„Който е намерил дълго търпението, е намерил пътя на своя живот.“
„За човека на вярата е недопустимо лошо настроение.“ – ако говорим за човек, който има истинска вяра, любовта е по-дълбоко нещо, той няма право на лошо настроение. А човека на любовта, там лошото настроение… там изобщо няма настроения. Той живее в, нарича се „вечното състояние“. Там въобще думата „настроение“ я забравяме. Вечното състояние е да бъдеш винаги в прилив. Има някой път по-малки приливи, но все си вдъхновен, когато ти е мъчно пак ти е приятно, но това не можеш да го обясниш на хора, защото те понякога като им е радостно пак им е мъчно.
„Когато ти се съобразяваш със света, ти се обезобразяваш.“ – Примерно ако аз трябва да се съобразявам с общественото мнение както на времето от ДС ми предложиха ако се откажа от Учителя, че няма да ме преследват. Аз не изревах, но на висок глас казах (сега не бих действал така): Да се откажа от любовта, мъдростта, истината и да тръгна по вашия глупав път! Казах го така, те се чудят и аз се чудя… много интересно беше.
„Всички молитви са чути, но не всички са изпълнени.“
Едни от първите гностици от периода на II-III век ликуват, казвайки, че Евангелието на Истината е Радост, какво скрива Църквата от всички и защо нарича гностиците „вълци в овча кожа“?
Те са ги наричали и „прекалени светци“. Когато не можеш да разбереш едно нещо, ти го критикуваш, обаче ако го приемеш…, то няма приемане там. Бог изпраща по-големи мъдреци и ако ги приемеш те ще ти разкрият неща, които ако имаха чисто съзнание (това означава да имат Христос в себе си. Христос, Буда, Рама Кришна, Мелхиседек – те са чисто съзнание) нямаше да говорят така. Поп Богомил казва, но той вече е мярка: „Калугерите са лисици скрити в манастирите и мислят, че ще излъжат Бога.“, защото те не са отишли от любов към Бога, а са избягали от света защото е тежичко.
Като споменахте поп Богомил, богомилите изключително много използват символиката на вълка?
Вълка е много по-дълбок от кучето от много гледни точки. Първо кучето е едно напрегнато същество и затова трябва да го разхождаш, защото това напрежение трябва да излезе. Примерно котката разхождаш ли я? А вълка, той не прави грешката да стане приятел с човека, защото има една поговорка: „Кучето стана приятел на човека, горко му на кучето.“ Те хвалят вълка в случая без да знаят.
Днес милиони хора се наричат християни, но ако имахме всъщност приложена христовата енергия в живота си, света нямаше да е затънал в това, в което виждаме в момента – и материално, и морално падение. Безвъзвратен ли е за вас и според разбирането за гносиса краят на това човечество и как трябва да подхождат хората, които търсят мъдростта и истината, свободата по отношение на това все по-разпространяващо се чувство за отчаяние?
Какво означава края на човечеството? – Края на тъмнината. Това означава края на глупостта. Докато има глупост той света си продължава, дявола обича глупостите, това са неговите хора и той си ги захранва. Да е жив и здрав! Аз не го мразя дявола. Гносиса – това е дълбокото в него, че той не се занимава с време и със сътвореност. Тайната там е голямата съсредоточеност в Бога, затова ги наричат прекалени светци. Един от тях, наречен е Василет, той е страшен учител, сирийски монах. Толкова е дълбок! Има от него наука за бездната. Не за вечността…, вечността там избледнява. Говори подобно на старците и има 24 книги, горени от християните. Те ако не бяха горени значи християните не са християни. Оцелели са само около 3 книги и половина. След време ще говорим за него, той е нещо, което надминава и светци, и монаси, и мъдреци. Това е учител на много високо ниво, който е толкова отдаден, че те са го объркали и са казали, че е прекален светец, понеже не могат да го разберат.