Константин Златев: Настава часът на равносметката. Какво направихме за Христос?

Колкото хора - толкова и стремежи: знания, богатства, къщи, слава, величие, сила...и други, все така важни неща. Придобил в изобилие всичко това през земния живот, в зенита на могъществото си старозаветният мъдрец Еклисиаст възкликва:

Суета на суетите - всичко е суета! (Екл. 1:2 )

Преданието свидетелства, че не друг, а първенецът между мъдрите - цар Соломон, се скрил зад този литературен псевдоним, за да сподели със съвременниците си и бъдните поколения горчивия вкус от триумфа на материалното притежание и плътското наслаждение над необвързаното с тленни вериги просветление. И сигурно трябва да му вярваме, защото откровението му е плод на реален, изстрадан житейски опит. Един от най-великите царе на древността, издигнал Израил до върховете на тогавашната цивилизация, построил едно от чудесата на античния свят - Йерусалимския храм, съградил и собствения си дворец за чудо и приказ, съпруг на 700 жени (повечето от които от съседни езически народи) и господар на още 300 наложници (простосмъртния мъж не може да се справи с една жена, а какво да кажем за хиляда?!?). Най-богатият, най-мъдрият, най-прозорливият, най-прочутият, най--дипломатичният, най-справедливият съдник за своето време. И още много "най" със знак плюс. И може би само един минус - загубил посоката на крайната цел.

В живота повечето от нас се стремят да уредят първо "най-важното": дома, семейството, имотите, кариерата и пр. А пък после - на сит стомах, със солидна банкова сметка и заслужен обществен авторитет - бихме могли да погледнем и нагоре. Да помислим и за оправянето на отношенията с Господаря на Космоса, Който един ден ще ни повика да дадем отчет. И колкото и да е чудно, странно и дори може би несправедливо, няма да успеем да Му хвърлим прах  вочите с нито едно от земните си притежания. Той ще ни запита само за едно - дали сме изпълнили закона на Любовта и служението. Затова нека още отсега си дадем сметка докъде сме стигнали по пЪтя.
Две от най-упоритите препятствия пред нашето самоосъществяване се наричат лакомия и безумие. От тяхната лесно постижима симбиоза се раждат най-трагичните падения на човешката личност, затънала до шия в ненаситната паст на сетивните заблуждения. Един от малкото пътища, водещи към спасение, е осъзнаването на факта, че действителното богатство на този свят не е вън от нас, а вътре - в душата ни. И че "Бог така е направил света, че Природата се подчинява на една слаба наглед сила - любовта". Най-нежната и деликатна фибра на Божието сърце - лъчезарната вълшебница Любов, управлява всичко съществуващо. Влезе ли веднъж в човека, тя го обновява и преобразява до неузнаваемост. Той се ражда отново в Дух и Истина, покланя се на своя Творец в храма на безсмъртната си същност и се устремява непобедим напред - към съвършенството.

Мнозина днес очакват второто идване на Христос - с небесни фанфари и ангелска свита. Въобще - с подходящи илюминации. Ако се доверим на Учителя Беинса Дуно, Христос вече е дошъл сред нас. С две лица - благостта на Божественото милосърдие и суровото възмездие на Небесния Съдия. Настава часът на равносметката: какво сме направили за Него и към кои ще бъдем причислени - към слугите или господарите. И ще ни се отдаде прекрасната възможност да проверим достоверността на библейското Слово - дали наистина последните ще станат първи и защо. И дали епохата,  вкоято навлизаме ще бъде по-светла и красива от настоящата и какъв е нашият личен принос за това. Резултатът от тази проверка със сигурност ще зарадва едни и ще огорчи други. Докато сме на Земята, все още разполагаме с шанса да променим съдбата си и да завоюваме място сред сонма на щастливците - верните служители на Бога, последвали Христа по всичките Му пътища.

А за онова, което ще настъпи после, за бъдещето на сбъднатите копнежи и химна на Пресътворението - нека го оставим в ръцете на Онзи, Който неизменно е верен и истинен, в Когото няма никаква лъжа или тъмнина, Отеца на Вселената.
автор: Константин Златев