Константин Златев: 'Призвание към народа ми' на Учителя Беинса Дуно посочва мисията на българите и славяните (ВИДЕО)

Призив от света на Божественото. Място и време. Преди 120 години, на 8 октомври 1898 година, в салона на Читалище “Светлина”във Варна, един неизвестен на обществеността млад българин, изнася беседа пред Благотворителното дружество “Майка”, по-късно преименувано на “Милосърдие”. Датировката на събитието не е установена с абсолютна точност. Тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно, до негов съвременник, написано в град Варна, в което се споменава за Призванието. Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. Ако авторът на текста ѝ бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко - авторът му. Беседата е със заглавие “Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско”. Изнесена е от Петър Константинов Дънов - земното име на българския Духовен Учител - Беинса Дуно, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество, да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието.

Кой е неговият автор? Когато завършваме писмо или изготвяме официален документ, в края му поставяме подписа си. Той е удостоверение за авторство и принадлежност. Ето и подписа на автора на Възванието: “Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен”. Елохим е едно от названията на Бога в Стария завет, а в случая “Елохил” очевидно е собствено име на Същество, принадлежащо към висока духовна йерархия - йерархията на Елохимите.
Назовано от родоначалника на антропософите д-р Рудолф Щайнер - “Духове на формата”. Това са напреднали Същества, взели дейно участие в зараждането и утвърждаването на живота на планетата Земя, включително и на човешкия род. Също в Стария завет, “Ангел на Завета Господен” бива определен като израз на конкретна изява на Бог Слово - на Логоса, именно второто лице на Света Троица.

През 1911 година във Велико Търново, Учителя Беинса Дуно разкрива пред последователите си същността и ролята на великото Същество Елохил, цитирам: “Духът Елохил, който е Бог помазаник, е ръководител на българския народ. Той е Ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангелът на Завета Господен. Политическата си свобода, българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, но те няма да го разпнат, както направиха евреите.” Две извънредно извисени в духовно отношение Същества от обителите на Божия Дух -  бъдещият Миров Учител-Беинса Дуно и Елохимът Елохил, осъществяват мистично взаимодействие, за да бъде огласена пред българския народ и световната общественост ролята на всяко от тях за събитията от миналото и за това, което предстои в национален и общопланетарен мащаб. Елохил, в качеството си на върховен ръководител на българите и на цялото славянство, предоставя на съзряващия за световната си мисия Духовен Учител, възможността да освети някои от най-важните моменти от историческия ход на българския народ, както и най-съществените му задачи, в епохата на глобална общочовешка трансформация. И достигаме до съдържанието на този извънредно важен документ.
Текстът е назован “Призвание” и отговаря на съвременното понятие “призив” или “възвание”. Характерът на изнесеното от Учителя Беинса Дуно обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език, термина “възвание”, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка. Методът за изследване на текста, възприет в това изложение, е хронологически, т.е. последователно проучване и тълкуване на Възванието. Ще подложим съдържанието на текста на аналитично разглеждане, подкрепено с цитати от него. В съвременната действителност, при среща на двама непознати, особено в деловите взаимоотношения, вместо да се изразходва дълго време за опознаване, хората си разменят визитни картички. На тях фигурира името на притежателя, неговият адрес и телефон, професионална квалификация и длъжност в съответната организация; напоследък и номер на факс и/или код на електронна поща. На минимална площ (една визитка е само няколко квадратни сантиметра) бива разположена оптимална по обем информация. На практика, възванието е “визитната картичка” на Съществото от йерархията Елохимите - Елохил и същевременно указание за основни моменти от мисията на Учителя Беинса Дуно. Учителя на Бялото братство у нас, е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия - нейните главни цели и съдържанието ѝ, в публична лекция в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени - Варна, където се намираме и в момента. По стечение на обстоятелствата, Черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на представящия Възванието - село Николаевка, бившето село Хадърча, Варненско.

Още в заглавието на текста “Призвание към народа ми”, авторът му нарича българите “свой народ”. От това следва, че той е свързал своето Божествено служение през вековете, с историческата съдба на българския народ, с неговото духовно място на развитие, за което ще стане дума и по-долу. Елохил причислява българите към славянското семейство. Това обстоятелство произтича от световното призвание на съвременното славянство в нашата епоха - изграждането на новата Култура на Шестата коренна (окултна) раса, Културата на Любовта. Обективната историческа истина, ни задължава да допълним, че произходът на българската нация е обусловен не само от компонента на славянството, който е безспорен (но неопределящ), а на първо място - от прабългарите. Те по численост и доминация в процеса на формиране на единен български народ далеч са надхвърляли стойностите, които доскоро им отреждаше историческата наука. За справка виж книгите на автори като Петър Добрев, Христо Мутафчиев, Александър Алексиев-Хофарт, нашият брат - Христо Маджаров и т.н. Не бива да се пренебрегва и участието на траките, които в много отношения са равностойни като дял, традиции, култура, присъствие, наред с първите два етноса - славяни и прабългари. Нещо повече. Най-нови исторически и археологически находки доказват, че траките и древните българи, по всяка вероятност са всъщност един народ. Но авторът набляга именно на славянския елемент в произхода на българите, имайки предвид ролята, която предстои да изиграят славяните в най-съдбоносния за еволюцията на земното човечество момент. И още в първото изречение на Възванието, България е наречена “Дом славянски”, за да се подчертая точно принадлежността на страната ни към настоящия могъщ еволюционен процес на планетарната трансформация. Възниква и въпросът: Кой изпраща Възванието, кой е неговият източник, кой стои зад Ръководителя на българския народ Елохил и го е упълномощил да отправи този призив? “Послушайте думите на Небето” са първите думи в текста. Какво да разбираме тук, под понятието “Небе”? По наше мнение, авторът на Възванието има предвид “Небесната йерархия”, т.е. той предава послание от името на разумните Същества от Невидимия свят, които ръководят еволюцията на планетата Земя - извисените духовни същности от Всемирното бяло братство.
В началото на текста са използвани редици изрази, които недвусмислено разкриват мисията на българския народ в съвременната епоха - приемане, утвърждаване и разпространение на новото учение, основа за победоносното установяване на новата култура на Шестата коренна раса.

Българският народ е назован последователно:

1.  “душа и сърце на бъдещето”;
2.  “живот и спасение на настоящето”, т.е. мисията му бива преценена от Всемирното бяло братство като изход и за България, и за света, в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития;
3.  “носители и застъпници на мира”;
4.  “синове на Царството Божие” - следователно българите носят потенциала да бъдат Синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят;
5.  “свята длъжност в Царството на Мира”;
6.  “велико събитие в живота на този свят”.

Последните два израза са указания за прехода към Шестата раса на човечеството като цяло. Ангелът Елохил дефинира съдържанието на Възванието като “Слово”. Буквално, той казва: “Слушайте Словото”. Очевидно той има предвид Словото Божие, което никога не е преставало да бъде предлагано на хората и да се влива като живоносен поток в човешките души. Само формата му се е променяла през столетията, а съдържанието му е едно, като акцентите зависят от основните тенденции на конкретната историческа епоха. “Вас ви чака едно славно бъдеще, което идва не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота”. Изразът “славно бъдеще” в случая означава победа на Божественото над низшето у човека, възцаряване на хармония между хората, от една страна, и между хората и Природата, от друга страна, триумф на Космическия план за Земята. А кои са носителите на промяната- тези, които получават новото учение, имат за свой свещен дълг, да го предадат на всички земни събратя.

Авторът на Възванието ги назовава: “Всички избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род”. Под този израз може да разбираме -  българите, плюс всички славяни, плюс напредналите Души от всички останали народи. Като движещи сили на световното обновление на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на промяната, Елохил отбелязва: “Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тази многострадална земя”.

От особен интерес за нас е, как предводителят на българите и на цялото славянство - Елохил, представя собствената си мисия. “

Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище.

Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието: “Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдащите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят”. За кого става дума тук? За Месията, за Второто пришествие на Христос или за самия Учител Беинса Дуно? Към настоящето ли е насочено това изявление или към бъдещето? Въпросът остава открит за дискусия. Във всеки случай, четирите определения: вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен и братът на страдащите свидетелстват, че Ангелът Елохил има предвид Божествен пратеник, притежаващ всички правомощия от Всемирното бяло братство да проведе неговото предначертание за нашата планета.

Използваните тук изрази с Библейски контекст, визиращ очаквания Месия, ни дават основания да идентифицираме личността, призвана да промени вида на този свят (както каза авторът), като Христос или негов пълномощен пратеник, какъвто е Учителя Беинса Дуно. Най-дълбокият духовно-мистичен контекст на мисията на Учителя Беинса Дуно е бил, да подготви Земята и човечеството за второто идване на Христос - в етерния свят.

След успешното приключване на тази негова задача, всички земни хора, притежаващи етерно зрение, биха могли да общуват непосредствено с “Христовото Същество”, както го нарича д-р Рудолф Щайнер, на етерно равнище. От позицията на тези разсъждения, цитатът може да се отнася и за самия Учител Беинса Дуно. “Тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка”, казва по-нататък авторът на текста. Тук той визира ново качествено състояние на човешкото съзнание, отговарящо на нови условия върху Земята, на прилив от нови енергии в космически произход. Учителя Беинса дуно нарича това предстоящо, вече актуално в наше време състояние на земната халосфера: “Тринадесетата сфера”. В Библията, Новия Завет е използван за същото, изразът: “Ново небе и нова земя” - второто послание на апостол Петър, трета глава, 13-ти стих. В широк смисъл. В тесен смисъл, този израз се отнася до състоянието на нашата планета и на човечеството след Второто пришествие на Исус Христос и Страшния съд. Със следващите си думи, Ангел Елохил подчертава, че е нужна специална вътрешна настройка на човешката личност, за да приеме новото, което завладява света. “Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота”. Това е призив да се преборим със старото у себе си и да дадем път на нови импулси, носещи пресътворение на всичко съществуващо. На кого може да разчита човешкият род, за да се справи с успех с това грандиозно начинание - прехода в планетарен мащаб към новата култура на Шестата раса. “Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името му знаете”. Лично Бог, създателят на всичко видимо и невидимо, както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския символ на вярата “Ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага, но това не отменя тяхната отговорност”. Малко по-долу в текста, великото Същество от Духовния свят дава още една илюстрация на Бога, като “закрилник и двигател на промяната”. Вечен Дух, който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят. Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух, Светия Дух на християнството, третото лице на Света Троица.

Основният резултат, от победата на новата култура на Шестата раса, ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество. “Възобновлението е велика благодат”, казва авторът на текста, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на виделината, в която обитава Мир и Любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките, паднали духом. Настъпва краят на една епоха и началото на друга, в еволюцията на Земята и човечеството. Във Възванието се казва: “Тя (Благодатта) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено”. Следва едно указание с особена важност. “Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край”. Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието. Първо - вечен път. Има се предвид безкраен във времето път на духовната еволюция във Вселената. И второ - вечност, която е без начало и без край. Ангел Елохил изтъква, че във Всемирното бяло братство има и велики Същества, които са приключили с материалния или земния етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на проявеното битие, т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес. “И помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог - Извор на живота”. Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса. Напредналото Същество Елохил е пратеник на Божията любов към света и към земните хора. Той казва: “Непреодолимата любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в този свят”. Авторът на Възванието отправя и едно сериозно предупреждение: “Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Тази опасност има две страни. Първо - вътрешна страна. Победа на низшето начало у човека над висшето, което се равнява на застой или регрес. И второ - външна страна. Глобални събития в реалното историческо време, катаклизми от природен и социален характер на национално и планетарно равнище, каквито наблюдаваме непрекъснато в наши дни.
Каква е по-нататъшната съдба на Възванието, след като то вече е станало достояние на българската общественост на 8 октомври 1898 година, в град Варна? Според разказите на съвременните очевидци, първоначално Учителя Беинса Дуно е имал идеята този призив да бъде изпратен в Народното събрание, за да бъде прочетен пред депутатите. Впоследствие, поради неизвестни за нас причини, той се отказал от това си намерение. Неговите последователи настоявали Възванието да бъде отпечатано, за да го съхранят и използват при необходимост. Текстът бил даден в печатница. След приключването на набора и разпределянето му по страници обаче Учителя наредил Възванието да не се отпечатва, наборът да се разпилее, листовете с отпечатъка на набрания текст да бъдат предадени на най-близките му сподвижници. Такъв отпечатък получил един от първите ученици на българския Духовен Учител - Пеньо Киров от Бургас. Той го преписал в тетрадка, от която по-късно направил препис и друг последовател на Учителя - Минчо Сотиров, чийто текст е използван и в настоящата разработка. Установено е, че именно този текст е най-близък до оригинала. Не маловажна е и оценката на Учителя Беинса Дуно за разглежданото Възвание, разкрито от него в писмо до един от учениците му. Цитирам Учителя: “Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа”. Из писмо, датирано 8 октомври, 1898 година, град Варна. Нека отбележим, че датата на писмото съвпада с тази, на която Възванието в представено пред аудиторията в Читалище “Светлина”, град Варна. Вероятно Учителя на Бялото Братство е изпитвал потребност да сподели вълнението си от направеното изявление. Възванието определя българския народ, като принадлежащ към славянското семейство, т.е. към многолюдната славянска етнокултурна общност. През последните години, изследването на човешкия геном, доведе до някои твърде любопитни заключения. Оказа се, че едва 6% от българския генетичен материал е славянски. По-малко от 1/16. Изводът, и то доста категоричен, е че ние българите не сме славяни. Ние сме просто българи. Славянският елемент в нашата наследственост е нищожен и не може да бъде обуславящ произхода ни. Тогава защо Ангелът Елохил в озаглавил Възванието именно по този начин - “Народа ми - български синове на семейството славянско”?

И защо тогава, Учителя Беинса Дуно е избрал за мисията си именно България? От духовно-езотерична гледна точка има само един логичен отговор: Понеже Всемирното Бяло братство е решило точно България да бъде предвестник на новата планетарна култура, на Божествената любов и да поведе всички славяни под факела на планетарното обновление със светлината на новото учение, предадено на българите и предназначено за цялото човечество от същия този Велик Духовен Учител. Мисия, която ние - последователите на Мировия Учител Беинса Дуно имаме за свой свещен дълг, да доведем до достоен край.
Благодаря ви за вниманието.