Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Има много причини за смъртта на децата. Ние ще посочим само няколко по-важни. Преди всичко, когато "азът" се връща отново към земния живот, той бива привлечен към известни определени условия на живот, които са пресметнати така, че да ускорят неговото развитие и да му помогнат да ликвидира една част от своята карма (съдба), създадена от него в предишните му съществувания на земята. Но когато в живота на родителите му станат такива коренни промени, че при новите условия "азът" няма възможност да почерпи нужната му опитност или да ликвидира тази съдба, тогава той бива взет оттам и поставен на друго място, където ще намери подходящите условия за своя растеж и развитие по това време. Или, той може да бъде върнат обратно за няколко години и след това отново да се роди в същото семейство по такова време, когато нужните за него условия са вече създадени.
Но има и една причина за детската смъртност, която лежи много по-далече, а именно, в предишните съществувания. За да се разбере тази причина, нужно е да знаем какво става при смъртта и непосредствено след нея. Когато един дух напуска своето физическо тяло, той взема със себе си астралното, менталното (умственото) и етерното тяло, последното от които е носителят на картините от миналия живот. Тези картини се отпечатват от етерното върху астралното тяло в продължение на първите 3.5 дни непосредствено след смъртта. Тогава астралното тяло става решаващ фактор при определяне съдбата на човека в чистилището и първото небе.
Поуката от страданието, изпитано при пречистване на злото и от щастието, изпитано при съзерцанието на доброто, направени в предишния живот, се пренася в следващия живот като съзнание, което предпазва човека от постоянно повтаряне на грешките в миналите му животи и го подтиква да прави това, което му е носило радост и щастие.
Сега, когато трите и половина дни след смъртта са прекарани от човека в мир и спокойствие, тогава той е способен да се съсредоточи много по-добре върху отпечатването на картините, спомените от миналия му живот и затова отпечатъкът им върху астралното тяло ще бъде по-дълбок, отколкото ако той бъде смущаван от истеричните плачове на неговите близки или поради някаква друга причина. Тогава той ще почувства много по-силно щастието и страданието, дошли като последствие на доброто и злото, в чистилището и в първото небе. Така в следващите прераждания това живо чувство ще му говори с непогрешим глас. Доброто, което той е направил, ще изгражда в него един все повече и повече алтруистичен характер.
Обаче когато човек преминава отвъд поради някаква внезапна катастрофа, като например в една многолюдна улица, при железопътна катастрофа, пожар в театър и т.н. или при други мъчителни обстоятелства, тогава, естествено, той няма да има възможност да се съсредоточи добре. Същото ще бъде, ако той загине на бойното поле по време на война. За да не изгуби опитността, почерпана в този живот, поради особения характер на неговата смърт, Законът за Причиността предвижда в този случай известна компенсация.
Съсредоточаването е също така невъзможно, когато близките на един умиращ, намиращи се при него в смъртната стая, избухват в истерични ридания във времето, когато духът минава отвъд, и продължават да правят това в следващите няколко дни. Духът, който по това време се намира в извънредно близък досег с физическия свят, ще бъде много смутен от скръбта на скъпите му същества и няма да бъде способен да концентрира своето внимание върху съзерцанието на миналия си живот. Поради това отпечатъкът, направен върху астралното тяло, няма да бъде така ясен и дълбок, както би било, ако заминаващият си дух е бил оставен в мир и спокойствие.
Следователно, страданията в чистилището няма да бъдат толкова силни, нито радостите в първото небе ще бъдат толкова големи, както в други случаи и затова, когато "азът" се върне отново в земния живот, той ще е загубил една част от своята опитност, придобита през миналия живот. Това ще рече, че гласът на съвестта няма да му говори със същата сила, както би било, ако духът не е бил смущаван от надгробните ридания.
За да може "азът" да бъде компенсиран за тази загуба, той обикновено бива поставен да се роди между същите близки, които са скърбили за него и отново бива взет оттам още в детската възраст. Тогава той влиза в астралния свят, но не може да отиде по-високо от първото небе, защото не е отговорен за своите дела повече, отколкото едно неродено още дете е виновно за болките, които причинява на майка си с движенията си в нейната утроба.
Следователно, детето не минава през чистилището. Това, което не е заживяло, не може да умре, а следователно, астралното тяло на детето, заедно с ума, ще бъдат запазени до новото раждане. По тази причина, подобни деца често могат да си припомнят предишния живот.
Понеже "азът" не може да се издигне до второто и третото небеса, тъй като умът и астралното тяло не са били родени и не могат да умрат, той просто очаква в първото небе до времето, когато ще му бъде даден нов случай за въплъщение. Когато едно лице умира в един живот при гореописаните неблагоприятни условия и се ражда пак, и в следващия живот то умира още като дете. И тогава, намирайки се в първото небе, то бива учено на последствията от страстите и желанията, за да може да вземе тук уроците, които са били предназначени за живота в чистилището. За тези деца първото небе е едно място за очакване, в което те живеят от 1 до 20 години. Все пак, това е нещо повече, защото и тук "азът" може да учи и да напредва.
Когато едно дете умира, почти винаги има някои негови близки отвъд, които го очакват и посрещат. Освен това, има също души, които са обичали да се грижат за децата през земния си живот и за които сега е удоволствие да се гриждат за намерилите се в съвсем нова обстановка малки същества.
Извънредната пластичност на астралната материя я прави годна за образуване (чрез мисълта) на най-красиви живи играчки за децата и така техният живот представлява една красива игра. Въпреки това, възпитанието им не е изоставено. Те биват разпределяни на класове, съобразно темперамента им, но без да се взема под внимание възрастта.
В астралния свят има удобства за даване на предметно обучение на децата за влиянието на добрите и лошите чувства върху поведението и щастието на човека. Тези уроци получават неизгладим отпечатък върху чувствителното астрално тяло и остават с него след новото раждане.
Така детето се ражда със съответно развито съзнание, за да може да продължи своята еволюция. Много хора, които живеят един благороден живот, дължат това на факта, че са минали през подобна школовка в астралния свят..
Понеже в миналото хората са били много войнствени и поради своето невежество съвсем безгрижни за състоянието, в което техните близки са минавали през вратата на смъртта, смущавайки ги с плачовете си край смъртното легло (умиращите са били може би много по-малко от тези, паднали на бойното поле), всичко това прави необходима голямата детска смъртност.
Обаче, когато човечеството достигне до едно по-правилно схващане и разбере, че ние трябва да се отнасяме с извънредно внимание към близките си, когато минават отвъд, като пазим да не ги смущаваме с плача си и като ги подпомагаме със спокойно и молитвено настроение, детската смъртност ще намалее много, в сравнение с днешното време.
Из книгата "Възпитанието на Детето" - Макс Хайндел
ВИЖТЕ ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЗА СМЪРТТА, ЧИСТИЛИЩЕТО, ВАЖНОСТТА НА МОЛИТВИТЕ ЗА ЗАМИНАЛИ И ЖИВОТЪТ СЛЕД СМЪРТТА ВЪВ ВИДЕОТО:
