Мисия на всеки човек е да одухотвори материалният свят около себе си

Днешните хора, нито за миг не се чувстваме удoвлетворени от този преходен свят, нито пък свързани с него. (За тези пък , които се смятат за удовлетворени, трагедията е пълна. Там няма търсене, няма промяна, няма развитие...). Постоянно се връщаме към нашите предци, към своя произход, към автентичните корени на нашата история, а понякога гледаме само към тези, които идват след нас. Оказва се така, че тези от нас, които са се събудили от матрицата на Голямото сънуване, всъщност рядко живеем времето си.

Навсякъде около нас сме заобиколени от преходността и е важно да не забравяме, че всъщност всички форми, принадлежащи на този временен свят, следва не само да се използват със съзнание за временния им характер, но и доколкото е възможно да ги включим в по-висшите стойности на Живота, в които ние имаме свой дял.

Ние трябва да вложим всичко съзерцавано и докоснато на този свят, не в някакъв отвъден свят, чиято сянка потапя в мрак земята, а в една цялост...в Целостта! Цялата природа и всички предмети, които ни заобикалят в материалния свят са наши спътници в неволите и радостите ни. Голяма част от нас отричат материалния свят, но всъщност е необходимо да не порицаваме и принизяваме земното, а най-вече заради преходния му характер, който то споделя с нас, ние да осмислим и преобразим дори най-обикновените предмети и явления в Природата.

Една от нашите задачи е да запечатаме в съзнанието си тази временна и неустойчива Земя, така че нейната същност да се възроди незримо в нас. Една от най-важните, но често забравени мисии на всеки човек е да превъплъщава зримото и осезаемото, което обича, в незрими трептения и вълнения на природата си, внасящи нови честоти на трептене в общото трептене на Вселената.

В този контекст знаем, че различните материи в Космоса са само различни проявления на трептене на светлината. Ето защо по този начин ние подготвяме не само сили от духовно естество, но навярно и нови тела...метали...мъглявини....съзвездия...

Преобразуването чрез съзнанието на зримото, във вълнови трептения, всъщност намира доказателство за своята важност в това, че днес все повече зрими неща изчезват и няма какво да ги замести.

Къщата, кладенецът, дървото на село...винаги са означавали много повече от чисто материалната им опаковка. Не малко от нас носят спомена, че тези уж привидни чисто материални предмети, всъщност носят в себе си една информационна банка...един запас от човешки дух и емоции, към която всеки нов посетител прибавя своят запас от преживявания и персонален дух.

Днес от Америка и Западна(ла) Европа например, прииждат кухи, безизразни, измамни предмети, предмети - имитация на живота! Една бързо сглобяема къща, или една лъскава и изкуствено узряла ябълка, един голям но безвкусен плод...всички те нямат нищо общо с къщата, плодовете и предметите, в които нашите предци са влагали надеждата и своя размисъл. Одухотворените и облъхнати от преживяванията ни предмети са вече на изчезване и те нямат заместител. Ние сме навярно последните, които все още могат да познават и различат такива предмети, от общата изфабрикувана материално-технократска уеднаквеност.

Върху нас лежи персоналната отговорност да съхраним не само спомена за това духовно усещане и преплитане с материалното обкръжение и предмети, но да проявим своята съпричастност към превъплъщенията на зримото в незримото. Защото всички светове във Вселената се устремяват към незримото, сякаш за тях то е най-осезаема, най-дълбока реалност. 

Едни звезди се преобразяват непосредствено и изчезват в безпределното съзнание за ангелите....
Други зависят от бавно и трудно преобразяващите ги същества, в чиито страхове и възторзи се превъплъщават незримо....

Ние трябва да си спомним, че сме преобразителите на самата Земя и реалност, и да подхождаме най-отговорно за това. Целият ни живот, полетите и паденията на любовта ни, всички неща ни подготвят за задачата да преобразим зримото в незрими, духовни трептения, които са най-съкровеният, дълбок и чист извор във Вселената, даващ живот на всичко.