Косьо Стамболиев: Животът сред природата развива у човек неподозирани способности (ИНТЕРВЮ)

На Беглика фест Пробуждане 2016, където Портал12 бе медиен партньор, наш екип се срещна със създателя на Родово имение “Изворче” - Константин Стамболиев и неговото семейство. На феста те представиха своята Здравница “Изворче”. Косьо на кратко ни разказа за опита си в създаването и развиването на родовото имение, какви предизвикателства е срещал, защо се е отказвал 3 пъти от “Изворче” и защо със семейството му продължават да работят и живеят там през голяма част от времето си.



Какъв е твоят път към осъзнаване на връзката с природата?

Живял съм в семейство на двама лекари. Майка ми почина, когато бях на 10 години и това донякъде събуди дарбата и интереса ми да се занимавам с билки. Още тогава си зададох въпроса “Защо майка ми е лекар и умира на 36 години от рак?”

От там нататък съдбата ми тръгна в посока на търсене на здравословни практики, билки, закаляване и други форми на холистични методи, които могат да помогнат да бъдем здрави.

Имах голям интерес към различни спортове, като интересът ми към планинското колоездене и ските премина към интерес как да опазваме природата. А този интерес вече премина към това как да живеем по-устойчиво, така че с целия си жизнен път да замърсяваме по-малко природата, да живеем в хармония с нея, да възстановим хармонията първо със себе си, и второ с партньора си и с околния свят. Тогава се отвориха по-широки теми: как да заздравим отношенията с децата си, също и за пермакултурата - как да съдадем пространство, което да ни радва с цветята си, с плодовете, с гледките, езерата… И ние като сътворци в този процес да насадим, да направим езеро и градина.



Как стигна до идеята за създаване на Родово имение “Изворче”?

Работех в града като системен администратор и усещах, че нещо не е съвсем в ред. Прочетох книгите на Владимир Мегре, където има някакъв дизайн за правене на екоселище. Това даде мощен тласък в желанието ми да се събирам с хора, които също искат да направят екоселище и имат подобни идеи.

От прочитането на книгите до първия опит за създаване на екоселище в България - до Елхово - се стигна за около 3 години. За това време идеята узря и се стигна до срещи с хора, търсене на земи.

Как избрахте мястото?

Логичният отговор е - земята беше по-евтина, струваше 70 лв. за декар тогава. Нелогичният отговор е, че душата си търси призванието и го търси по много нелогичен начин. С един приятел направихме планинско пътешествие с колела от София до Синеморец и това пътешествие мина покрай тези места, които по-късно купихме до Елхово. Тогава си казах “Как живеят тези хора? Няма нито планина, нито дървета, духа вятър…?” И така се случи, че 3-4 години след това пътешествие се заселих там и направих първия опит за екоселище.



Какви предизвикателства срещахте, докато развивахте селището?

Започнахме през 2006 г. и през тези 10 години се случиха много неща. Аз 3 пъти се отказвах от проекта Родово имение “Изворче”, защото наистина е трудно. Когато започнахме, имаше редица трудности с това самите хора да се разберем какво точно правим на това място. Всички сме чели книги за пермакултура и създаване на екоселище, но когато се събере една група от хора, е малко сложно да се разбере, че тези хора хем се женят един за друг, едва ли не, хем започват да правят бизнес заедно. И то не с един, а с няколко партньори, което е достатъчно сложно. Без необходимите вяра, умения или поне желание да се обучиш на някакви техники, това е трудна работа - да направиш екоселище и нещо като да направиш държава в държавата.

Първоначално бяхме сравнително голяма група от около 50-100 човека, които гравитираха около идеята за екоселище. От тях 10-15 човека бяха изразили по-сериозно желание да си закупят земя, да бъдем съседи и да си помагаме. Още в първите 2-3 години от тези семейства останаха 3-4, които все още правеха нещо, но желанието бавно угасваше, заради трудности, като правене на пътища, прокарване на вода, решаване на всички битови проблеми, свързани с електричество, строене на къщи.

В момента сме 6 семейства, което е прекрасно, но това не е достатъчно голяма критична маса, която да обживява едно място във всичките му аспекти.



Въпреки трудностите, вие продължавате да развивате Родово имение “Изворче”. Защо - кои са хубавите страни на това начинание?

Хубавото е, че аз там се родих наново като човек и като мъж. Повярвах, че мога да садя градина, че мога да садя дървета, че мога да строя къща, че когато се развали нещо по ВиК, мога да си го оправя сам, че мога да си планирам сам електрическата и водната система. Също при много големите трудности, които имахме с водата, направихме със съседите рам помпа, която ни дава поливна вода от реката, която може да стане питейна при добър дизайн за пречистване.

Научих се да боравя с кошери, пчели - правим един от най-качествения мед в България, с което съм много щастлив. Придобих много умения, които не владеех преди, разширих си много кръгозора, навлязох в много области, които ме направиха щастлив. Препоръчвам го на всеки, който иска да расте и да се развива. Въпреки трудностите, ако трябва пак да взема това решение - пак бих го направил.

Би ли дал съвет на тези, които искат да живеят в общност сред природата, но се колебаят?

Пожелавам на всички, които се колебаят, да трансформират колебанието в търсене на информация, събиране на добри практики, но и в една увереност, че това е правилният път. Това ще даде възможност на човечеството да помогне и на себе си, и на отношенията с майката Земя, и да се получи една по-здрава симбиоза, при която и хората, и Земята да живеят здраво и щастливо. Нека децата да имат една по-добра среда за живеене и те да завещават на децата си по-здрава планета, по-здрави връзки помежду ни… и Любов!