Материята и всички фундаментални частици на природата са изградени от невидими струни

Супергравитацията е полева теория, включваща и взаимодействаща посредством калибровъчни преобразувания на огромен брой суперполета. Понастоящем е най-обещаващият кандидат за квантова гравитация, която съчетава принципите на суперсиметрията и общата теория на относителността. Единадесетото измерение е максималното измерение, при което можем да реализираме суперсиметрия в условия на обикновена теория на супергравитацията.
 
Теорията сама по себе си разглежда мембранни модели и допуска съществуването на паралелни вселени. Теорията на супергравитацията използва допълнителни измерения в своята теоретична рамка. Допълнителните измерения са пространства във вселената, които не бихме могли да възприемем с нашите сетива. Супергравитацията се характеризира с вселена, изградена от единадест пространствено-времеви измерения, както и включва модели, характеризиращи се с различен брой измерения. Супергравитацията е сравнително красива теория, която отдавна е съществувала в сянката на суперструнната теория, като една обединяваща универсална теория.
 
Супергравитацията постулира, че вселената се състои от единадесет измерения. За единадесетото измерение се предполага, че в него съжителстват различни мембрани, които са модели на паралелни вселени. Супергравитационните теории в различните измерения в днешно време играят важна роля като ниско-енергетични ефективни полеви теории на суперструните и мембранните модели. M-теорията и единадесет-мерната супергравитация също прогнозират обекти, наречени „супермембрани“.
 


Алтернативна космологична теория е свързана с идеята, че ние живеем на една от тези мембрани. Изискванията на суперсиметричните мембрани означават, че единадесет мерната максимално симетрична теория на супергравитацията е предпочитана пред нейните по-ниски варианти на пространствено-времевите измерения. Супермембраните са хипотетични обекти, които живеят и изграждат единадесет мерната теория на супергравитацията и конструират взаимодействия, разпространяващи се в супергравитационния фон. В теорията са изградени последователни взаимодействия на мембраната и мултиплети на материята, представляващи многообразия на суперполета.
 
Доказано е, че ниските енергийни вибрации на супермембраната съответстват на всички суперполета в единадест-мерната супергравитация. Тъй като вибрациите на една супермембрана с безкрайна енергия могат да отговарят на всяка частица във вселената, е възможно да се тълкува, че супермембраната изгражда вселената, т.е. всичко, което съществува, е една фундаментална супермембрана. Ние съществуваме в тази супермембрана, включваща единадесет-мерно пространство-време. Всяко състояние на материята във вселената отговаря на супермембрана и всяко събитие в тази вселената отговаря и кореспондира с обема на супермембраната.
 
Значението на понятието за паралелна вселена може да бъде разбрано чрез анализ на последиците от супергравитационната теория. Тази теория може да обясни теорията на всичко, слабия характер на гравитацията, определяне на времето, сингулярност и голям взрив. Всички тези теории са били едни от най-големите неразкрити мистерии на физиката, чиято концепция за паралелни вселени те могат да обяснят. Концепцията за паралелни вселени обяснява супергравитацията, суперструнната теория, теорията на мембраната и единадесетте измерения, които са част от нашата физическа реалност. Всички тези теории водят до теорията на всичко и тази теория дава причината, поради която ние съществуваме в тази уникална вселена.
 
Струнната теория казва, че материята и всички фундаментални частици на природата са изградени от невидими струни, които вибрират като струни и този въпрос присъства в десет измерения. От тези десет измерения, времето е четвъртото измерение, а останалите девет измерения са пространствени измерения, които ние хората не можем да възприемем посредством нашите сетива и усещания. Мембранната теория разширява това понятие и казва, че нашата физическа реалност се състои от единадесет измерения и единадесетото измерение е супергравитацията.


 
Основните суперструни са вплетени в мембраната и тези суперструни са разпределени в единадесет измерения. Следователно, теорията на мембраната или М-теорията казва, че нашата вселена е като мембрана. Тези мембрани са успоредни една на друга и създават серия от паралелни вселени. Тази теория има няколко важни последици, защото това обяснява много загадки на природата. Един от основните примери за такива тайни, които могат да обяснят, е слабото естество на гравитацията.  Едно от последствията на М-теорията предполага, че гравитацията може да изтича от една паралелна мембрана в нашата вселена или мембрана, и може да се окаже, че гравитацията не е присъща характеристика на нашата вселена.
 
Паралелни вселени също не се поддават на общата идея, че времето започва с големия взрив. Това е най-основно измерение освен пространствените измерения. Благодарение на супергравитацията, съвременната теория притежава гравитино-частици като суперпартньори на гравитационното поле. М-теорията има безкраен брой частици с различни маси и също може да обясни супергравитацията през единадесето измерение с помощта на безмасови частици. Мембраните са показали, че са самостоятелно последователни в единадесет измерения и взаимодействат прекрасно. Има пет начина за намаляване на единадесет-измерна М-теория до десет измерения, които донасят пет суперструнни теории. М-теория прекрасно обединява десет-измерната и единадесет-измерна физика в единна теория, чиято ниско енергетична граница е супергравитацията.

Автор: Борис Стоянов