Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
"Думите често разрушават това, което мълчанието създава. Има мигове, когато всяка дума е излишна и почти обидна. Истинската любов се познава по това, че може да мълчи. Това, което не можем да изразим, често е най-истинското в нас." Морис Метерлинк
Най-висшата форма на благодат е мълчанието. То е и най-висшето духовно наставление. Всички други начини на наставление произлизат от мълчанието и затова са вторични. Мълчанието е първичната форма. И ако Учителят (Гуру) мълчи, значи умът на търсача, който е изпълнен с доверие към своя Учител, започва да се очиства сам. Свещеното мълчание е върховното красноречие. Покоят е върховната дейност. Как така? Защото човек пребъдва в своята Същностна природа и така прониква във всички дълбини на Аза. Така той може да приведе в действие всяка сила, когато е необходимо.
Състоянието, което надхвърля речта и мисълта, това е съзерцание без умствена дейност. Подчиняването на ума е съзерцание; дълбокото съзерцание е вечно слово. Мълчанието винаги говори; то е непрекъснатият поток на „езика“; говоренето го прекъсва, защото думите пречат на този безмълвен „език“.
Лекциите могат да забавляват хората с часове, без да ги преобразяват. Мълчанието, напротив, е трайно и носи полза на цялото човечество. Под мълчание се разбира красноречие. Устните беседи не са толкова красноречиви, колкото Мълчанието. Мълчанието е непрестанно красноречие - то е най-съвършеният език.
Мълчанието е четири вида:
- мълчание на речта,
- мълчание на очите,
- мълчание на слуха и
- мълчание на ума.
Мауна дикша (посвещение чрез мълчание) е най-съвършената форма на посвещение от Учител към ученик; тя обхваща виждането, докосването и наставлението. Тя пречиства човека във всяко отношение и го утвърждава в Реалността.
Мълчанието е като равномерния поток на електрически ток. Речта е като прекъсването на тока за осветление и други цели. Колкото и да говори един Мъдрец, той остава Мълчаливият. Колкото и да действа, той остава Недействащият. Гласът му е безтелесен глас. Стъпките му не са по земята. Това е като да измерваш небето с небето. Затова се казва, че светците помагат, макар да пребивават в горите. Помощта е незабележима, но тя съществува. Един светец помага на цялото човечество, без те да го знаят.
Както лампата сама угасва, ако не се подхранва с масло, така и егото угасва, ако човек непрестанно съзерцава и се слее с Аза. Няма по-висше придобиване от Аза. Слънцето съществува и свети, и ти си обкръжен от неговата светлина; но ако искаш да познаеш слънцето, трябва да обърнеш погледа си към него и да го видиш. Така и Благодатта се открива чрез усилие, макар да е тук и сега.
Веднъж пътник заспал в каруца. Волът се движил, спира или бива разпрегнат по време на пътуването. Пътникът не знае тези събития, но се събужда на друго място. Бил е в блажено незнание за случващото се по пътя, но пътуването е завършило. По същия начин е и със Себето на човека. Вечно будното Себе се изобразява с пътника, заспал в каруцата (тялото). Будното състояние е движението на воловете; самадхи е тяхното стоене неподвижно (защото самадхи означава „буден сън“ - човекът е свръхсъзнаващ, но не е въвлечен в действието; воловете са впрегнати, но не се движат); сънят е разпрягането на воловете, понеже има пълно прекратяване на дейността, съответстващо на освобождаването им от ярема.
Който вижда Себето, вижда само Себето и в света. За Просветления е без значение дали светът се явява или не. И в двата случая вниманието му е насочено към Себето. Това е като буквите и хартията, върху която са отпечатани. Ти си толкова погълнат от буквите, че забравяш за хартията, но Просветленият вижда хартията като основа, независимо дали върху нея има букви или не. Който забравя Себето, вземайки физическото тяло за него, и преминава през безброй раждания, е като човек, който се скита из света в сън. Така осъзнаването на Себето е като събуждане от това сънувано скитане.
Който пита „Кой съм аз?“ и „Къде съм?“, макар през цялото време да съществува като Себето, е като пиян човек, който разпитва за своята самоличност и местонахождение. Докато всъщност тялото е в Себето, този, който мисли, че Себето е вътре в безжизненото тяло, е като човек, който счита, че платното на екрана, върху което се прожектира филм, се съдържа в самата картина.
Светът, като сянка на Реалното, не може да бъде познат правилно или уловен. Дете се опитва да докосне главата на своята сянка, но не успява, защото тя се движи заедно с него. Майката поставя ръката му върху собствената му глава и му показва, че така докосва „сянката“. Така и светът се познава истински само чрез постигане на Себето.
В киното образите се прожектират върху екрана, но движещите се картини не засягат и не променят екрана. Зрителят обръща внимание на тях, а не на екрана. Те не могат да съществуват без него, но той се пренебрегва. Така и Себето е екранът, върху който се виждат всички действия и картини. Човекът е осъзнат за тях, но не и за основата - екрана. И все пак светът от образи не е отделен от Себето. Независимо дали човек осъзнава екрана или не, действията продължават.
Съществува ли украшение отделно от златото, от което е направено? Къде е тялото отделно от Себето? Който смята тялото за себе си, е невеж. Който вижда себе си като Себето, е Просветленият и е осъзнал Себето.
Сянката върху водата изглежда трепереща. Може ли някой да спре това трептене? Ако то спре, няма да забележиш водата, а само светлината. Така и не обръщай внимание на егото и неговите действия, а виж само светлината зад него. Егото е мисълта „аз“. Истинското „Аз“ е Себето.
Всички религии утвърждават трите основи - света, душата и Бога. Единната Реалност се проявява като тези три. Да се казва „трите наистина са три“ е вярно само докато съществува егото. Затова пребиваването в собственото битие, където „аз“-ът е угаснал, е съвършеното състояние.
Егото в чистия си вид се преживява в промеждутъците между две състояния или между две мисли. То е като гъсеница, която пуска едното листо едва когато се хване за друго. Истинската му природа се разкрива, когато е извън връзка с обекти и мисли. Този промеждутък трябва да бъде осъзнат като неизменното, пребъдващо Реално - твоето истинско същество - чрез увереността, придобита от изследването на трите състояния: будност, сън със сънища и дълбок сън.
