Край Сърница откриха древен град, защитен от изсечени змийски глави

На древен град, погълнат от горите и забравен от хората, се натъкна съвсем случайно експедиция от журналисти край село Сърница в община Минерални бани.

Бяхме тръгнали с двама колеги към „Орлови скали”, за да направим снимки на изсечените човешки профили с дрон, но се объркаме в гората, разказа Паулина Михова. На едно място, към което нямаше никакъв друг достъп, видяхме да стърчи острият връх на скала. Изненадата ни беше пълна, когато дронът на Иван Мануилов ни разкри величествената гледка. Ставаше въпрос не за една скала, а за цял комплекс, изсечен в скалите. Най-добра видимост към него има единствено от въздуха. Градът има ясно изразен портал със стълбище, което води към него.

Налице са и изсечени в скалата ниши, което е неизменният белег за светилище. От двете страни на портала има високи кули, сечени в скалата, които наподобяват увила се змия, и завършват със змийски глави. Целият комплекс е дълъг около 900 метра, като порталът е разположен близо до центъра, по дължината на скалата.

Снимките вече са изпратени на праисторици в София, които определят находката като нещо изключително и с международно значение за археологията и праисторията. Но докато чакаме компетентното заключение на специалистите, нека хвърлим поглед върху символа на змията при различни древни народи.

Змията като символ

В Мезоамерика мит на ацтеките описва сътворението на човека от Змийски бог, покрит с пера – Кетцалкоатъл, комуто помагала жена – змия, Кихуакоатъл. В древната столица на ацтеките Теночтитлан (днешния Мексико сити), свещеният район около черквата бил декориран с глави на змии с пера, а в средата входът към храма на Кетцалкоатъл бил пазен от страховитите зъби на гигантска змия. Тази древна змийска украса доминира в множество свети места като Теотихуакан в Мексико.

Древните маи също се прекланяли пред пернатия Змийски бог, но името му било Кукулкан. Из цяла Мезоамерика ацтеки, маи и толтеки са украсявали свещените си места със змийски мотиви, които и до днес могат ясно да бъдат видени. В източната част на Мезоамерика, в Хаити, има легенди за змии, които водят началото си от сътворението. Местното население вуду вярва в бог, наречен Дамбала Уедо, чието изображение е змия. На Дамбала Уедо се гледа като на Велика Змия, Създателя на Вселената, Небето и Земята. Според един любопитен вуду-обичай за Потопа, Змеят накарал водите да залеят Земята, появила се дъга и Змеят я взел и я нарекъл на името на жена си – Аида Уедо.

В Северна Америка змиите също били главна отличителна черта на родените там индианци. Символът на змия доминира в изкуството на индианското племе хохокам в места като известния Снейгтаун (Змийски град) в щата Аризона, в югозападната част на САЩ, датиращ от 400 г. пр. Хр. до 1200 г. сл. Хр. Междувременно на югоизток неизвестна култура оставила огромен и загадъчен хълм с формата на змия в Охайо.

На противоположния край на света в Далечния изток отново откриваме богове, свързани със змиите. В Тибет, например, змиите украсяват свещените тръби на монасите. В Непал, в едно място, наречено Буданилкантха, се намира мистериозна статуя, известна като „Спящия Вишну”, в легло от змии във воден резервоар. Не би трябвало да пропускаме Ирак, люлката на цивилизацията. Точно на север от Мосул, близо до град Шейх Ади, е Светинята на Йезидис, където символът змия е гордо възвеличен върху главната порта. Тази област е важно място за поклонение за хиляди от номадските йезиди. В очите на западняците те изглеждат като хора, прекланящи се пред сатаната, но това племе гледа на змията като на най-мощната сила в света, разпространител на доброто, както и на греха.

В Австралия аборигените грижливо са запазили легенди за змията в техните т.нар. „Мечтания” – митове за сътворението на Земята. Древните статуи често изобразяват бога Ескулап, носещ жезъл, около който се вие свещена змия. Свързването на змията с лекуването е много старо поверие и си струва да отбележим, че и до днес символът на професията на лечителя е змия, обвита около жезъл, макар че е свързана със свръхестественото изцеряване, а не с разумната медицина.