По отношение на обредите като периодичните помени, четене, заупокой, раздаване на храна – всички тези неща помагат ли на мъртвите?
Огромна илюзия! Необятна! Помага на умрелия единствено човек, който има специална духовна любов към него. Любовта не признава разстояние, както онзи, стотника казва на Христос кажи само, речи, няма какво да си губиш времето, да идваш до вкъщи, да пътуваш – значи чисто слово помага. Той е съзнание, той не е в ковчега. Не говоря за наказаните – на тях и да искаш, не може да помогнеш. На тях ангелите на съдбата трябва да ги разтоварят от веригите. Какво се случва такъв човек, когато умре? Среден човек, на средно ниво. Той дълго време, не знае, че е умрял. Той продължава да говори с живите, влиза в стаята, влиза в къщата. Някой път говори и мисли, че го чуват, защото те донякъде го чуват, но донякъде. Изпълняват нещо и той ще помисли,че го чуват. Друг път говори и не го чуват и ще се чуди защо не го чуват. Ангелите на съдбата дълго време го убеждават, че е умрял, а той не вярва, защото той е душа в другия свят, както тук е бил душа в тялото. След няколко месеца той казва "Май наистина съм умрял", защото вече разбира, че не го чуват. В един подходящ момент той разбира, че тук става нещо.
Дългогодишните традиции, обреди и култове и може би много хора ги интересува: „Как трябва да постъпваме с дрехите и принадлежностите на заминалите, следва ли да се употребяват, изгарят, изхвърлят, перат, подаряват?“
Дрехите трябва да се горят – огъня ги освобождава от психизма и от напоените същества. Трябва да подаряваш на хората само чисто нови дрехи, по изключение дреха, която е хубава и която я е носил само един-два пъти човека и още не е напоена и ако се изпере – тогава можеш. Носени дълго време дрехи, особено от психически тежко болни хора, от неизлечими болести не трябва да се дават други да ги носят. Обаче да носиш дреха на някои човек… аз имам ризата на Учителя – страшна работа е! Да ме извинят музеите и изкуствата…
ВИЖТЕ ЦЯЛОТО ВИДЕО: