Луминисцентният метод разбулва истината около мегалитите

Пред ефира на БНР в предаването „Лабиринти на познанието“, проф. Любомир Цонев от Института по физика на твърдото тяло при БАН, разговаря за мегалитите – камъните, които имат душа. Какво представляват долмените, менхирите и кромхилите, къде са често срещани у нас, кой е Царският долмен и Българският Стоунхейндж, какво представлява луминисцентният метод за датировка и каква е неговата значимост. Това са част от въпросите, на които дава отговор проф. Цонев в интервюто, поместено по-долу.
 
Струва си да си припомним това богатство, което имаме, а младите хора у нас, като че ли твърде много не знаят. Има 3 вида основно мегалити, защото се злоупотребява с тази дума, така ли е? „Мегалити“ откъде ли не извира като понятие, по повод и без повод се употребява.
„Мегалит“ като дума стана напоследък популярна, защото изглежда и много модерна научно, а всъщност тя означава определен вид археологични паметници, където няма особена мистика, просто човек трябва да познава дефинициите и за да разположа нещата във времето само мога да кажа, че най-популярните тракийски обекти у нас са т.нар. подмогилни съоръжения, които най-вече откриваше Георги Китов. Те са от периода V, IV, III в. пр. Хр. и малко в III в. сл. Хр., но малцина се запитват какво имам предвид това.
 
Тракийското население не се е появило внезапно в VI в. пр. Хр. и мога да кажа, че 1000 години преди това местното население, както и да го наричаме, е правило, създавало е мегалити.
 
Като всъщност мегалитите, трябва пак да спомена, че това са строежи, не са издялани скали, а са градежи. Създавани са и то по един много специфичен начин. Коренната отлика на мегалитите от всички други видове паметници е това, че там няма зидане. Под зидане всеки интуитивно разбира, че става въпрос за плочковидни камъни и за тухли, които се нареждат в хоризонтални редове един над друг. При мегалитите няма такива неща. Там има сглобяване на целия обект от огромни плочи или колони да ги наречем.
 
Скално изсечените паметници т. нар. не влизат в това число?
Не влизат в международната представа за мегалитите, у нас работата е дискусионна, в смисъл много често се наричат „мегалити“ всякакви каменни обекти. Сега,
 
това, че „мегалити“ идва от гръцката дума „голям камък“, в науката не значи, че всеки голям камък е мегалит.
 
Един мой приятел казваше, че Златните мостове са мегалити, това е въпрос на обща култура и на желание.
 
С по няколко думи, какво представляват долмените най-напред?
Долмените чисто логически можем да си представим като опит за обособяване на една част от пространството като клетка, така да се каже. Там най-важното е покритието, което всъщност е хоризонтална каменна плоча. От това каква е опората на тази плоча, различаваме различни типове долмени. Има долмени, които за упора имат вертикални каменни късове като колони и понеже те приличат на маса, френските археолози са въвели терминът „долмен“, което значело на бретонски език „каменна маса“.
При по-късните долмени сякаш вместо колоновидни крака, да се изразя грубо, те използват вече плочи, които са като стени, т.е. освен покрива се появяват и стените. Те могат да са 2, 3, 4, с входно отверстие, без входно отверстие… могат да се усложняват, но логиката е такава, че се обособява едно пространство, което може да го наречем условно клетка.
 
С различен на брой камъни?
Могат да са няколко клетки с различен на брой камъни, могат да са няколко клетки – голяма камера, малка камера и т.н. Разнообразието е огромно, държа да кажа. Няма единна класификация по света, защото колкото и да си приличат, толкова се и различават.
 
У нас, знаем, най-много ги има в Странджа, Сакар и Източните Родопи, нали така?
Това, което най-напред искам да кажа е, че Европа е въобще най-голяма област, в която има долмени, мегалити въобще и те са предимно в западната половина на континента. За наше щастие в източната половина има едно доста голямо и богато находище, което е на Балканският полуостров и също така за щастие най-големият брой обекти са в България, т.е.
 
ние сме възнаградени от историята с това да притежаваме подобен вид обект, защото не във всяка държава има такива.
 
Дори и на Балканите ако направим едно сравнение с Турция или Гърция?
В Гърция има най-малко обекти – има 2, 3 долмена и 2, 3 менхира само. В Турция има повечко, но най-много са в България. Друг е въпросът как се отнасяме към тях.
 
Колко са изброени и описани?
Менхирите, които забравих да вметна, са стълбовидно забити камъни. В България, по мои сметки, са 300-350 броя в днешно време.
 
А долмените?
Долмените са около 200. В Турция има също 100-тина долмена, това не е малко, но
 
в България изучаването на мегалитите почва от много рано – 1896г.,
 
геологът Стефан Бончев публикува в западно списание, долмени около Хасково, в Източните Родопи. През 70-те години Южен Сакар беше недостъпен за хората, той беше зона с открити листове, с доста войска и там са останали мегалити, които и до ден днешен не са научно описани, така че има още какво да се открива.
 
Кой е Царският долмен, защо се нарича така?
По принцип в Сакар планина са технически най-добре изработените долмени. Този е един от големите екземпляри – има голяма камера, предверие, малка камера и т. нар. дронос (вход). Първо е добре направен и второ – капаците на двете камери си стоят на място. Това е изключителното.
 
Стоунхейндж е кромлех, а кромлехите са концентрични кръгове от менхири. Много са кандидатите за Българският Стоунхейндж, кой е той?
Няколко са, не са чак толкова много. Най-популярния е край село Долни Главанак в Родопите, открит от Нехризов през 1998г., обаче има още един прекрасен кромлех, който се руши – той е до село Старо Железаре в Пловдивско, открит от Георги Китов през 2002г., а моя позната - биоложка откри кромлех до нос Емине.
 
Ще говорим за един метод, на който въобще не се обръща достатъчно внимание и не се и използва у нас – луминисцентното датиране в археологията.
 Съвсем накратко трябва да спомена, че всъщност има десетки методи за датиране. Въпроса е кой какво иска да получи. Ако ги употребяваме всичките ще имаме огромна информация. Основната разлика в методите за датиране се състои в това къде са приложими. Радио-въглеродният метод е там, където има органични останки. Има дендрохронология, която е приложима там, където има останки от дървета. Има магнитни методи, където има остатъци от запазване на някаква магнитна информация в скалите.
 
Метода, за който аз пледирам – луминисцентно датиране – е печеливш с това, че той е възможно най-масовият. Той използва наличието на кварцови песъчинки на мястото на обекта. Кварц има, дал Господ, по цялата Земя огромни количества и затова метода има много широка приложимост. Сравнително точен е, измислен е във Великобритания 60-те години на миналия век по поръчка на British Museum. От тогава се развива без гафове, в смисъл - непрекъснато бележи успехи. Грешката е сведена до 6-7%, което е добра точност. Може да датира обекти на възраст от един век до 50 000 години назад. Огромно приложение има!
 
В Западна Европа и в САЩ има достатъчно лаборатории, на Балканите – първа се е усетила Гърция, има 4 лаборатории, вече и Турция. У нас пледирам да се създаде, но още няма възможност.