Христос е същество на правата дума, на правата реч и затова Той може да отключва Реалности. С думи, отключва светове - “Вдигни одъра си и ходи”; “стани” - ставаш, “Лазаре, излез вън” - Лазар няма избор, нищо не може да каже горкия, но той е заслужил. Който умее да слуша, се домогва до Истината. Учителят казва: И Лазар умееше да слуша. Който умее да слуша, става Лазар, той става истински ученик. Затова Лазар стана от гроба.
Думата Лазар е символ на Висша будност. Будност означава да разполагаш с Духа и в този, и в Онзи свят. Който има ухото има и Духа. Тогава животът се разбира, защото той е скрит в Духа. Тогава животът, който е скрит в Словото се разбира, защото Словото е Дух. Тогава животът в Словото се разбира и животът в мълчанието също се разбира. Това е когато имаш ухото, т.е. когато имаш Духа. Така Лазар, чрез ухото е бил събуден за Вечния живот. Знае се, че Светлината е създала окото, а Мъдростта е създала ухото.
Христос слезе да отдели хората от грехопадението, тоест - старата съдба. Но колко бяха смирените? Смирените означава - чистите, достойните, духовните, но Той ги знаеше, защото те тайно му служиха в сърцето си, там, където злото няма достъп. Той ги познава, и тези, които ги избира и рибарите и т.н. това е стара връзка, старо приятелство от миналото - казва и тръгва. Той не може да каже на обикновен човек: Тръгни след мен! Защото няма да се получи нищо - Той ги познава! Тези чисти и смирени същества, имат очите на Тайното знание. И те с Христос, взаимно се виждат в старото си Доверие от миналото. В Доверието хората се виждат, а където няма доверие, не могат да се разберат. За това, учениците му, веднага тръгнаха след Него, нямаше коментари, обмисляне, защото това е старо приятелство.
Христос казва: Лазаре, излез вън! Сега ще направя тълкуване на това е един от опасните стихове Боре, в Библията, има по-опасни, но този е един от тях. Лазаре излез вън - хората не знаят, че той е опасен стих, значи, един от много опасните. Това е голям удар срещу демоните и срещу злото, защото Лазар е бил в Ада. Светът е Ада. Хората мислят, къде е Ада? Светът е тук, Ада е тук....., но изведнъж е възкръснал (Лазар). Христос му казва: Лазаре излез вън - той възкръсва. Взет е от Ада, а това според демоните, това е дело само на Божията сила, никой друг няма... И те са притесняват, че Бог отново е дошъл на Земята и действа! Демоните са в страх. На тяхно събрание, те правят събрание, царува смут, защото това е възкресение и слизане на Божията сила, която е по-голяма от тях. Те мислят, че той им е нещо като вързан в кърпа - не може да мръдне. Те треперят, защото се досещат, че опасната сила, отново е слязла на земята, а те мислят, че това е тяхно царство. Само че Бог е навсякъде!

Те са видели, че тази сила се проявява чрез човек, чрез Христос и който умее да я призовава и така започват големи тежки безсънни демонични събрания и нощи, с голям въпрос. Защо Божията сила е тук в тяхното царство? Защото те наричат Боре, човека - човешко имущество, те го смятат за вече обречен, обаче виждат, че тук става нещо. Възкресението означава, на Лазар, че Божията сила е долу и работи даже в Ада - в тяхното царство. Защото това означава, че много други..., това означава още, че много други като Лазар може да възкръснат, и те (демоните) ще изпуснат царството и хората, а те възкръсват за Чистия Път към Бога, подготвените. И демоните силно вярвали, че след грехопадението, всички са жертви - няма спасение. Всичко е в Ада, всичко е в техните ръце, а този Лазар изведнъж се оказа изведнъж в Божии ръце, и така голям смут, защото ако една Душа е възкресена и спасена, къде отива Сатанинската надежда? Разбираш ли? Тя започва да се руши!
Вярата на демоните е смутена, защото, когато вярата е ограбена - това е края! Но, на това демонично събрание, се промъкнало особено отчаяние, демоните били в неведение, от скритата сила на Христос. Те не познавали този особен противник, и искали да го убият, защото Той взима хората им. Христос бил жива опасност за Ада и за неговите жители, защото Той можел да предаде, тайната си вяра на своите ученици. И те ще започнат да възкресяват такива като Лазар, и те също ще придобият тази, демоните я наричат - омразна Божия Сила. Забележи! Тази омразна Божия Сила, която е чиста, която за тях е вечен смут, още от миналото. Нещо много дълбоко започнало да измъчва Ада, Сатана и демоните. Смутът бил от това, че ако Христос е Божий Син - това щяло да бъде голяма катастрофа за целия Ад. Това е Гностично, тълкуване - окултно. Защото това означава, че те ще пропадат демоните, ако те няма, жертви, те ще пропадат все повече в голяма пропаст, означава, голяма празнота.
