Миглена Божикова: Дълбоко в нас е само светлина – няма да загубим, ако влезем надълбоко в същността си

В рамките на Летния веган фестивал във Варна, който се проведе от 23 до 26 юни, една от организаторите – Миглена Божикова – изнесе лекция на тема „Веганство, духовност, карма“. Г-жа Божикова говори за духовните аспекти на веганството и обясни, че то не е просто хранителен режим, а любов и отговорност към живота като цяло.

Веганството, освен начин на хранене, е нещо много по-всеобхватно – това е осъзнато съществуване и отношение към хората и животните. Има боеве с животни, има зоопаркове, тестове върху животни – какво ли не измислят хората за развлечение. Веганството засяга и такива подобни проблематики.

-          каза г-жа Божикова и допълни:

Всъщност животните са изключително невинни създания и ако ние участваме в тази верига на убийства и насилие, трябва да ни е мъчно и за нас самите. Ако имаме лошо отношение към животните, това от една страна е много лошо за тях и за природата, но е много по-лошо за нас хората. Ние трябва да развиваме емпатия. Ако не я развиваме, не можем пълноценно да изпълняваме функцията, с която сме били създадени от Твореца. Едно човешко същество не експлоатира, а помага.

Миглена Божикова обясни на кратко какво представлява кармата. По думите й, това са нашите действия и последствията след тях. Има добра и не добра карма. Когато правим добро, нещата се завъртат и ни се случват добри неща. Ако правим лоши неща – лошо ни се връща. В този ред на мисли г-жа Божикова ни призова да се замислим защо има поговорки като „Кой каквото прави, на себе си го прави“ или „Каквото почукало, такова се обадило“.

Когато нашето съзнание се свърже със съзнанието на животните и се отнасяме справедливо с тях, те ще ни отвръщат със същото. В миналото хората са имали добра връзка с животните и животните са помагали на хората. Например имало е случаи, когато по време на битка вълците носят храна на хората.

По отношение на понятието „духовност“ Миглена Божикова обясни, че духовност е вътрешно осъзнаване и прилагане на осъзнатото. Лекторът призова вместо да гледаме кой как е постъпил, да помислим ние самите какво можем да направим за себе си и за другите.

Духовност е условна дума. Ако решим, че можем и знаем всичко, сме далеч от нея. А ако сме във връзка с Духа, с Цялото, ще знаем кое е правилното нещо. Неправилните, отрицателните процеси водят до разрушение. Разбира се, без тях не може да има нещо ново, но е редно лошото да е в малък процент, колкото да поддържа баланса. Нека не спекулирам с правилно или неправилно. Нека оставим съвестта да ни казва кое е правилно и кое не.

-призова г-жа Божикова и продължи с разяснението на така разпространения израз „Живей и остави другите да живеят“.

Миглена Божикова  | © 2016 Снимка: Портал12

Той се отнася за животните, но и за цялата вселена. Гледайки на себе си като духовно същество, облечено в тяло, можем да направим нещата по-добри за себе си и за другите около нас. При веганството може да се появи един момент, в който започваме да обичаме само животните, без да разбираме и приемаме хората. Много дълъг процес е да започнем да разбираме, че всеки крачи със собствен темп. Всеки, когато му дойде времето, ще бъде едно разцъфтяло цвете. Разбирайки и приемайки другите, ние помагаме и развиваме себе си.

Някои може би си мислят: от мен нищо не зависи, аз съм една мъничка прашинка... Това не е така. Много велики личности са били сами и са правили революционни промени. Освен това, някой е бил сам, след това среща още един, и още един, и се случва голямата промяна.

Понякога никак не е лесно да си наложим да осъществим идеите си, но трябва да го направим въпреки и заради това, което сме и искаме да бъдем. Но не бива да налагаме нашите лични идеи на другите или да се отдръпваме от идеите си заради тях. Всеки от нас има собствен път и не сме длъжни да се съобразяваме с пътя на другите. Редно е да сме възможно най-внимателни към ближния, но да следваме собствената си пътека. Ако най-напред помогнем на себе си, ще успеем да помогнем на другите. За всяко нещо си има хора и това е прекрасно в многообразието на света.

Ние все пак сме с физически тела и крачим по тревата, вдишваме въздуха, в който има микроорганизми, така че не бива да изпадаме в крайности. Разбира се, че сме просто хора със своите емоции и реакции. Но вътре в нас трябва да има едно дълбоко осъзнаване. Дълбоко в нас е само светлина – нищо няма да загубим, ако влезем надълбоко в същността си. Колкото по-дълбоко влизаме, ние се свързваме със зрънцето на живота.