Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Мъдростта и будната ни съвест, наши пазители от застоя на инстинкта и попадане в СЪДбата : "Колкото повече ставаме мъдри, толкова повече бягаме понякога от нашите инстнктивни съдбини. Във всяко човешко същество има желание за мъдрост, което би могло да стане съвест в повечето случаи на живота. А онова, което се е променило в съвест, не спада вече към неприятелските сили.
Страданието, което вашата душа е превърнала в приятност, в снизхождение или търпелива усмивка, не ще се върне никога вече без духовни накити.
А грешка или недостатък, който сте гледали лице в лице, са грешка и недостатък, неспособни вече да вредят нито на вас, нито на другите.
Съществуват постоянни отношения между инстинкта и съдбата, те се крият взаимно и блуждаят ръка за ръка около невнимателния човек.
Но всеки, който може да намали в себе си сляпата сила на инстинкта, намалява същевременно около себе си силата на съдбата. Сякаш той създава някакво прибежище, неприкосновено съразмерно с мъдростта му и тези, които минат случайно в областта, осветена от неговата придобита съвест, няма защо да се боят от съдбата, докато се намират в тази област."
Мъдрост и самосъзнание :
"Да бъдем мъдри, значи да имаме самосъзнание, но като натрупаме едно доволно обширно самосъзнание, ще забележим, че истинската мъдрост е нещо много по дълбоко от съзнанието. Ние трябва да желаем да се увеличи самосъзнанието, само заради постоянно растящото несъзнание, което то открива в същност; на височините на това ново несъзнание, се намират изворите на най-чистата мъдрост. Всички хора имат еднакво наследство от несъзнание, но една част от тази област се намира отсам, а другата отвън нормалното съзнание. Повечето хора не излизат от първия пояс, но онези, които обичат мъдростта, не намират спокойствие, докато не отворят нови пътища към втория. Ако аз любия и ако чрез своята любов съм постигнал най-пълното съзнание, което човек може да постигне, тази любов ще бъде осветена от едно несъзнание, съвсем различно от несъзнанието, което помрачава обикновената любов.
Последната окръжава само животното, а първата - Бога. "
Мъдрост и развитие на интуицията
"Да бъдем мъдри, това не значи, да обожаваме само своя разум и да го научим да тържествува без мъка под нашия инстинкт. Би било твърде безплодна победа, ако не научихме разумът да се покорява все повече и повече на един инстинкт от друг вид - на истината на душата. Тези всекидневни победи трябва да се търсят само за това, че те позволяват на един все повече и повече божествен инстинкт да се прояви колкото може по-свободно. Те не са само-цел. Те служат само да отворят и изчистят пътя на съдбата, определена за нашата душа - съдба, която винаги е съдба на пречистване и светлина."
/ Божествения инстинкт за който пише Метерлинк подразбираме интуитивната мисъл; Ин Тао /
Казва ни се: "Обичайте ближния си, като себе си!" Но ако себе си обичате едностранчиво, детински и боязливо, то и любовта ви към ближния ще бъде също такава. Научете се, следователно, да обичате себе си с любов широка, здрава, мъдра и съвършена.
Мотивът "Обичай Бога в човека" е загатване..
Мъдростта на разумното даване и правене на добро :
Онова, което важи повече от правилото "обичайте ближния, като себе си", се състои в това: "обичайте себе си в ближния". Има доброта, която върви пред известни същества, а има друга, която върви след някои други. Има доброта, която изтощава и доброта, която храни. Нека не забравяме, че в отношението на душите, не се великодушни ония, които мислят, че винаги дават. Силната душа непрестанно получава дори от най бедните, а слабата непрестанно дава дори на най-богатите, но има един начин на даване, който е само жажда, изгубила смелост, и ако един Бог направи сметка, ще видим, може би, че при тоя начин на даване, като се взема, тогава се дава, и като се дава, едновременно се отнема. Често се случва, че една посредствена душа започва да расте едва в деня, когато срещне друга душа, която я изчерпва.
За вдъхновението и силата на светлата мисъл в човека :
"Най-щастливият човек е този, който най добре познава своето щастие, а най-добре го познава онзи, който най-дълбоко знае, че щастието се разделя от бедствието само чрез една висока, неуморна, човешка и смела мисъл.
Спасението е ДА СЕ ГОВОРИ за ТАЗИ МИСЪЛ колкото се може повече, не с цел да наложим онази, която имаме, но да събудим полека-лека в сърцата на онези, които ни слушат, желанието да имат, те на свой ред своя.
ТАЗИ МИСЪЛ е различна от всеки от нас. Вашата не ми допада: вие можете колкото искате да ми я повтаряте с най голямо красноречие, но тя не ще докосне скритите органи из моя живот. Трябва да намеря моята мисъл в мен самия, със собствени сили. "