Сатана и демоните искали да уязвят Сина, който говори, но Христос бил особено Слово, той като говори, те търсят как да го уязвят, за да могат да вадят сила. Обаче, гласът му бил като мед, не могат да се хванат, няма пукнатини. Те искали да го вкарат в заблуждение, разбрали, че това е странен човек. Сякаш Божия глас бил във всяка негова клетка, те тълкуват, не разбират напълно, защото част от Истината им е отнета, но гадаят по спомени. Христос звучал някак си неведомо за тях, защото говорел Божии Истини, а те не могат да я достигнат и да я похитят. Те искат да хващат, обаче тук няма за какво да се хванат. Те имали опит в падението, но нямали опит в тази смущаваща Истина! Забележи, какви неща се развиват. За тях Истината е нещо особено, Древно, смътно, изгубено, и те самите нямат реална близост с нея - от там идва смущението, имат само някакви далечни спомени. Те от древни времена били изпъдени от тази Истина, и сега тя пак се явявала тук. Опитвали се да видят Христос, но не можели, защото очите му били някак си от Небето, особени очи, не могат да ги усетят - очи от Бога. И те нямали нито, а те самите нямат нито небето нито Бога в себе си. За тях, Христос бил огромна заплаха, някаква тъмна светлина - така те тълкуват. А те отдавна живеели в морето от мрак, и се чудят, що за същество е Той? Те усещали, че този Христос идва от високо място, и че служи на нещо много по-древно от тях. Те усещали, че Христос е защитен от тази Древна Божия сила - има около Него стена. Те усещали, че Христос е бил достъпен за Божията сила, и, че тя го пазила като баща. И разбрали, че някъде увисват. Те изпитали страх, защото Христос е можел да призовава тази страшна сила, а те знаят, че тя е поразяваща. А, когато той е бил в Смирението си, те пак не го виждали, защото Смирението е Невидимост - те не могат да се смаляват, те са его, което заема голямо пространство. А, смирения човек е, може да мине през ключалка - той е невидим. Те го виждали все едно през някаква стена. След Голгота, Сатана и демоните, отново са в страх, защото Неговата Божия сила е освободена, и тя можела да бъде, да влезе в неговите последователи, и така започнало голямо преследване, защото неговите истински ученици са също голяма опасност за света - така те тълкуват. Много заблудени демони, казвали: Защо да се страхуваме от Христос? Даже единия демон казва, аз познавам неговия баща, той е дърводелец, няма в него страшна сила или особена сила - те искат да разберат логически, нали?
А, Христос е по-дълбоката сила, защото той живее в Единство с Божията сила. Значи, ако искаш разбереш Бога, трябва да си в Него, Христос е вътре в Него, а Сатана е силен, само, когато Бог му позволи, но той няма постоянна връзка. Той зависи от Бога, а Христос е в Единство, и за това по-голямата сила... Значи, и казва: Баща му е дърводелеца, той е земен, обикновен човек, той не е могъщ - единия демон тълкува. След Голгота, демоните много вярвали, че е видят Христос в Ада - те не знаят за възкресението. И те се радвали, щели да се радват на мъките му, очаквали, обаче след малко се чува страшен шум, отиват, Христос го няма в гроба - страшен удар! Сатана и демоните, са отново в отчаяние, те се досещат, че Христос е увлякъл много Души към Бога и те вече са неуязвими към Бог Отец, и Сатана казал на демоните: Знаех си аз, че той ще дойде и ще ни вземе много от човешкото имущество - виж техния, нали... После Христос се приближава до Ада, Гносиса казва, забранените книги от Библията, те са много Боре, някой път ще говорим пак. Христос се приближава до Ада, почуква в Ада и казва: Отворете! И Той произнася съкрушителните думи за демоните: Отвори се вечната врата за човека! Не само за Лазар - и те изпадат в голямо отчаяние. Тук демоните вече разбират всичко, но със закъснение. Божията Воля и Голгота изпреварват нали, техните замисли, и те вече знаят, че нямат пълна власт. Разпятието се оказва страшен удар, нещо, което, то отнема им властта. Ще обясня. Това е дълбок окултен закон, и Учителя казва: Голямата жертва се превръща в най-голямата власт. Тогава като си направил голяма жертва за човека, вече Бог в теб израства на високо ниво и ти дава голяма власт, защото ставаш в Единство. Демоните плачели, това са духовни сълзи, имат такава мъка, те стенели след Голгота и казвали: Знаем сега, знаем че ти си Бог. Вече признават, че Христос е Едно. В очите на света, разпятието е поражение, но той света, толкова е далече от мярката, продължава да мисли даже, че Юда е предател, хабер няма, както и да е. Но в очите на Божия свят, разпятието е тотално унищожение на Дявола, Сатана, и целия Ад постепенно - това е процес, нали. След Голгота, Сатана узна, че вече е изгубен, защото милиони хора разбраха, Тайната Любов на Бога. Голгота беше ясен отговор, че Бог е Велика Любов, и че Той възкресява, ако ти изявиш Любовта си.
Христос излъчва нещо от Създателя на създателите. Гностиците казват: „Погледът Му е Божия Слава. Същество с Божие сияние, а не със земен блясък“. Има голяма разлика между блясък и сияние. Христос е следвал Бога, а не Църквите, религията и света - конкретно, пряко Бога. Христос е над света и над Творението. На Небето Той е един от Боговете, но на Земята Боговете трябва да живеят като човеци. Тука те стават плът.
Преди Творението, Христос е Бог, Единен - а долу, в Творението, Той става Син Божий. След Възкресението - отново завръщане, отново заживява като един от Боговете. Христос е част от Тайната история на света.