Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Лиза Жерард (Lisa Gerrard - Dead Can Dance) избра едни от най-дълбоките си песни като послание към българите по време на вчерашния съвместен концерт с Мистерията на българските гласове, който се проведе в Античния театър в Пловдив.Емблематичната певица, която стана символ в мистичната и алтернативна духовна музика на нашето съвремие с поредицата си албуми с Dead Can Dance и соловата си кариера, изпълни обещанието, което даде по време на концерт в Атина през 2006-а година, че един ден ще пее в България. Вдъхновена още преди години от Мистерията на българските гласове, Лиза Жерард изпълни една своя мечта, в която се раздаде на публиката.
Песните и са изпълнени с послания, мистичност и кодов език, който тя носи със себе си и включва в част от музикалните си композиции. Според някои интерпретации, тя пее на древен пра-език, идващ от друга цивилизация. Пример за това е музикалната мантра Emmeleia от албумът Into The Labirinth (1993), върху която са правени изследвания и се казва, че лекува с вибрациите на думите, когато човек ги пее в синхрон с оригиналът на Лиза Жерард.
Музикалният феномен при Лиза Жерард е познат на изследователите като "Glossolalia" - Божествен език, който се е практикувал в Петдесятното и харизматично християнство, както и в други религии. Терминът е посочен в Новия завет : Деяния 2:4, 1 Коринтяни 14:18.
Пред публиката в Пловдив, певицата избра да изпее The Host of Seraphim (1988), Yulunga - Spirit Dance (1993), Cantara - 432 Hz (1987), както и съвместни музикални композиции от новия албум с Мистерията на българските гласове. Последният тон, който изпя на българска сцена, енигматичната певица, бе много особен и бе обвит в специална и тиха тоналност- той бе скрито и тайно послание към България...
I though tI'd found a reason to live
Just like before when I was a child
Only to find dreams made of sand
Would just fall apart and slip through my hands
But the spirit of life keeps us strong
And the spirit of life is the will to carry on
Adversity what have I done to you
To cause this reclusive silence
That has come between me and you
And the spirit of life remains in light
And the spirit of life remains inside
I never thought it would be quite like this
Living outside of mutual bliss
But as long as the veins in our arm still stand up
The spirit of life will keep living on