Майсторът хлебар Пресиян с мисия за завръщане към истинския вкус

Ако хлябът се разгражда твърде бавно в стомаха ни, то той по никакъв начин не е полезен, напротив може само да вреди. За лесното разграждане на хляба е необходимо той да е приготвен не с мая, а с квас. Това каза младият хлебар Пресиян по време на събитието „Вечеряй с хлебар“ в столичния ресторант „Багри“, пред репортер на Портал 12. Организатор на вечерята бе движението Slow food.

Инициативата има за цел да срещне хората с производители, за да научат откъде идва храната ни и как се приготвя. Младият хлебар Пресиян разказа за историята на хляба и за това връща ли се отново времето, когато хлябът се е месил с квас. 



Хлябът съществува от повече от 10 000 години на Земята. За родина на хляба се смята Египет. Първите хлябове са се правили с квас, но за съжаление в 19-ти, началото на 20-ти век в няколко страни, в които индустриализацията е изключително развита, в западните страни основно се решава да се работи върху ускоряване на ферментацията. Т.е. да не се прави хляб за двадесет и няколко часа, а за много по-малко време. Хората обаче изобщо не са знаели тогава какво се случва вътре в организма. Те са смятали, че по-бързото приготвяне на хляб не означава, че хлябът става по-лош. С времето хлябът става все по-малко вкусен. Оказва се, че след 50 години хората забравят вкуса на истинския хляб, разказа Пресиян. Никой не е наясно кой е създал маята, тъй като французите твърдят, че са я създали, същото обаче твърдят и германците, и американците. Въпросът е обаче в това, че след като навлиза маята в производството, започва да се прави хляб вместо за двадесет и няколко часа, за 6-8 часа. В момента се прави хляб за час и 40 минути, добави той.

Пресиян се занимава вече шест години професионално с производство на хляб. Разбира, че трябва да се занимава с това едва на 16-17 години, когато за първи път приготвя хляб за приятелите си. Дотогава мечтата му е била да стане духовник и да проповядва. На събирането с приятели така и не успял с думи да убеди приятелите в твърденията си, но след като изпекъл хляб, всички замлъкнали. 

Започва работа в различни пекарни, но вижда, че там хлябът не се приготвя истински. "Моментът, в който реших, че няма да правя това, което се прави в България, беше, когато трябваше да месим в една фурна ръжен хляб, трябваше да направим 15 кг. тесто, в което сложихме осем килограма бяло брашно, половин килограм типово брашно и десет грама нещо, на което пишеше: в момента, в който го сложите, всичко става ръжено. На хляба етикета беше: само за диабетици. Това просто беше кулминацията, която ми показа, че нещата не са в правилната посока“, сподели Пресиян. През 2011 г. той тръгва за Франция с идеята, че ще се учи от французите, които са най-добрите майстори на хляба. После Пресиян се обучава при майстор хлебар в Южна Корея. Връщайки се в България, той решава да се занимава с брат си с производство на хляб и обучение на ферментация. През февруари предстои "Братя Хлебари" да отворят в центъра на София собствена хлебарница.