Молитвата Отче Наш - арамейски вариант (ЛЕКЦИЯ на Елеазар Хараш)

01.04.2020 г.
16792
Добавена от: Борислав Борисов
Някои важни неща. Оригиналът на тази молитва е на арамейски език. От него древноеврйският е почерпил много неща, къде правилно, къде неправилно, но долу-горе правилно.

Още първите думи, които са преведени като "Отче наш", не са правилни, макар че има една малка идея, която загатва за Божествен родител, но всъщност в дълбочина няма такова нещо, тъй като Той не ражда, не сътворява, а излъчва Себе Си - това е нещо съвсем друго. Голям спор има за една дума и при кабалистите, и при другите, за думата "берешит". Някои мислят, че това е сътворяване, това е битие, а всъщност това е нещо друго - излъчване, точната дума е "отделяне от себе си" Няма създаване на никакъв свят, а просто това е Той. Всичките светове, това е Той.

Първата дума в арамейския език е АБВООН, това, което в последствие погрешно е преведено като "Отче". Няма мъжки принцип, няма Отец, нито пък има Велика божествена майка, нито пък има "наш". Той не принадлежи на нас, защото е нещо съвсем друго. Ние трябва да Го търсим като приятел, но без да искаме да Го познаваме напълно. Тази дума произлиза от корена АББА и затова някои са се подвели. По-късно е наречено ABBA, с две В. приблизителният превод означава Божествен родител, но както ще видим по-нататък, думата "хляб" въобще не означава хляб. Има нещо с хляба общо, но означава други неща. Едно от нещата, което означава, е същината на Бога - това е хлябът.

Според Учителя преводът е: О, Велика Мистерия! Няма никакво разделение, няма Отец, няма майка, няма полове, няма енергии, няма два вида енергии. Има едно Велико единство и истинското обръщение е "О, Велика Мистерия", което приблизително означава "О, Велико и универсално Единство".

Тази дума започва с буквата А, буквата на Абсолюта. В около 5000 азбуки и шрифтове тя е майката на буквите. Почти винаги тя е първа, с много малки изключения тя винаги заема първото място и затова се нарича водачът, буквата на светлината. Тя е идеята за скритата светлина.

В тази дума, която ви казах, АБВООН, има две О-та, това означава два кръга. Вторият кръг означава несътворените светове, първият кръг е сътворените светове. И не случайно някой път има промяна на имена: Аврам беше наречен Авраам, с две а-та, т.е. той придоби допълнителна светлина. Понеже влезе в посвещение, той придоби още една, нова светлина, прибави му се нова светлина. Това е всъщност посвещението, новата светлина.

Буквата Н в края на АБВООН означава творческо дихание. Това е творческото дихание на тази изначална светлина. 

Втората дума е много сложна: отпред има едно д' със запетайка, което е малко отделено, на него няма да се спирам. После следва думата Бвашмая. Ключовите букви тук са ШМ, по-късно в еврейския стават "шем". тази дума се тълкува по много начини. Тя означава слово, присъствие, светлина, но духовният превод е следният: "Ти си слово, което се движи в светлина". Значи: "О, Велика Мистерия! Ти си слово, което се движи в светлина". Няма намек за наш. Човекът, егото понеже обича да си присвоява нещата, започва да ги нарича с най-различни имена - наш, мой, твой и т.н.Той пак е близък, но по друг закон. Няма нито "Отче наш", нито "Който си на небето" и т.н., защото Той се намира в 40 000 висши светове, включително и в нисшите, навсякъде. И не е "наш", макар че чрез Любовта ние ставаме приятели с Него, т.е. близки, даже много близки. Дори можем да кажем, че Той е Единственият приятел, няма да сгрешим. Даже нещо много по-дълбоко от сродната душа и нещо много по-скъпо, тъй като има три вида сродни души: третата степен, последната това е Той, най-дълбокото ни сродство. 

Другите думи от древния език, арамейски, са следните: НЕТГАДАШ ШМАК. И те не означават "да се свети името Твое", както знаем, защото то си е всякога осветено, няма нужда някакъв човек, някакъв ангел или някой друг да го осветява. Тези думи означават: "Излей светлината си вътре в нас, за да отключим пътя си".

Моята цел не е да изнеса тук буквално цялата молитва, а да посоча най-дълбоките моменти, особено следващия път, има една древна дума "нузун", после се нарича "нузуна", "нузуин", която смущава все още хората, църквите, окултистите, даже напредналите, която се превежда като "изкушение". Най-дълобокият превод на тази дума дава Бащата на думите, Повелителят на думите, Бащата на всички древни езици и предания, това е абсолютният авторитет, Четвъртият Старец. Следващият път ще говорим за него, защото той дава най-дълбокия превод:

"Не ни въвеждай в опустошение"

Но и думата "изкушение" донякъде е вярна.

После следват думите: ТЕЙТЕЙ МАЛКУТАХ. Ние ги знаем като "да дойде царството Твое", така са известни. Искам да предупредя: аз не искам да променям тази молитва, защото светът е свикнал с нея. Просто искам да кажа, че трябва да имаме една отворена врата към нещо ново, за да може след време да излеем най-дълбокото с Учителя в тези, които са готови. Това е просто една подготовка. Затова не се спирам съвсем подробно на тези и на още много други космически молитви. Освен "Отче наш" има "гаятри" - древноиндийска мантра, ватански формули от Учителя, които имат много, много дълбоки преводи, които ни е трудно да осмислим.

"Тейтей малкутах", знаем го като "да дойде царството Твое". Иначе думата "тейтей" буквално означава "ела", обаче това е буквален превод. Какво означава "ела"? Три букви, имат връзка със светлината: по средата е поставена буквата "л", буквата на любовта, най-високият връх; отдясно е буквата "а" - на светлината; отляво е буквата на разширението, буквата "е". Разширение до безпределност, много силна дума. Преведено това означава следното: това е призив за взаимност.  - не просто "ела", а това е призив за взаимност. Другият превод е: "Ела и зароди се", става въпрос в нас, означава още: "зароди своето царство в нас". Всъщност истинският превод според Четвъртия Старец, буквално Божественият превод е: 

Пресътвори Себе Си в нас.

"Пресътвори" - това е да надминем старото сътворение и да навлезем в нещо друго, пресътворяване, както прераждане - пре-ра, да преработим миналото. Както "прости ни дълговете наши". Какво означават "дълговете наши"? Според Старец, ще говорим другия път, това са нашите скрити грехове и ние искаме много пробудено , с голяма любов, да ни бъдат простени, за дас може и ние да разберем какво всъщност е освобождение.

Ще кажа нещо и за думата "хляб". Арамейската дума на древния език е ЛАХМА. Думите са така: ХАВЛАН ЛАХМА Д' СУНГАНАН УАОМАНА. Ние го знаем като "хляба наш насъщний дай ни го нам днес". Но думата "хляб" е много по-дълбока от думата хляб въобще, защото тя обхваща много светове. Думата "хляб" означава в духовен смисъл "дай ни най-дълбоко разбиране за нещата". Не онази жалка борба за външен хляб, за корички и т.н., дето се водят битки, даже войни, а"дай ни дълбоко разбиране за нещата", това е духовният превод. По-късно евреите вземат ключовите букви ХМА и го превръщат в хохма; правилното е хохма, защото буквата х означава тайно рождение. Има две пресечни линии и в тази точка, където се срещат тези линии, винаги има ново рождение, т.е. нов поглед за нещата, нова светлина. Това се осъществява чрез пресечните точки именно в буквата х, хохма. Божественият превод е следният: не "дай ни хляба наш насъщнии", а : "дай ни свещената мъдрост" или "дай ни светата мъдрост". 

Характерното за първата дума, АБВООН, според Учителя е, че Той няма никаква нужда нито от хляб, нито от дълбоко знание, нито от свещена мъдрост. Той живее в свят без абсолютно никаква нужда. 

Казано е: "Не само с хляб ще се храни човекът". Това е едно загатване за нещо дълбоко, което ще се случи в бъдеще - ще се храним с Него. Бог е хлябът, т.е. ще се храним с Неговото Естество, както ангелите се хранят, получават даром нещата.

Той въобще няма нужда от каквото и да е. Ако някой каже, че се нуждае от блаженство, няма такова нещо, защото блаженството за Него е унижение. щастие, блаженство, каквато и да е пълнота - не са Му нужни. Той е толкова извън нещата, че въобще не можем да Го определим. Защо? Защото е абсолютно и съвършено пълен в Себе си. Блаженството е само една част от Него, то не означава цялата Пълнота.

Тези видове хлябове са необходими за сътворените и несътворените светове. Когато говорим за външни хлябове, вътрешни хлябове, още по-вътрешни хлябове, те са необходими за сътоврените и несътворените светове. 

"И не ни въвеждай в изкушение", другия път ще говорим за това, както и за "дълговете наши". Тук само ще загатна, че първичната дума за изкушение е "незун", първичната тайна е именно "незун" и означава приблизително: "не ни отклонявай от смисъла на живота, от смисъла на нашия път". Това са по-външни преводи. Това е много специална дума, това е ключът на живота. Който я разбере наистина, който я разреши наистина, получава това, което се нарича спасение в най-дълбок смисъл. И това е най-вече поради тайната на двете букви "у" - "незуун, защото и те съществуват като друг вариант, макар и добавени по-късно. Някои са искали да оптпаднат тези букви, въобще този израз също са искали да отпадне, защото той ги смущава - "не ни въвеждай в изкушение". Много хора са се смущавали от това "не ни въвеждай в изкушение", но Четвъртият Старец казва: 

Той продължава да ни въвежда.

Защо? Защото иска да станем Любов. А тези, които са се отказали от Любовта, това е техен избор. Но тези, които искат да станат истинска Любов, трябва да бъдат въведени, трябва да победят чрез Него и да надрастнат тайната на "незун". Но затова ще говорим по-специално друг път.

очаквайте лекцията "Незун"....

лекция на Елеазар Хараш, държана през 2002-а година
"Очите на Любовта" XIII - и том

 




Борислав Борисов Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи онлайн платформи в България. Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на з...

Спонсори на Портал12