Моментите на deja-vu могат да се определят като спомени от видяното бъдеще

Каква е разликата между deja-vu (дежа-вю), presque-vu (преск-вю) и jamais-vu (жаме-вю)? С добре познатият термин дежа-вю се изразява чувството за момент от ежедневието ни, който ни се струва, че вече сме го преживели. За разлика от конвенционалната медицина, която търси обяснение на този феномен в претовареността на мозъчната дейност, то все повече алтернативни изследователи хвърлят нов поглед на изживяването дежа-вю.

Според тях чувството на дежа-вю са спомени от видяното бъдеще. Теорията за това, която се базира не само на модерни психоаналитични изследвания, но и на редица древни описания в мистицизма, е че преди своето раждане на Земята човек вижда своя живот. В зависимост от духовното израстване, от което се нуждае, душата на човек избира основно през какви препятствия да мине живота и на земята, в коя държава да се роди, при какви родители, с какви хора да общува и т.н. В момента на въплъщаването си, тези избори се забравят, за да извървят човек и душата му онзи път, който се определя чрез ежедневното право на избор, пораждащо всички причинно-следствени връзки в битието.

В тази логика на мисли, чувството за дежа-вю са спомени от видяното бъдеще. Според мистиците, колкото по-често човек изпитва това чувство, толкова по-сигурно е, че се движи според предварително избрания от неговата душа път за еволюционно развитие. Спомените от видяното бъдеще (deja-vu) имат и вътрешната функция да мотивират човек в трудни моменти, в които е на кръстопът и му е трудно да вземе решение.

На някои хора често се случва да имат изживявания близки до дежа-вю (вече видяно), но не съвсем. Сякаш нещо малко се разминава от пълното чувство на дежа-вю. Тези моменти ги наричаме presque-vu (почти видяно) и показват, че човек се движи близо до предварително избрания от него път, но има неща, фактори  или други личности, които променят общата структура на проектираното бъдеще. В това отношение изживяването на преск-вю е един вид близко отклонение от предварително избраната цел, но твърде близко до главния път водещ до нея.

Онези хора, които не са имали нито дежа-вю, нито преск-вю, често имат последната форма на тази френскоезична лексика - jamais-vu (никога невиждано). Това са душите, които са в най-начален етап на своето развитие или пък са се отклонили сериозно от духовния път в своя живот. Често тези хора имат и специфичните външни белези в антропогенно отношение, които показват млади и неопитни души, лутащи се в материалните абстракции на своя живот. Те често са с уши свързани с врата, близко разположени очи и вдлъбнати чела.