Лиса Жерард (Dead Can Dance): Тишината е моят приятел! (ВИДЕО)

Интервю с Лиса Жерард (Dead Can Dance) , София, 12.03.2018

Здравейте Лиса Жерард. Добре дошла отново в България. Кое е това, което ни събира днес…?
Изнасям концерт на Горецки разбира се с Йордан (Камджалов), а също ще изнеса някои концерти и с Влад Богар (в Русия).

Защо точно музикалното послание на Горецки избрахте с маестро Камджалов? Сякаш долавям една нужна сериозност, която искате да излъчите към хората?
Ами аз съм много развълнувана и докосната от музиката, тя е важна част от мен и чувствам, че мога да предам този вид музика на тъгата, защото сърцето ми е разбивано много пъти. Заради това чувствам, че мога перфектно да я пресъздам. Също е важно за мен да направя връзка с композицията и директно да комуникирам чрез сърцето си с него; вътрешно знам, че мога да направя точна интерпретция на произведенията на Горецки, без да го повтарям дословно.

Животът е много ценен и кратък за да го пропилеем в щастия, наслади и развлечения. Тази сериозност, за която споменах, това откъсване от илюзиите ли е сериозността, към която искате да насочите вниманието…сериозността, която е отговорност?
Мисля, че това е много относително за всеки индивид, и не виждам проблем с радостта и щастието, мисля, че те са едно цяло и трява да се свързваме с тях, когато дойдат. Не трябва да бъдем толкова сериозни за нещата; вярвам, че има духовни пътеки, които поемаме съзнателно, не е нужно да бъдат тежки или сериозни, просто да дадат на индивида реален растеж, позитивен растеж, път към осъзнаване и мъдрост, вместо нещо сериозно, което тежи, носи скука. Затова е малко иронично че някои хора ме срещат и казват, ти си толкова весел човек, а пееш така тъжно.

Да….за хората, които са по-напреднали в духовното развитие, това не е тъжна, а вдъхновяваща музика….
Но аз не мисля, че емоцията на тъгата ни прави нещастни хора, а е емоция, която ни държи будни.

И в допълнение да ви попитам, музиката, която създавате още от времето на Dead Can Dance, внася едно сериозно чувство на откъсване от привидната реалност тук на Земята. Вашата музика кара хората да се замислят. От къде идват и какви са източниците на вашите послания?
Интересен въпрос защото е трудно да се отговори цялостно, но Dead Can Dance е като цяло колаборация между Брендън и мен, а Брендън е доста конкретен човек. Обикновено когато правим музика заедно, тя е базирана на концепция, която впоследствие може да се разшири и развие. Когато работим заедно, ние постоянно се движим между звуците, в музиката; постоянно откриваме пътеката, която отвежда към реалността, към персонификацията, към поезията на творбата, към митологичната част на творбата... доста е театрално един вид. Не мисля, че музиката е духовна, но мисля, че може да събуди Духа в индивида, че може да бъдеш провокиран да се вледаш в теб и това кой си всъщност. Музиката може да го постигне. Интересно е, че бях в другата стая и се разплаках почти, защото видях снимки на стената на Брендан, на мен и дъщеря ми, на които бяхме много млади. Има много специална емоционална връзка между Брендън и мен, която се е създала благодарение на музиката и всички пластове и нива, които сме открили в нея заедно.

Нека да отключите поне част от тайната…От къде донесохте текстовете и тази особенна вибрация на песни като Sanvean и Emmeleia? Какъв е този странен език? Това са кодове, нали?
Всеки тип музика има определен свой език, който отключва различно ниво в музиката; вие знаете, че аз идвам от много абстрактен свят на пеене, защото израстнах в емигрантско обкръжение, а у дома пеехме много ирландски национални песни на келтски. Затова концепцията да пея на английски не беше първата ми концепция. Първоначално трябваше по-скоро да повтарям абстрактни емоции от другите, които идваха при мен чрез езици, които не разбирах.

