Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Kойто е отдаден на Бога по особения начин, Истинския, получава 4 неща:
- Първо - нещо, което не е необходимо другите да знаят - Истинска Любов, Истинска Пълнота в себе си, Душа и Дух и нещо велико като Безмълвие, няма какво да споделиш. Тука щастливите хора са за съжаление, това е такава Пълнота.
- Второ - знание без обучение.
- Трето - богатство без пари.
- Четвърто - веселие без компания. Ти си веселието - всички клетки танцуват, Сърцето ти танцува - каква музика ще търсиш, нали, когато ти си в този…
Истинската Любов, това означава Древната Цялост, първичният човек, изначалният, съединен. И Учителят казва: Който е любил Бога над всичко, е получил това Тайно знание - Гносиса. Любовта крепи Тайната на Живота. Дълбинното чувство на Любовта - това е изгубеното тайно познание. Вътре в това чувство на Истинска Любов е скрито Дълбокото Познание - а не в ума. Значи, дълбоко в Сърцето, дълбоко в Душата.
Дълбинното чувство на Любовта спасява Чистотата, защото Чистотата, ако няма такова дълбоко чувство на Любовта, тя след време ще тръгне към нечистота. Тя сама по себе си е важна, но не е съществена. Тя е само подготовка за Любовта, но ако Любовта не те избере и ако нещо в дълбините има още, което да уточняваш, ще си останеш на ниско ниво - някаква чистота, някакъв морал, обаче ще останеш въпреки всичко беден. Истинската Любов е Живот в Сърцето на Бога. Истинската Любов свети тихо в Тишината - там може да се види, ако ти е позволено. Ако Слънцето угасне, Истинската Любов остава.
Конфуций попитал Стареца (Лао Дзъ): „Какво ще кажеш за морала? Как трябва да се развие добрият характер?“ - Разговорът е символ между ума и духа. Той е мислел, че моралът е пълно достижение на Тайната на живота. Старецът се разсмял и казал: „Въпросът за морала възниква само тогава, когато човек е неморален“. Ако си неморален и ако в теб има нещо пробудено, започваш да мислиш за морала, за да се уравновесиш. Човек, който има съвест, характер, естествено не забелязва, че има това; той просто живее във Вечността. Това е естествено.
Лао Дзъ казва: „Не бъди глупав и не се опитвай да се развиваш, защото ще изостанеш, ставаш изкуствен. Бъди просто Дао, бъди естествен“. Най-трудното нещо за ума е да бъде естествен - той е раздвоен и нереален. Когато Лао Дзъ казал това, Конфуций се смутил и от думите му, и от това, което видял: този човек имал много духовна енергия, необятен и таен потенциал. Старецът бил дълбока пропаст, дълбока бездна за него.
Между ума и мъдростта на духа има голяма пропаст. Пример: когато един посветен, Мъдрец, Учител говори, той не говори от името на ума, на знанието, на свещените книги, а от името на живота. Най-лошото, което може да се случи между ученика и Учителя, е да се превърне словото в знание. Същественото е: да се изтръгне от знанието живот!
Конфуций пак попитал: - Тогава как могат да се ръководят и направляват хора? Как да ги научим и направим морални?
Лао Дзъ му казал: - Когато някой се опита да направи някого добър, това е грях. Колкото повече искаш да създадеш порядък, толкова повече ще създадеш безпорядък. Предостави всеки на себе си и ще видиш, че Дао е достатъчно, не е нужен никакъв морал. Природата е естествена, непринудена, стихийна. В нея има всякакво знание, не са й нужни правила.
Конфуций се прибрал, но не могъл да спи, умът му бил много смутен. Конфуций изхожда от позиция на падналата Вселена, защото той все търси ред и порядък. А Лао Дзъ произлиза от Великата Изначалност, Първичната Мистичност, от Дао и затова тук ти самият си ред и порядък, и тук всичко е налице. Когато Конфуций се събудил и отишъл при своите ученици, те го попитали: „Как беше с Лао Дзъ?“. Конфуций казал: „Това не е човек, а дракон! Той е голяма опасност, избягвайте го!“. А когато Конфуций си заминал от Лао Дзъ, Лао Дзъ се смял от сърце.
Лао Дзъ казал насаме на своите ученици: „Умът се явява препятствие за истинското познание, даже умът на Конфуций, който съвсем не ме разбра и сега ще говори с ума си за мене, ще говори неправилно, но странен е умът. Той счита, че създава порядък в света, а той, порядъкът е всякога тук - Дао е всякога тук, а който се опитва да Го създаде, той създава само безпорядък“.
Въпросът е в това, че Лао Дзъ и Дао са в самия порядък, защото Лао Дзъ изхожда от Дао, от Древния порядък, Източника и затова не Го търси. А Конфуций го създава, защото Го няма, защото не е открил Същността си, а Същността не е умът, а Дао. Дао е място на разтварянето, а Лао Дзъ се е разтворил там, но Конфуций не се е разтворил, затова той все ще търси.
Елеазар Хараш
