Елеазар: Усмивката на Мона Лиза показва, че тази Душа е влязла в Път, който е извън границите на този свят

Тънката и неуловима усмивка на Мона Лиза е усмивка на Бога. Мона Лиза се усмихва и когато страда. Това е метод на Духа, тя е надраснала всичко.  Тази тънка усмивка, която няма нищо общо с презрението, загатва за дълбоко вътрешно богатство. То не принадлежи на ума, то е качество на душата. Как е създадено това богатство? Мона Лиза го е създала чрез закона на жертвата. Това е начинът да станеш вътрешно богат.

Тази усмивка, според окултната наука, означава, че добрите й желания са оплодени. Какво означава добри желания? Това са разумните желания на душата, а оттук се подразбира, че това са едновременно и желанията на Бога. Тази усмивка е плод от Дървото на живота. Тя е чисто окултно състояние на висшата душа. Това не е обикновена усмивка, не е човешка усмивка. Това е усмивка на мистичната вечност. Ето защо това изкуство е много велико. Леонардо го е постигнал в себе си и успял да го изрази. Това е истинско изкуство – с малко да кажеш толкова много неща за мистичната вечност.

Тази мистична усмивка е състояние на небето, а небето е друго название на душата. Тази усмивка произлиза от чистия звук на сърцето. Това не е някаква усмивка, както се смее някой човек широко или пък някой сервитьор – пресметливо. Това е нещо много дълбоко. Тази усмивка не е човешка, защото човешката обича видимото, докато Божествената обича невидимото. Тази усмивка води отвъд човешкото, което означава отвъд видимото.

По друг начин казано, тази усмивка е осъществяване на тайната на истинския път на човека. Тази усмивка изтича от висшата душа, Богинята-душа, по друг начин казано, безсмъртната душа. Тя много тънко се усмихва на всички човешки радости на хората, защото техните радости са много бедни: семейство, дълг, проблеми, материални неща и т.н. Тази усмивка леко се усмихва, иска да каже, че не е това пътят. Тя съжалява тези земни радости, защото на човека е определено нещо много по-дълбоко. Най-малкото, което му е определено, е безсмъртието, но след това има много, много дълбоки неща. Тази усмивка е усмивка на посвещението, което означава свобода. 

Истинската радост не е нещо изразимо и затова при Мона Лиза тя е само загатната. Тази радост е дълбоко и мистично състояние на Душата. Дълбоката радост е неуловима за света и за ума. Тя се изплъзва на всеки, който иска да я определи. Това означава, че истинската радост е извън пределите на размишленията, т.е. извън пределите на ограниченията.

Усмивката на Мона Лиза е Окултен символ, тя символизира вечната победа над злото. Това е Душата, която е посветена. Който има тази усмивка, той има Любов, Покой, и радост – и няма какво повече да доказва, защото тази усмивка означава, че Душата е посветена във Вечното Добро.

Мона Лиза символизира Душата, която е преминала през мрака и е видяла Божественото Лице. А целта на мрака е точно тази: да се открие Божието Лице. И затова е създадено злото като преграда от Бога. Пътят на Мона Лиза е Пътят на Себепознанието. А който е постигнал това и който е вървял по този Път (става въпрос за Себепознанието), той не се заблуждава със знание. 

Посветената Душа винаги има мистична усмивка. На Окултен език казано: Посветената Душа винаги има сияещо сърце. Това е усмивката на Вечността, това е усмивката и величието на Небитието. Това означава, че който разбира тайната на тази усмивка, се освобождава от злото, защото тази усмивка е вътрешен елемент на Духа, т.е. вътрешна сила на Духа. Тя е извън времето, извън границите на ума.

Усмивката на Мона Лиза не е строга и студена, нито широка, което щеше да означава, че тя не познава себе си. Преди всичко това е усмивка на очите, а те символизират Истината. Това е Пътят, по който се усмихва Истината. Тази усмивка ни говори за неизчерпаемата сила и богатство на Духа.

Всяка душа, която не е познала законите на самоотричането, не може да разбере величието на неизреченото (става въпрос за мистичната усмивка), не може да разбере мистичната усмивка и тогава тя остава и да живее в обикновената усмивка, т.е. в оскъдицата на живота. Усмивката на Мона Лиза показва, че тази Душа е влязла в Път, който е извън границите на този свят – минава през този свят, но излиза от неговите граници.

Ще кажа нещо още за недоизказаното, недоизреченото и също и неопределеното, което е Тайната на тази усмивка. Понеже Духът е нещо неопределено и затова в него се съдържат красотата и величието на жизнената сила. А тази жизнената сила е величието на самата Истина. По друг начин казано, според Окултната наука и Даоското Учение е казано, че: човек е велик не за това, което е направил, а за това, което не е могъл да довърши – за недоизказаното, премълчаното, недоизреченото.

Според Окултната наука:

Недоизказаното съхранява Пълнотата на Истината.

