Макар да не съзира плодовете, Коренът все пак ги подхранва

Макар да не съзира плодовете, Коренът все пак ги подхранва. И макар всеки един плод да е отделен в своето израстване и бъдеща реализация, то те са обединени от общата си свързаност с цялото дърво и с Корена.

Общото винаги предполага редица от различни самотни същества. Преди тях е имало просто едно Цяло, без всякаква вътрешна връзка - просто едно Цяло. То не е било нито бедно нито богато. В моментът, когато различни негови части се отчуждават от материалното Единство, то влиза в противоречие с тях, защото в растежа ис те се отдалечават от него. 

Хората, всички ние седим причудливо (някои се мъчат да се прикрият) самотни в преплетените клони на голямото дърво. Някои от нас са изложени на силни ветрове, други са се струпали в по-гъстите части, където духа по-слабо, но и където има всякакви същества и заболявания. 

Това, което е вложено във всеки плод е развитието на нашата зрялост, сладост и красота. За да разгърнем този потенциал, ние следва да черпим сили от Корена - всеки според най-съкровения смисъл на своята уединеност. Колкото повече самотници, толкова по-възвишена, по-покоряваща и по-силна е общността им.

Най-самотните имат най-голям дял в общността, защото в своята самота и смирение, те долавят чистия фон и мелодия на живота. Онези, които чуят цялата мелодия, ще бъдат най-самотните и най-общностните същевременно. Защото те ще са нечутото преди тях, защото ще доловят това, което другите усещът смътно и откъслечно.