Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Д-р Мария Кисова започна своята лекция на международния форум “Българският дух в Европа през вековете” с думите: ”И виделината свети в тъмнината и тъмнината я необзе”. Според д-р Кисова в момента в България се случва нещо много хубаво, като разсъмване - поредното събуждане след поредното средновековие. И в това пробуждане идват да ни подкрепят нашите приятели от катарските земи.Д-р Мария Кисова разсъждава върху връзката между богомилството и бялото братство. Тя разказва факти, които е научила от брат Борис Николов - един от най-близките до Учителя Беинса Дуно.
Най-близкият човек до Борис Николов е била Мария Тодорова. В студентските си години тя е трябвало да напише реферат върху богомилството и се подготвя много задълбочено. След завършване на реферата Мария сънува Учителя, който държи своето двегодишно дете и казва: “То е съвършено във всяко отношение и работи точно като часовник, но има само един съвсем малък дефект в едното око, затова не можа да живее.” Тя вижда на главата на детето един часовник, върху който се изобразяват цифри. Събужда се и веднага записва цифрите от съня си. След това отива при Учителя и му дава листа с цифрите. Той започва да ги събира, получава се едно число и той казва: “Тази е годината на раждане на богомилското учение”.
В последващия разговор за тълкуване на съня Мария Тодорова разбира, че детето на Беинса Дуно символизира богомилското учение. Символът на този единствен малък дефект в едното око на детето може би ще бъде разчетен в едно задълбочено изследване на богомилското учение и на богомилското явление изобщо. Д-р Кисова предполага, че търсенето ще бъде в посока “добро - зло”.
Между песните на братството, които Учителят е дал, някои са богомилски: “Духай, ветре”, “В начало бе словото”, “Запали се огънят”, “91 псалом”. Когато са качвали на кладата богомилът Василий, той е пеел “91 псалом”.
Брат Борис Николов е разказвал на д-р Кисова за богомилския поздрав. Богомилите много са пътували и в тези свои дълги и трудни пътувания те са се срещали и разпознавали помежду си по някакви особени техни белези - единият от тях е очите. Поздравявали са се с думите: “Словото на живота пазим”, с вдигната ръка, свита в лакътя, с длан насочена навън, какъвто е поздравът към слънцето. Дланта се полага на сърцето и следва лек поклон. Според д-р Кисова това може би значи “Казвам истината, говоря от сърце на сърце, покланям се пред словото, което присъства в теб и се изявява чрез теб”.