В тези текстове, възможно ли е това слово да слиза директно от други измерения? Някои коментари посочват, че това е езикът от Сириус?
Не знам,

имам Светия Дух, и се моля дълбоко, и знам, че това е нещо много различно от пеенето ми. Пеенето ми не е духовно (религиозно), то е пеене от душата, но това са различни неща. Ако пея, то идва от мен самата, когато се моля, това вярвам, идва от Духа, а не от емоционалният ми център.

Затова мисля, че еволюцията на пеенето ми е изразено в бързината на предаване от сърцето към гласът и устата ми. Когато работя с певци искам първо да опознаят музиката без думи, понякога отнема доста време, а друг път директно започват да плачат. Затова и мисля, че хората плачат на моите песни, защото те отключват някакъв катарзис вътре в тях, то е вид емоционално пътуване, то е чиста емоция, която провеждам, без никаква намеса на интелект.
….може би защото тази музика, вие сваляте директно от Духа….?

Вярвам, че музиката има генерално влияние върху Човекът и отваря нашите сетива; запазва ни разумни, защото ни запазва крехки. Тя отнема дебелата кожа на невежеството, която ни е обвила, и така когато дойде Истината, ние все още можем да я разпознаем и да резонираме с нея, да не сме толкова невежи и слепи; да може Сърцето да бъде докоснато от Духа.

Коя е най-красивата музика, която вие сте чувала?
- Най-красивата музика, която съм чувала е всъщност музиката на гората - звука жабата, на дъжда, на гръмотевицата; има нещо ужасяващо и същевременно красиво в нея.

Какво е тишината за вас?
-  Тишината е моят приятел. Често работейки с музиката, ние всъщност сочим към Тишината, която съществува точно когато музиката спре. Тогава идва този велик кулминационен момент на тишина, която е отпочиващ и освобождаващ, защото точно тогава ние сме чисти от мисли. Отнема години на хората медитирайки да стигнат там, където няма мисли. Лично не съм го изпитвала, но хора са ми споделяли, че се случва- напълно изпразнен от мисли! 
….и ето защо, тишината трябва да бъде чута…
Чувствам, че с музиката е точно така:

най-важните моменти са тези моменти на тишина, паузи, когато всичко е абсолютно празно, отпочинало и тихо.

Смятате ли, че след победата над изкушенията, единственият път към Свободата, истинската Любов и Единството минава през саможертвата?
Не, не мисля, че идва чрез саможертвата. Смятам, че никой никога реално не преодолява изкушенията си, дори не знам дали монасите ги преодоляват, все още може да обичат шоколад например.
Нека го обясня така: смятам че себе-то и духа са две различни неща, себе-то трябва да се научи да се подчинява и да се дисциплинира, защото е същество, което постоянно има желания и нужди; Духът е напреднал и за да продължи да се развива, той учи и дисциплинира Себе-то постоянно да му се подчинавя.
За мен Себе-то е същество, което изгнива в земята след смъртта; дори не съм сигурна дали след като умрем имаме памет. Ако не получим приживе Светия Дух, ние отричаме възможността да се развиваме, която ни е дадена, а Себе-то ще направи всичко възможно да ни отклони от тази задача със своите желания. Затова трябва да се държи подчинено, а това е много трудна задача, с която лично се боря постоянно.

И един последен въпрос…навярно предходния въпрос бе от въпросите, които нямат отговор, но все пак, една от най-известните ви песни носи името „Саможертва“. Какво е посланието ви в нея?
Саможертвата... не искам да звуча религиозно, защото съм ужасена от религията, но реално става въпрос за Христос и не казвам, че Той има нещо общо с религията; но смисъла е жертвата, която е направена за нас, за да получим Новото измерение.
Това е смисъла на това произведение- то е за благодарност, за загуба, за трагедия и е същевременно насочено към духовна надежда.

Ние всички получаваме тази надежда, от вашите песни, Благодарим ви!