Търси

Елеазар Хараш: Лазаре, излез вън! - това е един от опасните стихове в Библията

Още по темата ...
Готфрид Лайбниц

Готфрид Лайбниц: Бог е създал най-добрия възможен свят, което може да се докаже с бинарния модел на числата

Виж повече

Елазар Хараш: Грехопадението е дълбок замисъл на Бога (ИНТЕРВЮ)

Виж повече
Словото е Бог

Елеазар Хараш: Когато Словото е влязло в човека, Бог е влязъл (ВИДЕО + ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Виж повече
12.04.2025 г.
4666
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Представяме ви няколко акцента от интервюта за Портал12 с Елеазар Хараш на тема "Христос живее в Единство с Божията сила", в които става въпрос и за Лазар:

Христос е същество на правата дума, на правата реч и затова Той може да отключва Реалности. С думи, отключва светове - “Вдигни одъра си и ходи”; “стани” - ставаш, “Лазаре, излез вън” - Лазар няма избор, нищо не може да каже горкия, но той е заслужил. Който умее да слуша, се домогва до Истината. Учителят казва: И Лазар умееше да слуша. Който умее да слуша, става Лазар, той става истински ученик. Затова Лазар стана от гроба.

Думата Лазар е символ на Висша будност. Будност означава да разполагаш с Духа и в този, и в Онзи свят. Който има ухото има и Духа. Тогава животът се разбира, защото той е скрит в Духа. Тогава животът, който е скрит в Словото се разбира, защото Словото е Дух. Тогава животът в Словото се разбира и животът в мълчанието също се разбира. Това е когато имаш ухото, т.е. когато имаш Духа. Така Лазар, чрез ухото е бил събуден за Вечния живот. Знае се, че Светлината е създала окото, а Мъдростта е създала ухото.

Христос слезе да отдели хората от грехопадението, тоест - старата съдба. Но колко бяха смирените? Смирените означава - чистите, достойните, духовните, но Той ги знаеше, защото те тайно му служиха в сърцето си, там, където злото няма достъп. Той ги познава, и тези, които ги избира и рибарите и т.н. това е стара връзка, старо приятелство от миналото - казва и тръгва. Той не може да каже на обикновен човек: Тръгни след мен! Защото няма да се получи нищо - Той ги познава! Тези чисти и смирени същества, имат очите на Тайното знание. И те с Христос, взаимно се виждат в старото си Доверие от миналото. В Доверието хората се виждат, а където няма доверие, не могат да се разберат. За това, учениците му, веднага тръгнаха след Него, нямаше коментари, обмисляне, защото това е старо приятелство.

Христос казва: Лазаре, излез вън! Сега ще направя тълкуване на това е един от опасните стихове Боре, в Библията, има по-опасни, но този е един от тях. Лазаре излез вън - хората не знаят, че той е опасен стих, значи, един от много опасните. Това е голям удар срещу демоните и срещу злото, защото Лазар е бил в Ада. Светът е Ада. Хората мислят, къде е Ада? Светът е тук, Ада е тук....., но изведнъж е възкръснал (Лазар). Христос му казва: Лазаре излез вън - той възкръсва. Взет е от Ада, а това според демоните, това е дело само на Божията сила, никой друг няма... И те са притесняват, че Бог отново е дошъл на Земята и действа! Демоните са в страх. На тяхно събрание, те правят събрание, царува смут, защото това е възкресение и слизане на Божията сила, която е по-голяма от тях. Те мислят, че той им е нещо като вързан в кърпа - не може да мръдне. Те треперят, защото се досещат, че опасната сила, отново е слязла на земята, а те мислят, че това е тяхно царство. Само че Бог е навсякъде!



Те са видели, че тази сила се проявява чрез човек, чрез Христос и който умее да я призовава и така започват големи тежки безсънни демонични събрания и нощи, с голям въпрос. Защо Божията сила е тук в тяхното царство? Защото те наричат Боре, човека - човешко имущество, те го смятат за вече обречен, обаче виждат, че тук става нещо. Възкресението означава, на Лазар, че Божията сила е долу и работи даже в Ада - в тяхното царство. Защото това означава, че много други..., това означава още, че много други като Лазар може да възкръснат, и те (демоните) ще изпуснат царството и хората, а те възкръсват за Чистия Път към Бога, подготвените. И демоните силно вярвали, че след грехопадението, всички са жертви - няма спасение. Всичко е в Ада, всичко е в техните ръце, а този Лазар изведнъж се оказа изведнъж в Божии ръце, и така голям смут, защото ако една Душа е възкресена и спасена, къде отива Сатанинската надежда? Разбираш ли? Тя започва да се руши!

Вярата на демоните е смутена, защото, когато вярата е ограбена - това е края! Но, на това демонично събрание, се промъкнало особено отчаяние, демоните били в неведение, от скритата сила на Христос. Те не познавали този особен противник, и искали да го убият, защото Той взима хората им. Христос бил жива опасност за Ада и за неговите жители, защото Той можел да предаде, тайната си вяра на своите ученици. И те ще започнат да възкресяват такива като Лазар, и те също ще придобият тази, демоните я наричат - омразна Божия Сила. Забележи! Тази омразна Божия Сила, която е чиста, която за тях е вечен смут, още от миналото. Нещо много дълбоко започнало да измъчва Ада, Сатана и демоните. Смутът бил от това, че ако Христос е Божий Син - това щяло да бъде голяма катастрофа за целия Ад. Това е Гностично, тълкуване - окултно. Защото това означава, че те ще пропадат демоните, ако те няма, жертви, те ще пропадат все повече в голяма пропаст, означава, голяма празнота.



