Лидия Ковачева: Върху душевната настройка трябва да се работи съзнателно още от детството

Лидия Ковачева - тази крехка художничка, която на 40 години е била на смъртно легло, успява не просто да спаси живота си и да доживее достолепните 88 години, но и да спаси душата си, да се превърне в светица, в един ходещ по Земята ангел, помагайки на много хора да оздравеят. Природолечителка от световна величина, чийто принос е не само за България, но и за целия свят. Нейната методика и практика учи на много прости природни принципи на хранене и живот, които дават възможност на организма да пробуди своите естествени природни ритми в себе си.
„На 80 имаше чисто излъчване като на млада жена. Преживя голяма загуба. Самоуби се най-близкият й човек – синът й. Заради жени, несполучливи бракове. Беше художник и се пропил. Скочи от прозореца на майка си долу на тротоара. И тя остана абсолютно сама. Мъжът й се беше развел с нея. Била е болна от туберкулоза. Излекувала се с гладуване под въздействието на един човек, който й беше казал за това. А помагаше на всички. Спасила е хиляди. Един от тях съм аз. И имаше период, в който прехвърли цялата си любов върху мен”, разказва за нея актьорът Юрий Ангелов.

„Спомням си как с последни сили изкачих стълбището до апартамента на Лидия Ковачева след едно продължително гладуване. Не смеех да се погледна в огледалото, да не се уплаша, а тя ме посреща лъчезарна и вика: Юрка, колко добре изглеждаш!“ С нейна помощ успях да оздравея от тежки заболявания – гастрит, колит, гноен синузит – и да избегна сериозна операция. Прие ме като свое дете в къщата си, въпреки че я преследваха и хулеха”, разказва още актьорът. Спомня си, че Лидия го накарала да погледне отвъд нещата, да види скрития им смисъл, да се отърси от суетата и отровите на всекидневието и да се стреми към прост, чист живот. „В сърцето на метода й е не просто отказ от храна или хранене само с плодове, чай и мед, или само със сурови плодове, зеленчуци и ядки. Не е и гладуване „на мускули“ веднъж годишно, а след това връщане към препълнените чинии и бързото хранене.

В сърцето на метода е личностната промяна, загърбването на алчността и лакомията във всякакъв смисъл, осмислянето на храната и храненето като акт на удоволствие и изграждане на здраве, а не като реакция на физиологична нужда, на стрес, на липса на нещо в живота, като опит да се балансира дисбалансът вътре в нас.”
Природосъобразното хранене, което предписва Лидия Ковачева, е първата и основна крачка към възстановяване на естествения баланс в организма и възвръщане на нашето пълноценно здраве и щастие. „Промяната започва от главата, не от стомаха” казва  жената с белия ореол, както я наричат, модерната светица. Тя е убедена, че човешкият организъм притежава собствени механизми за самолечение. „Ние трябва да се научим не само добре да работим, да спортуваме и да се справяме с изискванията на живота, но и добре да почиваме и да оползотворяваме свободното си време. Не винаги почивката изисква покой, тишина и уединение. Често е необходимо да се премахне напрежението, психичното натоварване. В този случай са необходими весели занимания, музика, досег с културните мероприятия, песните, танците, любимите хобита... Да се прекрати някаква монотонно вършена работа и се смени някаква статичност. Ние забравяме, че нашата Майка-Природа обича и покровителства своите разумни и „послушни” деца, които следват нейните принципи и закони, а „непослушните”, самонадеяните и всички, които не искат да знаят за тях, наказва с болести, дегенерации и израждания – физически и душевни. Дълбоката философия тук е, че непослушното дете трябва да се възпитава, да се намери начин за въвеждането му в правия път. Истината е, че със своята неразумност човекът безконтролно може да унищожи дори цялата планета, но законите на природата не може да промени”, пише тя в книгата си „Гладът – приятел и лекарство”.

Ковачева припомня още за стария начин на живот на българина, когато той беше по-издръжлив, по-здрав и с по-висок и устойчив дух. „Българският народ работеше усилено поради примитивния си начин на живот. Работният ден беше от тъмно до тъмно. Но това продължаваше само шест дни от седмицата - седмият беше определен за почивка. В неделя не се работеше. Тогава работата оставаше настрана и с гайдите и тъпаните, на селския мегдан, всеки пременен като за празник, отделяше време, да се повесели - да поиграе и да попее. В народните танци на различните народи е отразен вековният им опит. Те винаги са динамични, съчетаващи в себе си приятното добро раздвижване, разтоварване, отпускане и премахване на нервното напрежение. В тях винаги присъства емоционалният елемент с предизвиканата радост. Познатата любима музика предизвиква душевно удовлетворение. Това са мигове, когато се дава простор на потисканите емоции, като с танците се чуват провиквания, смях и песни.

В цивилизования свят тези народни традиции изчезнаха, а с тях изчезна и тяхното приобщаващо действие. Хората се затвориха в себе си, отчуждени и чакащи да ги „поразвесели" и да им попее радиото, транзисторът, телевизията...”

„Песента е необходима на човека, тя не само задоволява някаква емоционалност и душевна потребност, но и предизвиква трептения в дробовете, на дихателния апарат, като ги тонизира и зарежда със сили. Вибрациите на песента обхващат цялата същност на човешката природа в дълбочина, поради което децата още от малки трябва да се научат да пеят, както и да свирят на музикални инструменти, да танцуват. Музиката не само задоволява някаква потребност на душата, но и обогатява културата и емоционалната същност на човека. Часовете на почивка могат да се осмислят със свирене на някой инструмент. В семейна или приятелска среда такива изпълнения могат да създадат часове на изключителни преживявания.”

Природолечителката - за душевната нагласа
Не може да се мисли за здраве, ако не съществува пълна хармония между физика и психика. Човекът е емоционално същество и всяко изживяване, било то добро или лошо, отеква като ехо в цялата му същност, като оставя своите положителни или отрицателни последствия. Полагането на основата на душевната същност на човека започва от най-ранното му детство. Но за съжаление не винаги при възпитателната работа с децата възпитателят е наясно със задачите си. Често стремежът е само към външния вид - зачервени бузки, налята фигура, като се пропуска нещо много съществено - изграждането на добра психична форма и етика у възпитаника.

Детето се ражда без каквито и да са познания и възприема модела на заобикалящия го свят, а точно това обикновено започва от семейството - майката, бащата. Задачата им е отговорна. С изграждането на спокоен и хармоничен вътрешен мир в душата на детето се дава възможност за постигане на същата хармония и във физическото развитие. До пълното израстване и развитие на младия човек тези две същности - физика-психика и психика-физика - непрекъснато се влияят и при вещ и културен възпитател се идва до съвършена и прекрасна форма.

Върху душевната настройка трябва да се работи съзнателно и с търпение още от най-ранните детски години, да се постави задача у детето да се събуди интерес към живота и радост от контакта със света. Детето трябва да се научи да се смее, да се радва, да възприема с радост живота около себе си. Да се изгради у него етичност, хуманност, доброта, любов и уважение към човека, веселост и чувство за хумор, както и грижа за другите. Изграждайки чувство на уважение към околните (баба, дядо, леля, съседите) се осигурява душевното спокойствие на самия човек: То е в основата на социалните отношения на индивида. Социалното чувство се изгражда още в детската възраст. Неразбирането ни със заобикалящия ни свят нарушава първо нашия вътрешен мир. За хората, заобикалящи детето, трябва да се говори само добро, то в бъдеще ще има време да опознае света.

Другите за нея
Георги Славов, специалист-диетолог по лечебно хранене

Това, което винаги ме е впечатлявало най-много в Лидия Ковачева, е простотата и лекотата, с която общуваше и помагаше на хората, особено на тези, които й вярваха. Като художник и човек на изкуството, тя успяваше по мистичен начин да проникне дълбоко в човешкото съзнание, да усети и прецени болката и проблемите на хората отсреща, да ги разположи и да им даде ценни, лесни и практични съвети как да постигнат пълноценно здраве. Лидия Ковачева бързо отсяваше хората и разбираше кой идва при нея само от интерес и любопитство, и кой идва по същество. Отделяше кратко време на едните и часове на другите. Всеки, който вярваше в нея, постигаше много бързи резултати и се радваше отново на естественото за човека здраве.

Д-р Георги Гайдурков
Простата житейска логика на нейното послание, както и вътрешната сила, с която тя го излъчваше. Това е силата на един човек, преодолял смъртта. А това, което не ни убива, както знаем, ни прави по - силни, така както нищо друго. Лидия Ковачева промени живота ми в два аспекта. Първо, освободих се от заболяванията, от които страдах от детските си години. Второ, в професионално отношение мога да кажа, че смених професията си. От казионна практика, медицината за мен се превърна в професия в автентичния смисъл на тази дума. В превод тя означава изповедание, посвещение. От този момент, практикувам нещо, което го живея.

Методът й е гениално прост
и съществува от хилядолетия. Руски и американски лекари почти едновременно издават книги на тема гладолечение. Лидия Ковачева попада на труда на руския професор Николаев. В момент когато е готова почти да се предаде. На 40 години тя, дипломираната художничка, не може да държи четката, остава с дни на легло, страда от туберкулоза, цироза, трайно увреждане на стомаха, гълта лекарства с шепи и няма сили дори да прегърне малкия си син. Съпругът й, също художник, я изоставя. И младата жена започва да прилага върху себе си наученото от книгата – не се храни с дни, пие само вода... С лутания и грешки тя успява да гладува няколко пъти за една година. И резултатите са изненадващи за лекарите, които са я отписали. За седмици температурата спада, за година туберкулозата си отива, след още година и от цирозата няма следа.

„Само глупостта не се лекува с глад.“

Окуражена от резултатите, тя започва да се снабдява с литература от всички възможни канали. Постепенно славата й на човек, който лекува, води опашки от хора пред малкия й апартамент в София. Лидия Ковачева помага на болни хора до последния си дъх, въпреки че преживява ужасна драма – единственият й син загива при нещастен случай, подозират самоубийство, внуците й са в Щатите, а самата тя чупи шийка на бедрена кост малко след 80-ата си годишнина – инцидент, при който много възрастни хора се превръщат в инвалиди и скоро си отиват. Дори това счупване Лидия Ковачева лекува по своя метод – с глад, отказвайки да остане в болницата.