Втора част от интервюто с Елеазар Хараш за гносиса и автентичното християнство:
„Който е намерил дълго търпението, е намерил пътя на своя живот.“
„За човека на вярата е недопустимо лошо настроение.“ – ако говорим за човек, който има истинска вяра, любовта е по-дълбоко нещо, той няма право на лошо настроение. А човека на любовта, там лошото настроение… там изобщо няма настроения. Той живее в, нарича се „вечното състояние“. Там въобще думата „настроение“ я забравяме. Вечното състояние е да бъдеш винаги в прилив. Има някой път по-малки приливи, но все си вдъхновен, когато ти е мъчно пак ти е приятно, но това не можеш да го обясниш на хора, защото те понякога като им е радостно пак им е мъчно.
„Когато ти се съобразяваш със света, ти се обезобразяваш.“ – Примерно ако аз трябва да се съобразявам с общественото мнение както на времето от ДС ми предложиха ако се откажа от Учителя, че няма да ме преследват. Аз не изревах, но на висок глас казах (сега не бих действал така): Да се откажа от любовта, мъдростта, истината и да тръгна по вашия глупав път! Казах го така, те се чудят и аз се чудя… много интересно беше.
„Всички молитви са чути, но не всички са изпълнени.“
Едни от първите гностици от периода на II-III век ликуват, казвайки, че Евангелието на Истината е Радост, какво скрива Църквата от всички и защо нарича гностиците „вълци в овча кожа“?
Те са ги наричали и „прекалени светци“. Когато не можеш да разбереш едно нещо, ти го критикуваш, обаче ако го приемеш…, то няма приемане там. Бог изпраща по-големи мъдреци и ако ги приемеш те ще ти разкрият неща, които ако имаха чисто съзнание (това означава да имат Христос в себе си. Христос, Буда, Рама Кришна, Мелхиседек – те са чисто съзнание) нямаше да говорят така. Поп Богомил казва, но той вече е мярка: „Калугерите са лисици скрити в манастирите и мислят, че ще излъжат Бога.“, защото те не са отишли от любов към Бога, а са избягали от света защото е тежичко.
Като споменахте поп Богомил, богомилите изключително много използват символиката на вълка?
Вълка е много по-дълбок от кучето от много гледни точки. Първо кучето е едно напрегнато същество и затова трябва да го разхождаш, защото това напрежение трябва да излезе. Примерно котката разхождаш ли я? А вълка, той не прави грешката да стане приятел с човека, защото има една поговорка: „Кучето стана приятел на човека, горко му на кучето.“ Те хвалят вълка в случая без да знаят.
Днес милиони хора се наричат християни, но ако имахме всъщност приложена христовата енергия в живота си, света нямаше да е затънал в това, в което виждаме в момента – и материално, и морално падение. Безвъзвратен ли е за вас и според разбирането за гносиса краят на това човечество и как трябва да подхождат хората, които търсят мъдростта и истината, свободата по отношение на това все по-разпространяващо се чувство за отчаяние?
Какво означава края на човечеството? – Края на тъмнината. Това означава края на глупостта. Докато има глупост той света си продължава, дявола обича глупостите, това са неговите хора и той си ги захранва. Да е жив и здрав! Аз не го мразя дявола. Гносиса – това е дълбокото в него, че той не се занимава с време и със сътвореност. Тайната там е голямата съсредоточеност в Бога, затова ги наричат прекалени светци. Един от тях, наречен е Василет, той е страшен учител, сирийски монах. Толкова е дълбок! Има от него наука за бездната. Не за вечността…, вечността там избледнява. Говори подобно на старците и има 24 книги, горени от християните. Те ако не бяха горени значи християните не са християни. Оцелели са само около 3 книги и половина. След време ще говорим за него, той е нещо, което надминава и светци, и монаси, и мъдреци. Това е учител на много високо ниво, който е толкова отдаден, че те са го объркали и са казали, че е прекален светец, понеже не могат да го разберат.
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.
Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.
Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.
„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“
Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
Мъдростта е всеобща.
Това е учение за чистия път към Бога.
За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
Никога не нарушавай своята безкрайност.
Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.
„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."
Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.
Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.
„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
Афоризми от Елеазар Хараш:
Чистите действия нямат съдба.
Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
Силата работи в Тишина.
Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
Най-здравословният живот е близост с Бога.
Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
Словото превъзхожда всяка наука и религия.
Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.
Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.
Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).
Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.
Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).
