Дълбоко навътре е Любовта, а тя е Бог. И затова навлизай навътре

Любовта е в тебе от Древни времена и никога не трябва да я губиш. Ако Любовта е в тебе, всеки миг ще идва при тебе като изгрев. Любовта няма минало и бъдеще - тя е всякога тук, в сърцето ни, и всякога свети. Любовта е нещо много по-дълбоко от Вселената и от света - и ние сме слезли, за да разберем това.

Дълбоко навътре е Любовта, а тя е Бог и може да промени кармата. Значи, Пътят на ученика е Вътрешен Път. Любовта е метафизичната сила, която създава вътре в нас живота. Друг момент: зодиакалният кръг е отделен от Бога и именно затова този змийски кръг ограничава времето и пространството. Ето защо Любовта е същественото в живота на ученика, защото тя внася в Душата динамиката на Духовните сили (и Учителя затова казва, че Любовта е винаги динамична), а те разкъсват този змийски, омагьосан кръг. А ние знаем, че до Любовта ще се домогнат само Чистите Души и само те ще бъдат освободени от оковите на зодиакалния змийски кръг.

Всеки обикновен човек, който е вътре в зодиакалния кръг, е в ръцете на неумолимата съдба, но винаги има един изход. Единствената възможност за ученика да се освободи от влиянието на звездите, което е получил в мига на своето раждане и които се пресичат с неговата съдба, е съзнателно да работи върху себе си и да възстанови връзката със своя Бог - това е Пътят, по който се излиза от неумолимата съдба и по който се излиза от закона на необходимост. Излизайки, ученикът попада в това, което Кабалистически е наречено Хесед, т.е. в Ръцете на Любовта на Бога - от едни условия той попада в друга среда. Главното изискване, за да може ученикът да излезе от влиянието на звездите, в това число и от това, което е написано на неговата ръка, се нарича отричане от състоянието на привързаност. Това е въпрос на един малък Духовен подвиг от страна на ученика.

В душата има една тайнствена сила, която не е докосната нито от времето, нито от плътта, нито от смъртта, нищо не може да я докосне, включително и грехът – там живее пробудената жена. Тази жена е чисто духовна. Посветените са я открили в себе си. Тези, които не могат да я открият, трябва да я търсят и външно, и вътрешно, по всякакви начини, докато я намерят. Но тя е нещо съкровено, дълбоко навътре. Никога жената не е била нещо външно, а нещо много вътрешно, съкровен Център, част от Душата на Бога. 

Дълбоко навътре в нас е Създателят - нашият Център. Този Център е Центърът на всички неща. 

Реалното общуване с Бога е дълбоко навътре. То е чиста вътрешна Реалност. Това, което прониква във всичко, е Любовта; лъчите не признават прегради. Дълбокото любящо чувство винаги тече като Чист поток, като Чиста радост. Истинската Любов е преливане на Чиста Вода от единия в другия човек.

Любовта - това е живата връзка на човека с Безкрая, с Дълбокото. Ние можем да разберем своята Древна Безкрайност само чрез Любовта: само тя може да ни обедини с вътрешната си Тайна - Безкраят. Само Любовта може да проникне в Тайната на Живота, защото самата Любов е самата Тайна.

Никога не пътувай навън. Има само един Път: дълбоко, дълбоко навътре...

Когато разглеждаш обикновения си живот, ти виждаш, че той е пълен с желания и цели. Но има ли животът истинска цел и необходими ли са желания? Животът сам по себе си няма никаква цел. Целта е нещо, което създава време, създава преграда. Целта създава време, а желанията укрепяват човека във времето. И целта, и желанията ограничават човека. И затова навлизай навътре. И колкото по-дълбоко влизаш навътре, толкова повече изчезват целта и желанията.

Влизайки дълбоко навътре в себе си, ти ще откриеш в себе си Любовта. Това е Пълнотата, която ти е вече дадена. Това е твоята Душа. Същността на Душата е Любов. Любовта не е нещо, което има цел и желания. Любовта е Път към Скритото в живота. В Любовта няма цел и желания, а има Път към Истината. Не можеш да имаш за цел Истината. Не можеш да имаш желания за Истината. Истината не се постига с цел и желания. Към Истината можеш да имаш само подход. Не можеш да постигнеш Истината с действие. Сама по себе си Истината не е действие, защото всяко действие е ограничено. Истината не е действие, Истината е явление. Истината е най-великото явление, което изтича от Абсолютното Нищо. Истината е Скритото в Най-Скритото. Тя се явява само на тези, които я търсят с цялата си Любов, с цялата си Преданост. Когато си цял в Любовта си, ти си цял в Душата си. Тогава ти можеш да имаш подход към Истината. Само Любовта може да се срещне с Лицето на Истината, защото само тя може да устои. Истината е Скритото в живота. Тази цялостна Любов към Истината ще те отведе от Скритото към Най-Скритото. Най-Скритото – това е последната граница на твоя живот. Най-Скритото – това е твоят Учител. Тук вече ти си сроден със своя Учител...

Кажеш ли: „Аз съм Безмълвие“, трябва да чуеш себе си като Безмълвие. Кажеш ли: „Аз съм Покой“, трябва да усетиш себе си като Покой. Кажеш ли: „Аз съм Вглъбение“, трябва да потънеш дълбоко навътре. Кажеш ли: „Аз съм Изчезновение“, трябва да изчезнеш напълно от погледа си и да се превърнеш в Чиста Пустотна Безкрайност.

Елеазар Хараш