Щом си его, противници винаги ще имаш, врагове винаги ще имаш. Ако не съществува твоето его, няма да има противници и врагове.
Смъртта е наречена его, а Същността е наречена свобода.
Егото винаги умира, защото върху него я няма следата от Истината. Без Истината и да живееш, не си оцелял.
В Истината е Пътят, а в егото са победите и загубите.
Егото винаги ще живее с лъжата си, а мъдрият винаги ще живее със Същността си. Егото държи на своето си до смърт и всякога придобива смъртта си.
Егото е без развитие. Това е старият живот в лъжата, живот, в който няма достойнство. Дори когато има поклон, няма достойнство.
Егото и родено и неродено – все е умряло. Т.е. няма значение дали такъв човек е в този или онзи свят. Той е все нещо умряло, защото той е без Истината в себе си.
Егото е коварен убиец на човека, но този убиец не е воин – той е само боец. Твоята дълбочина е воин и трябва да го победиш. Срещу безсмислената сила на егото трябва да изпратиш безмилостната сила на Истината.
Егото винаги ще се завръща в смъртта, защото то никога няма чест, то никога няма достойнство. Човек с его е всякога провален, защото той е в конфликт със себе си.
Ако имаш сила без Дух и Истина, то тази сила ще ограби целия ти живот и целия ти Път.
Бъди свободен от всичко, което е нещо. Нещото е зависимост. В истинския воин съществува само едно нещо: Великата Несъкрушимост.
Миямото Мусаши
* на снимката: Статуя на историческия двубой между Миямото Мусаши и Сасаки Коджиро на остров Ганрю в Ямагучи, Япония
из лекция на Елеазар Хараш - "Мъдростта на бойните изкуства"