Силата на Съкровеното се състои именно в недоизказаното и точно тука е животът на Духа. Това означава, че който има дълбоко недоизказване, оставя едно широко вътрешно пространство за развитие и за намиране на Пътя – той дава една Свобода. Това означава, че недоизказването или недоизказаното е свързано с безконечното развитие.

числото на златното сечение присъства в портрета на Мона Лиза:

Има една тънка разлика между усмивката на Мона Лиза и усмивката на Лао Дзъ. Както преди ви казах: усмивката на Мона Лиза означава Вечната победа на доброто над злото. Тази усмивка е все още бедна, не е пълна. Но усмивката на Стареца е над доброто и над злото. Тук въобще не става въпрос за победа, става въпрос за нещо тотално, нещо цялостно. Не е необходимо за Лао Дзъ да бъде добър или лош. Ще обясня. Той е Вечността, а сама по себе си, тя е вечно добро. Той е Вечността, той е Дълбочината. Това е неполяризираното добро. Значи, тука говорим за Вечното Добро, което се различава от Дървото за познанието на доброто и злото, което е разделено. По друг начин казано: доброто няма голямо значение за него, защото присъствието на Вечността, на Дълбочината е напълно достатъчно. Самото присъствие преобразява.

Ще се върна на идеята за усмивката на Лао Дзъ. Първо, трябва да кажа няколко други усмивки, за да може да се разбере тази особена усмивка на този Изключителен Учител.

Първо, ще ви кажа нещо за Усмивката на Орфей, наречен Орфи:
В усмивката на Орфей има музика, има тържество, има танц, танц на живота. Това е една от най-хубавите усмивки – тя е лъчезарна, но не е дълбока. (Забележете разликата.)

Второ, Усмивката на Христос. (Това са символи.) В тази усмивка има голямо състрадание и голяма мъка – това е друг подход към живота, друг подход към Битието и затова неговата усмивка е такава. Той боледува от Любов към Душите, защото иска да ги види спасени, и затова в Неговата усмивка има мъка – пак е красива, но мъка. Тоест: Той иска да види в тях Вечната Будност и това означава спасението. Защо иска да ги види спасени? Защото Тайните, които носи в себе си, вече може да им ги даде – тук става въпрос за голямо, неизчерпаемо богатство. Тя е най-красивата усмивка, тя е Дар за Битието, велик Дар, тя е утеха и красота.

Трето, Усмивката на Заратустра, тя прилича малко на усмивката на Мона Лиза, неговата усмивка има сродство. В усмивката на Заратустра има чиста радост, постоянна радост. Тази постоянна радост се основава на пълната Вяра на победата на доброто над злото. Тази усмивка е свързана е с възраждането на Вечното Добро. Това е най-добрата, най-радостната усмивка.

Четвърто, Усмивката на Хермес. Тази усмивка е голяма загадка за Пътя. Пътят, извървян от чистото знание – знание без никакви примеси. Според Окултната наука: това знание е чисто и същевременно е мъдро, защото е започнало правилно своето движение. Това знание впоследствие се е превърнало в Мъдрост, защото основата му е чиста Любов. Без Любовта то щеше да си остане само знание и бедност, защото животът щеше да се отдели. Това е най-мъдрата усмивка, това е усмивка на Мъдростта. За Учителя ще говоря към края на годината. Но не сравнявам, а просто изнасям различните видове дълбочина и красота.

При Лао Дзъ нещата са други – в усмивката на Лао Дзъ е скрита голяма Тайна. Тук и Любовта, и Мъдростта са едновременни; и радостта, и скръбта са се слели. Това е усмивка едновременно от всички светове, нещо Единно – и от този свят, и от онзи свят, защото той носи в себе си Дао, Цялото. Същевременно трябва да кажем, че неговата усмивка е независима и от двата свята – и от физическия, и от духовния свят. Това е най-дълбоката усмивка. Тя носи в себе си нещо уникално, защото в Дао всичко се слива в едно и световете изчезват. Това е така наречената на Окултен език: „неведомата, неизразимата усмивка“.

Макар че няма значение, но все пак ще ви кажа, че почти винаги, когато ви говоря за Лао Дзъ, аз ви изнасям лекциите чрез неговия Дух. Казвам това да не си помисли някой, че говоря от мое име, тъй като аз съм в едно много старо Единство с него и той поиска да ви разкажа много неща. След време, в следващи лекции пак ще ви говоря много за него; за неща, които са писани и които не са писани – от Акаша. Но той не държи да бъде разбран. Той е абсолютно непривързан. Той просто иска да изнеса нещата, без да бъде разбран. Просто прави един естествен жест – един откъс, малък откъс от учението на Дао.

Дълбочината при Стареца е толкова голяма, че словото не е необходимо и затова той рядко е говорел. Когато ви говоря за Самадхи, следващият път, ще ви обясня, че този, който е преживял Самадхи, той вече е разбрал, наистина – Словото е надминато. Словото не е началото, както казва Библията – преводът е напълно погрешен превод. В началото не е Словото, а в началото е Древният. Той даже не е Духът – нещо много повече, за което ще говорим друг път.

Според Лао Дзъ: необходимо е Мълчание, Тишина и Дълбоко Възприемане.