Магдалена Асенова: Петър Димков беше проводник на висш разум

05.10.2020 г.
8940
Добавена от: Драгомира Иванова
 „Истински живее оня, който не живее за себе си. Научи се да се самонаблюдаваш и да се самоконтролираш. Всичко излишно е нездравословно. Смехът е най-добрият десерт на масата и най-здравословната храна за човека. Бездействието уморява повече и от най-усилния труд. Радостният не боледува. Добротата е драгоценно здраве. Живей според възможностите си, за да не се отравяш сам. Хуморът е лекарството, което може да се взема в изобилие без опасност от отравяне. И без рецепта от лекаря”, съветва легендарният Петър Димков. На 4 октомври се навършват 39 години от смъртта на народния лечител, който ни завеща своите дълбоки познания, с лъчезарен оптимизъм, тихо, ненатрапчиво и без поучения, само чрез начина си на живот.
Срещам се с журналистката Магдалена Асенова от Българското национално радио, работила 25 години в програма „Христо Ботев”. Имала е честта да направи последното интервю с Лечителя. Днес тя е на 91 години – с бистър ум, млад дух и неизчерпаема енергия.



Г-жо Асенова, направили сте последното интервю с легендарния Петър Димков, как съдбата ви отведе при него?

По неведомите пътища. Яви се възможност да се сбъдне отколешна моя мечта. По случай честванията „13 века България” през 80-те години по Българското национално радио в програмите „Христо Ботев” и „Хоризонт” се излъчваше предаването „Ние, българите”. За участие в него канехме изтъкнати дейци от всички сфери. По същество това беше микрофонен автопортрет. Участниците от първо лице разказваха за своя принос в науката, културата, образованието, здравеопазването и целия стопански, обществено-политически и социален живот на страната. На една от обичайните „летучки” – така наричахме сутрешните съвещания в редакцията за разпределение на задачите, главният редактор Дамян Обрешков поиска всеки от нас да предложи имена на заслужили съвременници за включване в това предаване. Когато дойде моят ред, сякаш нещо ме подтикна отвътре да кажа името на отдавна прославилия се със своето човеколюбие и безкористна помощ народен лечител Петър Димков. Мислех си: той най-много заслужава. Слушателите ни ще са благодарни да чуят гласа му. Ще се радват да ги срещнем в ефира с човека, превърнал се в жива легенда. Как се зарадвах, когато той се съгласи! Трябваше незабавно да потърся връзка с природолечителя. Никак не беше лесно да се заобиколят препятствията към него. Зоркото око на тогавашните управници всячески спъваше контактите с Димков. Той лекуваше в обстановка на нелегалност.

Тоталитарната бездуховност и натрапеният ни атеизъм строго преследваха хората, търсещи по нетрадиционен начин цяр за болестите си. Сред еретиците беше и той – Лечителя Петър Димков.


Помогна ми приятелят от детските години Николай Кафтанджиев. От дълги години Кафтата, както го наричахме всички приятели, имаше връзка с Димков. Той беше ревностен радетел и неуморим почитател на човеколюбивата мисия на Лечителя. И никак не е случайно, че отрано Николай избра съдбата на биограф на Петър Димков. Уточнихме с Кафтата подробностите, свързани с датата и часа за посещението ми в дома на Лечителя. Имаше и парола, разбира се, за разпознаването ми. Така радиоинтервюто се сбъдна и срещата стана факт.

Какъв спомен пазите в сърцето си от срещата с Лечителя?
Вълнувах се, както при първа моминска среща. Не преувеличавам. Наистина не мигнах през цялата нощ. Денят беше 15 април 1981 г. Зазоряваше се. Улица „Лука Кунин“ (сега „Златовръх“) беше все още безлюдна. Колегата ми радиотехник Митко Друмев вече ме чакаше. Задачата му бе да осигури качествен магнетофонен запис на интервюто. Озърташе се някак плахо пред дървената портичка на №47 и от това ме напуши смях.

Хайде, по-скоро да влизаме, докато ония още не са се появили!. „Ония“ бяха милиционерите. Често ги изпращаха да охраняват къщата на Лечителя. Те разпъждаха чакащите отпред болни хора за посещение при Петър Димков.


Въпреки забраната те прииждаха тук от сутрин до късна вечер. Стичаха се от цялата страна. Виждала съм как милиционерите разгонват това унило човешко стълпотворение. Бях чула „благовидното“ им обяснение: „Вървете си, човекът е много стар и болен. Трябва да го щадим.“ А чакащите отлично знаеха колко лицемерна е тази загриженост, защото управниците тайно се домогваха до него и с всички средства се възползваха от помощта на Лечителя.

Като тогава виждам живия Лечител – приветлив, одухотворен. Достолепен като патриарх. Жена му ни въведе в работната му стая. Беше се разположил удобно зад масивно бюро и вече работеше. Чевръсто стана да ни посрещне. А беше на 95 години! Гладко избръснат, усмихнат, облечен в  костюм, с вратовръзка – като за официален прием. Неговата непринуденост и гостолюбивост, познати на всички, с които е общувал, сякаш с магическа пръчка заличиха обхваналото ни обичайно притеснение.

Проводник на висш разум ли е бил Петър Димков?

Мисля че да. Всичко, което се явява у човека, според мен е кодирано. Абсолютно съм убедена, че той е адепт, свят човек.

 
Каква беше най-голямата му болка?

Голямата му болка беше, че злото съществува на Земята, че съществува в живота ни, че се убиват хора, че има бедни, че има сираци, че има неравенство, че има несправедливост.  И той правеше добро. На мен, казва, ми е дадено – моята мисия е тази, да служа на хората. Това е мисията му, с която е слязъл на Земята.

Другата неправда е била, че комунистическата власт не го е приемала?

Да, но тихомълком всички ходеха подмолно да се лекуват при него. Страдаше и заради  това, че вместо туй безценно богатство, билките, да се предаде в ръцете на умен човек да го управлява, е в ръцете на безотговорни и невежи хора, които ги скубят и изкореняват. Затова сега купуваме билки от другите страни, както той предвиждаше.

Какво мислеше за богомилите?
Разказваше колко достойни хора са били. Дори и тогава, когато са нямали троха хляб в торбите си, те събирали и раздавали билки навред на хората, където са минавали. Обикаляли са по селата и са лекували всички нуждаещи се с тези билки. Богомилите са трупали знания и опит от самия живот и с радост са ги предавали на другите, за да живеят хората здрави, работоспособни и жизнерадостни.  Той се възхищаваше на тяхната всеотдайност. Казваше, че са познавали отлично билколечението, че те са нашата най-голяма гордост. Провидението избира именно този народ да донесе братство, равенство и свобода на планетата. Това са проповядвали богомилите.

А какво казваше за народната медицина?

Че тя е корен и на официалната медицина. Казваше, че народната медицина съществува от милиони години, защото още първите полудиваци са се лекували не с химия, а с даровете на природата.

Няма тревичка, няма цвете, няма дърво, което да е без корен. Така и тя е коренът на всички цярове. Оттука е почнала медицината. Този корен не трябва да се игнорира. Той е проверен от милиони години. Това е основата на медицината. Казваше, че както докторът дава рецепта и отдолу се подписва, така и природолечителят казва: “Давам ти билката, а ти провери и ако искаш, я използвай“. Лечител е този, който има знанията и ги дава за полза на хората.


Когато американците са поискали да откупят петото издание на „Българска народна медицина“ на Димков и да подпишат с него договор, той им казал: Да, но при едно условие. Тия рецепти са наш, български монопол. Аз с търговия не се занимавам. Пиша ги първо за българския народ. След това за славяните. След това за целия свят... Търговия – не! Ако искате, печатайте. Ако не – марш! Е, това е било преди 9-и септември 1944-та. Отказали му. Казваше, че славянството има велика мисия  - да облагороди човечеството.

Каква е тайната на дълголетието?

Димков казваше, че дълголетието повелява да обичаме майката природа, защото тя ни е създала  и иска само да я пазим, не да я мърсим и погубваме. И още – чиста съвест, добро сърце и умереност във всичко.

„Живейте братски, човешки. Крайности да няма. Господ е дал Десет заповеди, но Христос ги е свел до една и тя е: Не прави на другите това, което не искаш на теб да правят. Човещина и оптимизъм.“


Да знае всеки, че след нощта идва ден. След страданието иде радост. Да не пада духом. Препоръчваше да се общува с природата, но разумно, защото този свят не е случайно създаден. Всичко е премислено, всичко – и мравката, и вирусът, и всяко живо същество – трябва да се замислим защо е създадено. Нищо случайно няма. Сега казваме, че няма и пчели. Изчезват като билките. А как ще се оплодят цветята, растенията, овошките?

И още нещо важно препоръчваше – всеки да създаде режим на живота си.


Той е започвал своя трудов ден от 6 часа сутринта и го свършвал в 22 часа. През това време е работил непрекъснато. Давал си е почивка само един час на обяд и през целия ден се е чувствал бодър и работоспособен. Приятелството също подхранва дълголетието – то дава морална сила и е богатство за ума и сърцето.

Към какво трябва да се стремим в живота, г-жо Асенова?

Трябва преди всичко да се стремим към здраве. Трябваше да стана на 91 години, за да разбера, че най-ценно е здравето  - и на детето, и на младежа, и на възрастния човек, и на столетника. Защото без здраве всичко, което ти е дадено от Бога, е вече накърнено, осакатено, деформирано или болно. Затова трябва да пазим здравето - това е един от най-важните стремежи. Другият е да усъвършенстваме познанията си за живота, духа си, да хармонизираме качествата си – това, което ни е дарено или дадено като наша ценност, като човеци и ни е заложено като мисия в живота, с която сме изпратени. Третото е да правим добро и на всяко зло да отговаряме с добро. Опитът ми е показал, че колкото и да е силно злото, само с добро можеш да го победиш. Димков казва – „Прави добро! То винаги се отплаща”. Виждаше, че сега хората са станали много различни, че животът им е труден и че злото се шири навсякъде, но беше убеден, че ние трябва да му противостоим само с добро.

Какво ви накара да се обърнете към духовния свят и още ли благодарите на ангелчето, което ви помага цял живот?

От дете почти фанатично вярвам в щастливата случайност. Все така ставаше – когато съм изплашена, че няма да се справя с възложената ми работа, че няма да оправдая очакванията, точно тогава ще ми се притече на помощ щастливата случайност. Хващам се като удавник за нейната сламка и  - ето ти късмет. После всички ме хвалят, насърчават за сполуката. А майка неизменно ми напомняше: „Не забравяй да благодариш на ангелчето, дето те пази и помага, когато си в беда.” За всичко винаги и постоянно благодаря.
 
 
Из книгата „Петър Димков. Откровено“
 
„Народът е казал: направи добро, па го хвърли в морето! Ако рибите не видят, Господ ще види. Всяко добро се отплаща. Така знам аз. Спомням си един американски разказ за един милиардер. Не знам в кой град в Америка построил голяма черква. Пресата го възхвалила и оповестила, че ще освещава черквата еди-кога си. Насъбрали се хиляди хора. Речи, цветя, подаръци… Милиардерът доволен, предоволен, станал популярен. Добре, ама дошло време и той се запътил за оня свят. Мислел си, че като е направил добро, трябва направо при свети Петър да иде, за да го прати на хубаво място. Свети Петър го пита кой е и когато оня му казва, че е милиардерът, дето построил голям събор и иска да го пусне в рая, светият ключар му рекъл: А, почакай…каквото каже кантарът, това ще е. Тук той мери най-точно заслугите…“
 
 
Интервю на Драгомира Иванова
 




Драгомира Иванова Драгомира Иванова
Драгомира Иванова е журналистка. Завършила е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише статии в печатни и интернет издания, свързани с духовното развитие.  Вярва, че мисията ѝ е да е полезна с тях. Стреми се да развива духовното в себе си и да има хармонични отношения. В словото на Учителя Петър...

Свързани публикации

16.07.2019 г.
44962

Лили Димкова: Живеем в преходно, ускорено време на ликвидация на вековна карма

Най-лекият път да познаем чрез душата и сърцето си Бог е чрез образа на Бог-Любов. , казва художничката Лили Димкова, която на 16 юли навърва 87 години. Според дъщерята на народния лечител Петър Димков, за да се придобие истинско знание, е необходима съзнателна работа.
06.03.2019 г.
52242

Лили Димкова: Всички носим дълбоко в себе си Божествената искра (ИНТЕРВЮ)

Благословена съм от Бога, че ме е дарил с тези родители. Баща ми беше съвършена личност. Влиянието му върху близките бе тихо, неизразимо, без поучения, а само чрез начина на живот, чрез лъчезарния оптимизъм.
04.10.2017 г.
12617

Петър Димков: Вътрешната чистота е най-важна за човек

Днес отбелязваме годишнина от заминаването от този свят на големия лечител Петър Димков. Той бе истински народен лечител - безсребърник, който не се изявяваше като проводник на здраве, а учеше как всеки човек може да бъде сам лечител на себе си следвайки природните закони на Земята и духовни закони на Вселената.
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай

Спонсори на Портал12