята, той е дошъл и се разхожда. Слънцето, дето казва Учителя е изгряло тука, за да се разходи, но Зората – прескочила е всичко. Тя не е поискала начало, а изгрева е поискал начало в Слънцето. Това е грешката. А оттатък е…въпросът е в съзнанието, там е. Прескочи я с всичките й красоти…
(Мълчание……..)

А самият Дух…Много пъти сте казвали Духът говори, говорът на Духа спрямо Тишината?...
Ами почти еднакви са, както Лао Дзъ, нали той е говореща Тишина. Лао Дзъ и загова Словото му е много дълбоко. Самото Дао говори, но тука човека не е пожелал, Дао е пожелал да говори за себе си. Това е като…и затова трябва да изчезнем , за да не пречим. Защото, когато ние говорим, когато се смятаме за авторитети – голяма катастрофа. Когато смяташ, че си нещо особено – друга беля, нали. Остави той да говори, той да мълчи. Той ги владее и двете неща. А иначе, когато накрая се откажем от Духа си ний се превръщаме в нещо по-дълбоко, в искрата. Искрата вече се завръща вече в… нали, там става страхотно сливане

А поне хората, които все още преборват неправилното си Слово, които тръгват по пътя на мълчанието можете ли да дадете някакъв съвет как поне да захранят, как да го кажа, вътрешният си шепот?
Ами съвета е усърдни молитви и много малко говорене и тогава ще се яви такъв, който да иска да те учи т.е трябва да спечелиш доверието и той ще те обучава и тогава вече той ще ти махне страничните неща, второстепенните, предчувствията - интоиция, дето говорихме за интоиция. Ще те учи чрез интоицията по един…и ще ти прави не толкова  дълбоки, които ги няма в книгите,да

Няколко въпроси от наши зрители по темата за Тишината: Емилия Иванова пита коя е основната причина Словото да се скрие в Тишината?
Ами, главната причина е, че хората са злоупотребили със Словото и то вече разваля пътя, разваля Душата, разваля съдбата, обвързва и за да няма прекалено голямо обвързване Бог се е скрил в Тишината, за да го търсят, но ще го намерят само тези, които станат много разумни и много мъдри

Един наш зрител от Македония - Александър Гръчев пита- Коя е другата страна на Тишината?
Ами има две страни. Едната, скрита страна на Тишината, е Великата Пълнота, а другата е самият Бог, самата неизговоримост. Там надминава пълнотата, може да се нарече свръх същество, щото Бог е свръх същество, но няма такива думи

Ваня Ангелова пита - Какво е астрална Тишина и дали във всички измерения има Тишина?
Във всичко има. И в камъка, и в животните има вътрешна Тишина. Астралната е шумна Тишина, но има една степен на астралната, по-висшата... е да кажем човек се стреми към благоразумие, да облагородява желанията и тя донякъде е разумна, по-скоро полуразумна, но иначе това е онуй Мълчание, което… Астралното, което не дава плодове. По-хубаво е да го заместиш с молитви, за да може след време да се случи нещо хубаво

Даниела Толоева задава въпроса - Кое е числото на Тишината, това нулата ли е?
Нулата е. Нищото, А… защо е важно като казахме за молитвата, щото когато се молиш ти не грешиш в Словото, няма погрешка и туй след време ще ти даде правилното Мълчание, щот повреме на молитва няма грях, няма ум, няма Астрал, нали…много полезно

Друг наш зрител Алекси Бельов пита - Тишината ли е почерка на източника и уроците на Тишината, на Покоя в какво се състои - в силата на безмълвието. На практика Тишината ли е почерка на източника?
Тишината е извора, произхода, най-дълбокото място, но Бог е и отвъд него. Говорим за скрития, за Абсолюта. Той превъзхожда, той е създал. Той е излъчил, както Древността той е създал, тя е излъчена негова същност, но той ги превъзхожда

Ивета Атанасова пита - Възможно ли е да има застой в Тишината?
Ами, по-скоро в Мълчанието има застой, в Тишината няма. Ако разбираме мъдрата Тишина, нали?...

И последният зрителски въпрос,Велина Иванова – Възможно ли е да ни посъветвате и напътствате с какви конкретни действия, практики или молитви да поканим Тишината в храма на нашата Душа?
Ами това сме го дали, тази златна формула Ахам Брахма Асми – Аз съм Дух. И ти като го осъзнаваш и след време ще разбереш, че отиваш над живота, защото този живот, който е даден както е тази Светлина - те са унижение, а там влизаш в превъзходството, в истинския живот, който нито прекъсва, както казахме Слънцето - 24 часа

Безкрайно ви благодаря
И аз съм благодарен