Лиза Жерард: Духът се ражда от Любов. Това е нещо безкористно (ИНТЕРВЮ)

15.10.2019 г.
4328
Добавена от: Борислав Борисов
Лиза Жерард (Lisa Gerrard) е австралийска вокалистка и композитор, световно известна предимно с групата Dead Can Dance, а също и от работата си по големи филмови партитури като като тази на филма „Гладиатор“, спечелила Оскар за филмова музика.

Лиза Жерард казва:
"Знам, че ще пея до края на живота си. Докато съм жива, ще пея, защото вярвам, че пеенето е дар от Бога, който да споделяш с другите. То няма нищо общо с материалността, а изцяло е свързано с осъществяването на тази прекрасна връзка с хората."

вижте и чуйте: Lisa Gerrard feat Yordan Kamdzhalov (Genesis Orchestra) - SANVEAN (LIVE)

"Толкова е трудно да си жив. Толкова е трудно. Всяко мислимо препятствие ще се изправи срещу теб, само защото си жив, това е почти все едно, че не ти си избрал да бъдеш. Но по някаква причина си тук и сетивата ти ти позволяват да прегърнеш природата, да обичаш децата си и семейството си, както и да се сблъскаш с ужаса на това да трябва да работиш и да печелиш пари, за да създадеш едно уютно място, а не да свършиш на улицата в глад и премръзнал от студ. В нашата система има всичко от това. Но отвъд това, като творец, непрекъснато търсиш тези малки пукнатини в системата, които по някакъв начин са убежище от системата; анархист в системата. И това е доста забележително, защото щом откриеш тази пукнатина, ти намираш единство с другите и споделяте нещо дълбоко заедно. Това смятам, че е музиката, особено на концерт."

Имах щастието да хвана концерт на DEAD CAN DANCE в Пловдив, България, през юни 2019 г. Концертът се проведе в стар римски амфитеатър, построен през I-и век, което, може би няма нужда да казвам, създаде изключителна визуална обстановка. Питам се дали има някаква разлика за музиканта, когато се представя на амфитеатър от две хиляди години с огромно историческо значение за разлика от съвременните места за концерти?
Не, не смятам така. Беше хубаво да си на открито и, нали, да усещаш чист въздух, но не съм сигурна, че мястото, на което свириш и пееш, влияе… може би от гледна точка на публиката, но от моята гледна точка всяка сцена е една и съща. Начинът, по който публиката вижда сцената, е много различен от начина, по който ние я виждаме, защото всъщност ние не виждаме сцената. По време на изпълнението не знаеш къде се намираш. В географски смисъл, тоест - ти знаеш къде се намираш заради публиката и връзката, която споделяш с нея. Не става въпрос за театъра, а за връзката с публиката. Сигурна съм, че е изглеждало ефектно от мястото, където сте седели, но ние не виждаме това. Знам, че полагаме големи усилия, осветлението и звука и т. н. са много специални и засилват ефекта, но в крайна сметка наистина става въпрос за установяване на тази връзка с групата хора, които са дошли да се потопят в нещо, което си държал близо до сърцето ти през целия си живот. Разбирате ли? Това не е спектакъл.

Какво са за Лиза Жерард българските гласове?
Българските гласове са всичко, което някога съм искала от музиката. Това, което е толкова интересно за тяхното пеене, е как те кара да избухнеш в сълзи - просто е красиво. Точно това ме развълнува, когато ги чух за първи път. Усетих чиста радост, чиста красота. Защо не бих искала да се наслаждавам на светлината на това? Обичам факта, че те имат в устата си най-ангелските катедрали, които съм чувала през живота си, но те са просто обикновени жени.

Те не обикалят като гурута с философски обяснения какво е това и онова. Просто обикновени хора, които работят във фабрики през деня, но когато пеят, разбиват сърцето ви, защото е толкова красиво. И те са най-удивително скромните хора, които съм срещала; нямат други въжделения освен да се съберат заедно и да пеят. Фантастично.


Можеш да си в стая с четирима или петима приятели и да споделяш музиката, да пееш песни и да се чувстваш сякаш седиш около огъня на сърцето си. Пеенето е в известен смисъл среда, в която хората могат да се обединят заедно. Те всъщност не знаят какво означава всичко това - изобщо не ги интересува какво означава - просто знаят, че там е мястото, където искат да бъдат. Защото там се чувстват добре и забравят ежедневните си проблеми, всички глупости, които са наоколо. В това е невинното и красивото и това е всичко. Знаеш ли? Никак не е сложно.

Мнозина окачествяват DEAD CAN DANCE, като духовна музика. Лиза определя своята музика така:
DEAD CAN DANCE няма нищо общо с духовността, става дума за отключването на душевната тъкан.

Душата и духът са толкова различни. И в това е тайната: Музиката идва от душата, докато духовността не се нуждае от музика.


Духовността е еволюция на преживявания, от които духът ви е израснал. Музиката е от душата, това е душевно изживяване. Не искам да звуча сложно или като свръхумна, просто е така.

Не ви казвам да мислите като мен, но моето разбиране за духовността е, че когато вземате решения, не правите нещо по егоистични подбуди; правите го, защото обичате концепцията повече, отколкото обичате себе си. И вие израствате духовно в тази концепция, защото израствате в една Любов, която е извън вашия Аз. Азът не е Любов.

Когато правиш нещо, защото обичаш някой друг - когато действаш от Любов, ти се издигаш духовно чрез искреност, чистота и истина - това е духовна еволюция.


Ето защо всички религии се основават на тази духовна еволюция. И ако можете да преминете през всички религии и да постигнете това лично израстване, тогава постигате духовен живот. Духовността няма нищо общо с религията. Не мисля, че религията е нещо добро, аз наистина не смятам, че тя е такава.

Въпреки че тя обикновено не говори за религията и духовността в по-голям мащаб, Лиза преди това е правила изказвания, които звучат почти гностически по своята същност. Ако съм я разбрал правилно, тя вярва, че Бог съществува - но като божество, с което човек поддържа лични отношения, свободни от посредници, каквито са духовниците?
Е, това е само моето разбиране, но нито една религиозна концепция - Ню Ейдж, Будизъм, Католицизъм, Протестантство, Ислям - няма нищо общо с духовността. Нищо. Защото това е само философия, а философията не е духовност. Догмата не е духовност. Паметта не е духовност. Развивате духа си, защото се извисявате в една абстракция, която вече не е Аз. И това е Духът.

Когато развивате Духа си, това не е на база материалното. Когато развивате душата си, това е на база материалното и на база емоционалното ви преживяване. Това е заради естествените ви преживявания, които ги трупате и таите в склада на душата си, откъдето идва вашата музика.

Духът се ражда от Любов. Това е нещо безкористно.


И затова, всичко, което е изкласило от безкористна Любов, е Дух. И вие взимате решение, когато правите това, да вървите със светлината на Духа. И това е, което бих предпочела да правя. Но не искам да говоря твърде много за Духа, защото това е много лично нещо. Всеки трябва да намери свой собствен източник на развитие.


Превод от английски: Боримир Паскалев
Интервю на Лиза Джерард пред Bardo Methodology
© снимка: Портал12 / portal12.bg 


ВИДЕО ЛИЗА ЖЕРАРД & ГЕНЕЗИС ОРКЕСТРА с диригент Йордан Камджалов:



ВИДЕО ИНТЕРВЮ - ЛИЗА ЖЕРАРД пред Борислав Борисов / Портал12:

 


Борислав Борисов Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи онлайн платформи в България. Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на з...
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай