Константин Златев: Днешната цивилизация създава удобства за тялото, но пренебрегва фатално Духа (ВИДЕО)

Константин Златев: За ползата и вредата от научно-техническите постижения. 
Лекция изнесена на 10/10/2020 - Шумен, по време на IX-a Алтерантивна научна конференция, организирана от Академия на мистериите "Мадара".

Откакто човекът съществува на нашата планета, той неизменно се стреми да се приспособи към околната среда, а и нея самата да приспособи към собствените си нужди. Този процес на взаимодействие с природата подтиква човека чрез своя разум да изнамира средства за постигането на тези цели. Започвайки от употребата на камъка и дървото, постепенно оформяйки ги в сечива, той стъпка по стъпка преминава към създаването на все по-сложни инструменти и оръдия на труда. Така възниква явлението, което наричаме научно-технически прогрес. Той е свързан с изобретяването на все нови и по-съвършени средства, надграждащи или далеч надминаващи възможностите на homo sapiens като биологическо същество. Симбиозата между научните знания и породените от тях технологии определя облика на съвременното общество. От втората половина на XIX век неимоверното ускоряване на този процес довежда до потребността той да бъде преименуван на “научно-техническа революция”. Научно-техническият прогрес предполага развитие с умерени темпове, постъпателно и последователно, а научно-техническата революция е белязана от вихъра на бързотечните и радикални промени. 



Научно-техническата революция в нашата епоха се разгръща в пет основни направления. Първо - атомна и ядрена физика и резултатите от научните изследвания. Атомната и ядрената енергия се използват и за граждански, и за военни цели. Военно-промишленият комплекс винаги е с предимство. Всички най-нови и прогресивни открития в научната област като правило биват присвоявани от военните, които преценяват как и доколко могат да ги използват в свой интерес. След като минат години и съответната технология или вече е остаряла за военно приложение, или е експлоатирана докрай в нечия милитаристична програма, тя може да бъде предложена за гражданска употреба. Надпреварата във въоръжаването в наши дни е довела до там, че с наличните средства за масово унищожение планетата Земя би могла да бъде разрушена 40 пъти. А е достатъчно това да стане само веднъж. 

Второ направление - електроника, електронно-изчислителна техника, компютри и компютъризация, роботи и роботизация. Едва ли можем да си представим днес нашия живот без мобилните телефони, телевизора, компютъра, микровълновата фурна, CD плеъра, устройството за DVD, смартфоните и таблетите, и прочие. Те някак неусетно се превърнаха в неизбежни елементи от бита ни. И както ние ги използваме, защото действително имаме нужда от тях, според мнозина те вече са станали незаменими, така и те ни завладяват постепенно, крачка по крачка. През 1969 г. след свързването на два компютъра, единият в Станфордския университет, а другият в Масачузетския Технологичен Институт в Съединените Щати, се ражда глобалната мрежа наречена интернет. Чествахме нейната 50-годишнина. Днес тя свързва в реално време хора от четирите краища на планетата и без нея не бихме могли да си представим съвременната картина на информационно осигуряване. След изобретяването на първия компютър, огромна заслуга за което има българинът Джон Атанасов, тези незаменими помощници на човека преминават фазите от лампови, полупроводникови, с електронни схеми и микрочипове, до използване на течни кристали. Днешната цивилизация е немислима без навлизането на компютъра във всички области на обществения живот. 

Трето направление - лазери и лазерна техника. Лазерът представлява квантов генератор за светлинни лъчи. Беше изобретен едновременно от съветските учени Николай Басов и Александър Прохоров и от американеца Чарлз Таунс, за което тримата получиха Нобелова награда за физика през 1964 г. В зависимост от вида на излъчването от потока лъчи различаваме лазери, мазери и квазер. Първият лазер заработва на 16 май 1960 г. и е създаден от американеца Теодор Майман в лабораторията на компанията “Хюз Еъркрафт” на Хауърд Хюз в Малибу, щата Калифорния, и представлява рубинов кристал с оптично напомпване. Лазерната техника навлезе широко в редица отрасли на промишлеността, в медицината и космическата техника. В тайните военни лаборатории в различни точки на света отдавна вече е разработено и лазерно оръжие. 

Четвърто направление - биология и биогенетика, генно инженерство, клониране. Съвременната биологическа наука се развива с бурни темпове. Обединявайки постиженията си с други научни направления, тя дава началото на т.нар. синорни науки. Синорни науки са тези науки, които са възникнали от обединяването на две самостоятелни науки, например астрофизика, астрохимия, биогенетика, биохимия, и други. Зелената революция в някои страни от третия свят се роди в следствие подема на биогенетиката. Генното инженерство позволява на човека да надникне в тайната на наследствеността и да внася в нея промени, които преценява като положителни. Това обаче е нож с две остриета. Като резултат от напредъка на генното инженерство, на бял свят се появи и клонирането. От една единствена клетка на донора бива възпроизведено ново живо същество, точно биологическо копие на първоизточника. От първото клонирано животно, овцата Доли, до наши дни този дял от науката отиде твърде напред. Според непотвърдени източници на информация вече са извършени и клонирания на хора. Това са индивиди, които с абсолютна биологическа точност копират своите първоизточници, хората-донори, но не притежават като тях безсмъртни духовни тела.

Клонингите-хора разполагат само с физическо, етерно, астрално и умствено тяло, които се разпадат в този ред след смъртта им. Липсва им висшата индивидуалност в лицето на причинното, будичното и атмичното тяло, които са предпоставката за безсмъртието на сътворения от Бога човек. А човешкото произведение, клонираните хора, са смъртни в буквалния смисъл на думата. След разлагането на изброените им по-горе тела, от тяхна не остава никаква следа. Техните имена никога няма да фигурират в книгата на Вечния Живот. В стремежа си към по-големи печалби производителите на хранителни продукти изобретиха генно-модифицирани продукти, ГМО, добавяйки чужди гени към някои храни, ужким за да подобрят качеството им и да увеличат значително количеството на продукцията си. Това обаче води до непредвидими мутации в организма на хората, консумиращи такива храни. Тези мутации неминуемо ще се проявят в следващите поколения и ще доведат до изменения в нормалната генетическа структура на човешкия род. Тези изменения имат и друго име - израждане. Налице са истински парадокси, породени от гмо - например сорт ягоди “подобрени” с ген от сьомга. 

Пето направление - космическа наука и техника и резултатите от научните изследвания. След първия полет на човек в космоса, Юрий Гагарин, 12 април 1961 г., и след кацането на хора върху естествения спътник на Земята, Луната,  Нийл Армстронг, Аполо 11, 20 юли 1969 г., космическата наука се развива с шеметна скорост. Международната космическа станция в орбита около Земята функционира вече от десетилетия. Космически модули и телескопът Хъбъл изследват и най-тайните кътчета на Слънчевата система и доставят снимки и сведения за състоянието на нейните планети и спътници. Сателитната мрежа около нашата планета осигурява телефони и интернет контакти за цялото човечество, както и навременна информация за метеорологическата обстановка. Разбира се, повечето спътници изпълняват и шпионски функции, но това няма как да се избегне, поне според днешното равнище на общочовешкото съзнание. Никой не би могъл да отрече ползата от научно-техническите постижения. Те правят живота ни по-лесен, създават ни удобства, осигуряват ни сведения за всичко по най-бързия начин. Без тяхната помощ човек би се залутал безнадеждно в океан от информация, който ни залива безжалостно от всички страни. Съвкупният обем от знания на човечеството, който в миналото се е удвоявал за хилядолетия или за векове, днес, в първата половина на XXI век, се удвоява за една година. Без подкрепата на електронната памет ще се окажем безпомощни да откликваме адекватно на предизвикателствата на нашето време. 

Но медалът както обикновено има две страни. Първата вече я разкрихме - безспорната полза от научно-техническите постижения във всички сфери на живота ни. Това е чисто практическа полза и никой не бива да я пренебрегва. Другата страна на медала се докосва до философските и духовно-езотерични нюанси на проблема. Научно-техническите постижения стимулират човека да им се доверява без колебания във всяка ситуация, когато намери за необходимо. Те обаче го лишават от стимула да развива вътрешните си сетива - не физическите, а духовните. Човекът като сътворен по образа на своя създател, Бога, притежава като потенциал всички Негови качества. Еволюционната му задача е да ги активира и да постигне това, което наричаме духовно-нравствено съвършенство. Веднъж изкачил еволюционния връх, веднъж проявил целия си духовен потенциал, човекът не би се нуждаел вече от никакви външни помощници и слуги, каквито му осигурява в изобилие научно-техническата революция. Всичко, което му дава тя, той носи в себе си в зародиш и следва да го изяви. “Да, ама не!”, както казваше бележитият доайен на журналистиката у нас, покойният Петко Бочаров. Понеже е много по-лесно да се довериш на науката и технологиите, понеже не се налага да се напрягаш, за да развиеш онова, което носиш дълбоко у себе си, съвременният човек предпочита да живее сред уюта, създаден от научното знание вместо да потърси и изрази потенциала на безсмъртното духовно ядро, заложено у всекиго от нас. По-лесното обаче далеч не винаги е най-правилното, така е и в случая. 
Днешната наша цивилизация, назована технотронна, отдалечава фатално човека от осъществяването на неговото еволюционно предназначение. Тя създава удобства за тялото му, но пренебрегва фатално духа. Вървя по улиците на големия град и на всяка крачка срещам хора вторачили се, използвам тази дума, а не “облещени”, за да не прозвучи грубо, вторачили се в своите смартфони и таблети с такава страст, сякаш от това зависи живота им. Някои от тях са втъкнали слушалки в ушите си. Така лишават слуха си от връзка със света. Наблюдавам и шофьори, които едновременно управляват автомобилите си и говорят по мобилния си телефон. Така рискуват живота на другите участници в движението, а и на самите себе си. Нерядко ми се случва да чувам от вътрешността на преминаващи по платното автомобили гръмка сърцераздирателна чалга, която заглушава уличния шум и изпълва със сладостен трепет душите на своите почитатели. А те никак не са малко. Мощните звукови уредби на колите разнасят тази долнопробна подигравка с музиката навред по техните маршрути. Залитането по удобствата, създавани от електронните играчки, отдавна вече е прераснало в мания. Излиза, че не те са създадени да ни служат, а ние сме се превърнали в техни роби. А от всяко робство, както е добре известно нищо хубаво не може да се очаква. От бурното навлизане на електронните играчки в нашето ежедневие страда и чистотата на българския език. “Свещеният език на нашите деди”, както с гордост и преклонение го нарече патриархът на родната литература Иван Вазов, буквално е задръстен от чуждици, за действителното съдържание на които повечето българи нямат никаква представа. Един от най-фрапиращите примери в това отношение е употребата на съкращението “смс”. Той идва от английски език и е абревиатура от израза “short messages system”, което преведено на български означава “система за кратки съобщения”. Следователно, когато някой казва “изпращам смс” или “получих смс”, това съответно означава “изпращам/получих система за кратки съобщения”. Звучи нелепо, нали? Българската дума “съобщение”, вярно, е с две срички по-дълга от смс, но затова пък точно отразява съдържанието на понятието. 

Преди време разговарях с моя близка, която сподели, че е имала здравословен проблем и по тази причина посетила своето джипи. Аз придадох на физиономията си възможно най-простодушно изражение и я запитах “Извинявай. Аз съм прост човек и не разбирам от такива съкращения. Моля те, обясни ми какво означава това “джипи”?” Тя вдигна рамене “Не знам”. “Ами като не знаеш защо тогава го употребяваш?” Отговор не последва. Наложи се да сваля маската на простодушието и да й обясня, че прословутото “джипи” идва от английското съкращение GP, което означава “general practice”, в случая “лекар на обща практика”. Списъкът на подобни извращения с матерния ни език може да бъде продължен с още множество такива примери. Как да съхраним гордостта на българския дух, ако се поддаваме на толкова евтини подражания? 

Преданите почитатели на интернет и на електронните игри се пренасят в една виртуална реалност, сиреч в един измислен свят, който няма нищо общо с нашата действителност. Пристрастяването към т.нар. сърфиране в глобалната мрежа, постоянният досег с агресията и насилието в електронните игри, водят след себе си сериозни последствия за човешката психика. Не от вчера съществува компютърна болест, породена от фаталното привързване към виртуалната реалност, от невъзможността за дълги периоди от време да се отделиш от екрана на компютъра. Това заболяване от нервно-психичен характер вече взима своите жертви, включително и със смъртни случаи. Всяка форма на пристрастяване към материални обекти крие опасност за здравето и дори за живота на човека. Когато съответната мания е доведена до връхната си точка, печалните последици от нея стават необратими. Виртуалната реалност в много отношения е примамлива, но тя с нищо не може да допринесе за духовното развитие на човешкото същество. Точно обратното. Със силата на притегателната илюзия тя крачка по крачка го отдалечава от истинското му предназначение на тази планета - еволюционното израстване, осъществявано с безусловна вярност към Божествената истина. Виртуалната реалност представлява изопачен фалшив подвеждащ образ на тази истина. Когато гласуваме безусловно доверие на апаратурите, приборите и уредите, изобретени от нас хората, тогава сме склонни да прехвърлим на тях отговорността за крайните резултати от употребата им. И ако ни сполети несполука няма нищо по-лесно от това като Пилат Понтийски да си измием ръцете и да стоварим вината върху тях, бездушните предмети на труда. И все пак отговорността си остава изцяло наша, понеже именно ние сме ги създали. Би трябвало да си зададем въпроса научно-техническите постижения помагат ли ни да ставаме по-добри, по-умни, по-силни? Аз лично бих отговорил с чиста съвест “Не”. Те ни помагат да бъдем по-добре информирани, да живеем в по-големи удобства, да притежаваме и да консумираме повече материални блага, но същевременно закърняват духовните ни сетива, Божественото начало у всекиго от нас.

Те ни лишават от мотивацията да разгръщаме вътрешния си потенциал, което е главната еволюционна задача на човека. Те ни създават илюзията, че чрез тях господстваме над околната среда, а всъщност постепенно ние губим господството над самите себе си. Ако на някого всичко това звучи като необосновано черногледство, нека се опита обективно да оцени фактите, които изнасям тук, и съвсем откровено да признае пред самия себе си до каква степен вече е станал зависим от постиженията на науката и техниката в нашите дни и най-вече от постиженията на електрониката. Може ли да си представи живота без тях? Малцина биха отговорили положително на този въпрос. И аз самият не бих се причислил към тяхното малцинство дори поради простото обстоятелство, че пиша всичко това на моя лаптоп. Ако трябваше да го пиша на ръка, може би нямаше да се заема въобще с тази неблагодарна задача - да разгледам от критична гледна точка ролята на науката и техниката в нашата съвременна реалност. Като същество надарено с разум от Твореца Бог, човекът има свободна воля, от която произтича правото на избор и самоопределение. В конкретния случай дилемата е да продължим да развиваме науката и технологиите, да им се доверяваме безкритично и да закърняваме все повече и повече духовния си потенциал. Или обратно, без да пренебрегваме постиженията на науката и техниката, да обръщаме все повече внимание на вътрешния Аз, на онази изначална безсмъртна искра, която върховното Божество, космическият Свръхразум, е вложил във всеки човек и очаква той да го изяви в пълнота. 

Изборът е твой, приятелю!

Благодаря за вниманието.