Мистерията с ръкописът на Войнич частично разгадана от руски математици? (СНИМКИ)

Ръкописът на Войнич е тайнствена неразчетена книга, написана през XV в. от неизвестен автор на неизвестен език с неизвестна азбука. Според по-нови изследвания ръкописът е изготвен в периода 1404 – 1438 г. и за негов автор се предполага алхимикът Никола Фламел (1330 – 1418), а съдържанието най-вероятно описва алгоритъм за производството на философски камък – еликсир на безсмъртието.

Учени от института по приложна математика към Руската академия на науките обявиха, че зашифрованият ръкопис е записан на два езика, без гласните и интервалите. Полученият набор от символи е съединен в нов текст и той е накъсан с интервали. Според специалистите около 60 процента от текста е на английски или немски език, а останалата част на романски език - италиански или испански, или на латински.

Чрез статистически анализ на текста учените сравнили буквените съчетания и разстоянията между тях, а също използвали показателя на Херст за автоматично обработване за различни езици, след което направили спектрален портрет на матрици от съчетания от две букви.



Според един от авторите на изследването възстановяването на целия текст не е възможно, защото вариантите на думите са прекалено много. Първоначално специалистите планират да определят езиците, на които е написан текстът. 

В книгата има над 170 000 отделни знака, обикновено отделени един от друг с малки промеждутъци. Повечето от знаците са изписани с едно или две прости движения на перото. Целият текст на ръкописа е съставен с азбука от 20-30 букви. Изключение правят няколко десетки особени знака, които се появяват в книгата по един-два пъти.

По-големи разстояния между знаците разделят текста на около 35 000 "думи" с различна дължина. Изглежда, че те се подчиняват на някакви правописни или фонетични правила. Някои знаци трябва да се появяват във всяка дума (както гласните), някои никога не са след други, някои могат да бъдат удвоени, а други не.

В криптираните послания има интересни изображения на различни видове растения, както и на шишарка - древен символ на огъня, живота и новото начало. Още от древни времена са я смятали за връзка с отвъдното и са знаели, че носи голяма сила. Този символ може да бъде видян при шумерите, при Асирийско-вавилонският крилат бог Тамуз, при Бакхус - римският бог на веселието и пиянството, който носи жезъл с шишарка; в Жезълът на египетския бог на слънцето Озирис, който има две „змии кундалини", които се преплитат и обръщат глави към шишарка на върха; при мистичния култ към Дионисий в късната Римска империя, където на бронзова скулптура има шишарка на палеца; Дионисий на върха на жезъла също има шишарка. Освен това главата на богът Шива от хиндуизма прилича на шишарка, а шишараката е гравирана в камъка на масонските сгради и масонските ложи. Най-голямата скулптура на шишарка в света пък се намира на площада пред Ватикана - в Двора на шишарката. Повече за символизма на шишарката, активирането на енергията, запазването на връзката между шишарката и семето, вижте тук.