Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Съществува един общ разум, нещо като универсален флуид, който по различен начин прониква в организмите в зависимост от това дали са добри или лоши проводници на Духа. Досега на Земята човекът, като че ли винаги е бил живото същество, оказващо най-малка съпротива на въпросния флуид, наречен от религиите божествен. Нервите ни са жиците, по които протича това по-фино електричество. Гънките на мозъка ни образуват в известен смисъл индукционните бобини, в които се увеличава силата на тока. При това този ток не идва от специален източник и не е различен от електричеството, преминаващо през камъка, звездата, цветето или животното.Дали този Разум, от който непрестанно черпим, е разпръснат навсякъде в живота и просто търси проводник, приемател и усилвател, посредством който може да въздейства?
Дали идва от някой Бог, както твърдят вярващите? Нека не издребняваме за името на източника... Името нищо не обяснява, не променя нищо относно основната природа, относно безкрайността и ненамалимия мрак на тази загадка...
Основната разлика между Бога на вярващите и моя Бог е, че те си мислят, че познават своя Бог; ласкаят се, че знаят кой е Той, какво казва, какво мисли и какво желае, сякаш са живели с Него в един пансион. За себе си аз смирено признавам, че все още не познавам своя Бог, затова Го търся, винаги и навсякъде. Най-важното от всички неща - трябва да се притеглиш по-близо до този божествен или естествен източник, да го призовеш, да го сграбчиш, да го канализираш в себе си, да станеш негов добър проводник, усилвател и събирател; да положиш усилия да го контролираш, както ние контролираме електричеството, на което той е може би само една по-неуловима форма; и е много вероятно това да е великата задача, великото търсене, великото завоевание на утрешния ден.
Всичко, което наблюдаваме в себе си, е с право подозрително - ние сме и съдници и участници; а и сме прекалено заинтересовани да населим света си с илюзии и прекрасни надежди.
Затова нека скъпим и ценим и най-дребните външни доказателства за Духа.Цветята ни предлагат такива доказателства - вероятно съвсем незначителни в сравнение с онова, което биха ни съобщили планините, морето, и звездите, ако можехме да проникнем в тайните ба живота им. Но и тези малки доказателства все пак ни позволяват да предположеим с по-голяма сигурност, че Духът, който се съдържа в нещата или се излъчва от тях, е от същото естество като нашия. Ако прилича на нас, ако и ние му приличаме, ако всичко, което е в него, е и в нас, ако използва нашите методи, ако има нашите навици, грижи, наклонности, желанието ни за нещо по-добро, какво нелогично има в инстинктивните ни, непобедими надежди, след като е почти сигурно, че и Той се надява на същото?
Възможно ли е, когато опткриваме разпръснато в живата материя такова количество разум, тази материя да не е превърнала разума в свое дело, ще рече да не се стреми към щастие, съвършенство, победа над онова, което наричаме зло, смърт, мрак, небитие и което най-вероятно е само сянката или сънят му?
Из Разумът на цветята
Морис Метерлинк, 1907г.