Сатана и демоните искали да уязвят Сина, който говори, но Христос бил особено Слово, той като говори, те търсят как да го уязвят, за да могат да вадят сила. Обаче, гласът му бил като мед, не могат да се хванат, няма пукнатини. Те искали да го вкарат в заблуждение, разбрали, че това е странен човек. Сякаш Божия глас бил във всяка негова клетка, те тълкуват, не разбират напълно, защото част от Истината им е отнета, но гадаят по спомени. Христос звучал някак си неведомо за тях, защото говорел Божии Истини, а те не могат да я достигнат и да я похитят. Те искат да хващат, обаче тук няма за какво да се хванат. Те имали опит в падението, но нямали опит в тази смущаваща Истина! Забележи, какви неща се развиват. За тях Истината е нещо особено, Древно, смътно, изгубено, и те самите нямат реална близост с нея - от там идва смущението, имат само някакви далечни спомени. Те от древни времена били изпъдени от тази Истина, и сега тя пак се явявала тук. Опитвали се да видят Христос, но не можели, защото очите му били някак си от Небето, особени очи, не могат да ги усетят - очи от Бога. И те нямали нито, а те самите нямат нито небето нито Бога в себе си. За тях, Христос бил огромна заплаха, някаква тъмна светлина - така те тълкуват. А те отдавна живеели в морето от мрак, и се чудят, що за същество е Той? Те усещали, че този Христос идва от високо място, и че служи на нещо много по-древно от тях. Те усещали, че Христос е защитен от тази Древна Божия сила - има около Него стена. Те усещали, че Христос е бил достъпен за Божията сила, и, че тя го пазила като баща. И разбрали, че някъде увисват. Те изпитали страх, защото Христос е можел да призовава тази страшна сила, а те знаят, че тя е поразяваща. А, когато той е бил в Смирението си, те пак не го виждали, защото Смирението е Невидимост - те не могат да се смаляват, те са его, което заема голямо пространство. А, смирения човек е, може да мине през ключалка - той е невидим. Те го виждали все едно през някаква стена. След Голгота, Сатана и демоните, отново са в страх, защото Неговата Божия сила е освободена, и тя можела да бъде, да влезе в неговите последователи, и така започнало голямо преследване, защото неговите истински ученици са също голяма опасност за света - така те тълкуват. Много заблудени демони, казвали: Защо да се страхуваме от Христос? Даже единия демон казва, аз познавам неговия баща, той е дърводелец, няма в него страшна сила или особена сила - те искат да разберат логически, нали?

А, Христос е по-дълбоката сила, защото той живее в Единство с Божията сила. Значи, ако искаш разбереш Бога, трябва да си в Него, Христос е вътре в Него, а Сатана е силен, само, когато Бог му позволи, но той няма постоянна връзка. Той зависи от Бога, а Христос е в Единство, и за това по-голямата сила... Значи, и казва: Баща му е дърводелеца, той е земен, обикновен човек, той не е могъщ - единия демон тълкува. След Голгота, демоните много вярвали, че е видят Христос в Ада - те не знаят за възкресението. И те се радвали, щели да се радват на мъките му, очаквали, обаче след малко се чува страшен шум, отиват, Христос го няма в гроба - страшен удар! Сатана и демоните, са отново в отчаяние, те се досещат, че Христос е увлякъл много Души към Бога и те вече са неуязвими към Бог Отец, и Сатана казал на демоните: Знаех си аз, че той ще дойде и ще ни вземе много от човешкото имущество - виж техния, нали... После Христос се приближава до Ада, Гносиса казва, забранените книги от Библията, те са много Боре, някой път ще говорим пак. Христос се приближава до Ада, почуква в Ада и казва: Отворете! И Той произнася съкрушителните думи за демоните: Отвори се вечната врата за човека! Не само за Лазар - и те изпадат в голямо отчаяние. Тук демоните вече разбират всичко, но със закъснение. Божията Воля и Голгота изпреварват нали, техните замисли, и те вече знаят, че нямат пълна власт. Разпятието се оказва страшен удар, нещо, което, то отнема им властта. Ще обясня. Това е дълбок окултен закон, и Учителя казва: Голямата жертва се превръща в най-голямата власт. Тогава като си направил голяма жертва за човека, вече Бог в теб израства на високо ниво и ти дава голяма власт, защото ставаш в Единство. Демоните плачели, това са духовни сълзи, имат такава мъка, те стенели след Голгота и казвали: Знаем сега, знаем че ти си Бог. Вече признават, че Христос е Едно. В очите на света, разпятието е поражение, но той света, толкова е далече от мярката, продължава да мисли даже, че Юда е предател, хабер няма, както и да е. Но в очите на Божия свят, разпятието е тотално унищожение на Дявола, Сатана, и целия Ад постепенно - това е процес, нали. След Голгота, Сатана узна, че вече е изгубен, защото милиони хора разбраха, Тайната Любов на Бога. Голгота беше ясен отговор, че Бог е Велика Любов, и че Той възкресява, ако ти изявиш Любовта си.

Христос излъчва нещо от Създателя на създателите. Гностиците казват: „Погледът Му е Божия Слава. Същество с Божие сияние, а не със земен блясък“. Има голяма разлика между блясък и сияние. Христос е следвал Бога, а не Църквите, религията и света - конкретно, пряко Бога. Христос е над света и над Творението. На Небето Той е един от Боговете, но на Земята Боговете трябва да живеят като човеци. Тука те стават плът.

Преди Творението, Христос е Бог, Единен - а долу, в Творението, Той става Син Божий. След Възкресението - отново завръщане, отново заживява като един от Боговете. Христос е част от Тайната история на света.

Препоръчани книги:

Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Спомоществуватели на Портал 12: