Майстер Екхарт: Отречеността - това е качеството, което превъзхожда Любовта и Смирението

Човекът има постижения в Духа си, когато познае Чистата Отреченост в себе си. Отречеността не изключва деятелността, тя изключва само привързаността. Смисълът на Отречеността не е в опита с Бога, но в Единството с Бога.

Само една Велика Любов може да даде такова Отречение, и тогава Любовта убива човека, отделя Душата от тялото му и дарява Душата на Вечността. В този случай Душата става светлинно тяло и тя не иска да има нищо общо с това смъртно тяло, което си е варосана гробница (Матей 23:27). Чрез тази Велика Любов, която се е превърнала в Отреченост, тук Бог става Вечния Живот в Душата на човека.

Когато човек се освободи от себе си, ще стане владетел на себе си. Който се отрече от себе си, той се открива за Бога. (Матей 16:24)

Светът принадлежи най-много на този, който се е отказал от света, който се е отрекъл от света. Аз поставям Отречеността като по-висша от Любовта. Да си отречен означава твоята Любов да не е привързана към създанията. Отречеността е по-близо до Нищото.

Отречеността е по-висша и от Смирението, защото Смирението може да съществува и без Отречеността, както Любовта може да съществува без Отречеността, но Съвършената Отреченост не може да съществува без Съвършеното Смирение. На отречения човек нищо земно не му говори. Той е толкова възхитен от Вечността.

Истинската Отреченост е Дух, който остава неподвижен (непоклатим) при всички обстоятелства. Самият Бог е неподвижна Отреченост. Отречеността води към Чистота, Простота и Неизменност. Отречеността означава да бъдеш лишен от създадеността, а това означава да бъдеш изпълнен с Бога, а когато си пълен със създадените неща, това означава да си лишен от Бога.

В Чистата Отреченост Бог може съвършено да действа в нас. Бог не може да действа свободно във всяко сърце, макар че е Всемогъщ. Той се нуждае от голямата готовност на нашето Сърце. За да е в пълна готовност, сърцето трябва да се покои в Чистото Нищо, в това Нищо е заключено Великото...

Никъде няма Покой освен в отреченото Сърце. Отречеността очиства Душата, прояснява съвестта, запалва сърцето и пробужда Духа. На желанията дава бистрота и яснота.

Отречеността превъзхожда всички добродетели, защото тя ни дава Истинно познание за Бога.
Отречеността отделя от сътвореното, създаденото и съединява Душата с Бога. Съвършенството се покои на Отреченост и Смирение. Няма нищо по-велико и радостно от човека, който пребивава във Велика Отреченост.

Остани отречен от всички хора и нека никакво впечатление не те вълнува, освободи се от всичко, което може да има чуждо въздействие върху твоето същество и което може да те привърже към земното. Носи Бог в Сърцето си като Вечна Цел.

Съвършената Отреченост е, когато Душата се откаже и от Вечността заради Бога, заради Предвечния.
Посвещението се дава на този, който постига дълбоко в себе си, в Същността си, вътрешната Отреченост.
Истинският човек не служи нито на творението, нито на Бога, защото той е свободен. Колкото повече Истина има, толкова повече той служи на Свободата; той служи на Тайни, Мирови цели.

Когато човекът се е отрекъл от свободната си воля и когато тази воля в него мълчи, тогава Бог го прониква, защото такъв човек е желаел само Бога. По този метод се ражда Истинската Свобода в човек, сиреч: Бог се ражда.
Свободата, това е нашата непривързаност, ясност, целенасоченост. Такива, каквито сме били в своя Произход.
Най-възвишеното в света, това е Чистата и Свободна Отреченост.

Ако нямаш Любов, нищо не си - казва апостол Павел. Но аз казвам, че Свободната Отреченост е по-дълбока от Любовта. Отречеността е най-близка и сродна с Нищото. Отречеността води до самоунищожение - тя превръща човека в Нищо и го води до най-великата Пълнота. Истинският човек е възхитен чрез Отреченост от Вечността и нищо земно не му говори.

Любовта е качество на Душата, а Истинската Отреченост е качество на Духа.
Отречеността те очиства от всичко преходно, нищо земно не остава. Отречеността чисти повече от Любовта. Покоят на сърцето се намира в Отречеността, в непривързаността.

Дълбоката задача на човека е Отречеността, а това означава човекът да утвърди в себе си Божието Битие повече отколкото своето собствено. Божието Битие е Велика, Свещена Разумност. Този, който има Битие в Бога, ще има и Битие в Нищото, и затова е казано: Блажени мъртвите, които умират в Бога... - така Чистият и Свят живот се скрива в Бога.

Само Отречеността може да разбере Съкровеността на Божествената Тайна, а Любовта е само Път към тази Тайна. Има Същества, които до толкова са се отрекли от всичко, дори от Бога - те не служат на Бога, те са потопени в Бога. Тези Тайни Старци са отвъд Блаженството, те са в Бездната.

Мистериозните Старци са Велико Отречени и от своята воля, и от Волята на Бога. Те живеят в Бездната като особено Тайнство за бъдещите култури. Те са надминали Бога. Те са Го преодолели в себе си. Това е Велика Отреченост, това е най-дълбинната Нищета. Те са отишли отвъд ограниченията на Блаженството. Те са избрали това, което е преди Блаженството.

Павел казва: Всичко, което съм аз, съм го получил от Благодатта Божия. Това са си слова на Павел. Старците не получават Благодат от Бога, нито пък после я губят. Те са отвъд тази Благодат. Те са в Мистерия.
Благодатта се явява в Павел и той става някак си цялостен. После Благодатта го напуска и той пак си е Павел, но тези Старци те са Отвъд, те превъзхождат Божията Благодат.

Старците сами са си Първопричина. Те не са произлезли от Бога. Старците са Мистични Имена на Абсолюта.
Един човек ми рече, че е раздал много имоти, за да спаси живота си. Ако не си изоставил себе си, то нищо не си изоставил, нищо не си дал - ти си дал имоти, но не си дал себе си на Бога, а това е същественото.
Нищият нищо не притежава, към нищо не е привързан и затова е блажен.

Отречеността - това е качеството, което превъзхожда Любовта.

• Нищият, в дълбокия смисъл на думата, не иска дори и своето Висше „Аз“. При него всичко е за Бога, и при такава голяма Отреченост, той просто е Блажен.
• Нищият е блажен заради Нищото в себе си, а Той е всичко, но правилното „всичко“.
• За да е Нищ, човек трябва да е свободен от себе си, а свободен е само Духът. Чистият Дух в човека е Нищият.
• Сам Бог, преди да е станал Бог, е бил Нищ - Нищо. Тогава и аз съм бил Нищо. Преди да бъда в Бога, аз съм пребивавал в Нищото; аз съм бил преизпълнен, съвършен, самодостатъчен, Вечна Истина.
• Отречеността е много Висша Благодат. Тя е над Бога, над света.
• Отречеността е по-висша от Любовта, но в нея можеш да влезеш само чрез Любовта.
• Отречеността чрез Любов е правилната Отреченост. Тя е Велика Благодат; тя води до непознатото познание за Бога.
• Отречеността си има седем степени - петата степен е Премъдър Покой.
• Чрез Любовта си, Смирението ставаш дете Божие, а чрез Отречеността ставаш дете на Бездната.
• Пътят на Отречеността е Пътят към Нищото, а това е едно много високо състояние на Изначалната Любов.
• Когато станеш една воля с Бога, ти си станал вече едно с идеята за Нищото, която е идея за Отреченост от своята воля, а това е идея за завръщане в Божественото Нищо.
• Връзката с Божественото Нищо е Отреченост от себе си и завръщане в състоянието на Несътвореност.
• Чистата Отреченост превъзхожда всички сътворени неща.
• Който иска да пребивава в Чистота, трябва да придобие Отреченост.
• Павел величае Любовта, а аз величая Отречеността преди всяка Любов.
• В Отречеността има нещо по-дълбоко и по-висше от Любовта.
• Чрез Отречеността Бог може да проникне много по-дълбоко в мене, отколкото чрез Любовта. Едно е да проникваш в Бога, а друго е с Отречеността - тя задължава Бога да ме люби. Чрез Отречеността Бог много по-дълбоко прониква в мене.
• Единство и Прасветлина произлизат от Отреченост.
• Бог непременно трябва да се отдаде на Отреченото Сърце.
• Любовта ме принуждава всяко нещо да го търпя заради Бога, а Отречеността ме води в това нищо друго да не приемам освен Бога. При Любовта за мен съществуват нещата и съществата, а при Отречеността, за мен съществува само Бог.
• Отречеността е свободна от създадените неща.
• Любовта приема създадените неща, а Отречеността не приема нищо друго освен Бога.