Константин Златев - Какво са монадите и каква е връзката с душата, Бога и Абсолюта?

Представяме ви избрани акценти от духовно-езотеричния анализ на д-р Константин Златев, на "Монадология" от Готфрид Лайбниц (1646-1716).

Какво е монада? Монадата е проста субстанция ( Кое е простото? Това, което няма части), която се съдържа в съставното. Монадата е неделима, тя е най-малката структурна единица на Битието. Тя произхожда от първичната, извечна Божествена субстанция, от която се е породило всичко съществуващо.

Монадите са първичните елементи, най-дълбоката Божествена същност на всичко съществуващо. Монадата е безсмъртна. Безсмъртието и е предопределено от нейния Божествен произход. Бог - синоним на изначалното и неоспоримо безсмъртие - сътворява монадите, които са потенциални носители на Неговото безсмъртие.

Монадите са възникнали по свръхестествен начин - чрез съзнателното действие на Бога-Творец. Предсъществуване на монадите, значи, че те са възникнали преди началото на времето, в лоното на Бога, в първичната Божествена субстанция.

Безсмъртието на монадите не е абсолютно, а е относително, защото могат да бъдат унищожени от своя Създател - Бога. По-точно - може да бъде унищожена индивидуалността, изградена от съответната монада, а самата монада бива изпратена за "претопяване" в първичната, изначална Божествена творческа субстанция. Оттам тя следва да започне отново и отначало пътя си в Битието, изграждайки постепенно нова индивидуалност.

Всички монади се различават помежду си, всяка една от тях е неповторима. Няма две монади с напълно еднаква същност или степен на развитие.

Всички монади са подчинени на Принципа на всемирното Развитие, който обхваща цялото Битие, всичко съществуващо, включително Проявения Бог, за разлика от абсолютната неизменност на Непроявения, Безначалния Бог - Абсолюта или Абсолютния Дух.

Монадата притежава вътрешна динамика. Душата е проста субстанция, както монадата. Душата е проекция на монадата в света на формите. Вътрешната дейност на монадата се състои от перцепции и техните разновидности.

Всяка монада възприема света по собствен, неповторим начин. Това означава, че за всяка отделна единица живот светът е различен.

Невидимите взаимовръзки в живите същества доказват незримото, но решаващо присъствие на Духа, на духовното ядро или на духовния първоизточник - на духовната същност, която е действителният носител на живота. Духът е, който вдъхва живот на материята. Материята може да бъде жива единствено и само чрез духа!

Душата е проекция на духа в материята, чрез нея духът "се оглежда" в света на формите. Духът е проекция на Бога-Творец в вътворения от Него свят, в частност - в света на формите, където той (духът) се проявява чрез душата.

Трите най-важни характеристики на монадите:

• неизменност
• цялостност
• неповторимост

Между отделните монади не съществуват количествени различия поради еднаквите условия на тяхното възникване. Това, което ги отличава са специфичните им качества. При контактите си с околната среда, най-дълбоката същност, Божественото ядро на монадата остава неизменно; изменят се и се обогатяват само нейните специфични качества.

Развитието като непрекъснат процес на обмяна с Космоса и на вътрешно пресътворяване е заложено изначално във всяка монада. В цялата Вселена няма две монади с напълно еднаква същност или степен на развитие.

Монадата представлява диалектическо единство от изначалната простота и едносъставност, от една страна, и вътрешна динамика, от друга страна. В този смисъл тя е точно отражение на своя Създател - Бога, Който остава завинаги неизменен в Своето абсолютно съвършенство, ала съвършенството непрестанно се обогатява посредство еволюционните процеси в сътворение от Него свят и най-вече - чрез духовните постижения на разумните същества.

Произходът на монадите от Бога обуславя тяхното единство в Него. Общият Божествен произход на всички монади предопределя вечната и ненарушима връзка между всички тях.

Единствената безусловна реалност в света е Бог. Цялото Му творение е относително реално. Колкото по-близо до Бога е в своето развитие дадена индивидуалност (монада), толкова по-висока е степента на нейната реалност.

Всемогъществото и Премъдростта на Бога поддържат съвършен ред и хармония в целия Космос. В Божия план за света е предвидена предустановена хармония между всички монади във Вселената, която определя света, в който живеем, като най-добрия от всички възможни светове.

Носител на всемирния Живот е Божият Дух. И тъй като Той е вездесъщ (присъстващ навсякъде и по всяко време), това означава, че животът изпълва всичко сътворено, без никакво изключение. Степента на присъствие на Духа, интензивността на Неговото проявление обуславя формата и извисеността на всеки индивидуален живот.

Вселената е изградена от Бога на основата на холографския принцип - всяка индивидуалност съдържа в себе си като потенциал цялото творение.

Бог е еднакво съвършен и непогрешим в проявите си като Създател и Законодател на Всемира. Резултатите от творческото Му проявление следва да бъдат гарантирани от съвършено справедливи закони, лежащи в основата на функционирането на цялото творение.

Бог е Причината на нашето битие и същевременно крайна цел на човешкото съществуване, вечният и върховен Идеал, осмислящ пътя ни в космическата необятност.

Константин Златев