Константин Златев: Днес последователите на Учителя имат свещен дълг да продължат започнатото от него (ВИДЕО)

Духовното присъствие на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) в периода около създаването на Обществото за религиозно повдигане на българския народ

Лекция на Константин Златев


Завръщане от САЩ
Датата е 23.01.1895 година. Младият Петър Дънов се завръща в родината си след продължително, седемгодишно отсъствие. В САЩ той завършва успешно последователно четиригодишен курс в Теологическата семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския факултет към Бостънския университет (диплом за висше богословско образование от 04.06.1894 г.). През учебната 1893-94 г. посещава и кратък курс по обща медицина в Медицинския факултет към Бостънския университет (удостоверение от 03.02.1894 г.). Какво му носят тези седем години на усвояване богословски и медицински знания извън документите за завършено образование, извън защитената от него теза (дипломна работа) в Бостънския университет, посветена на миграцията и покръстването на германските племена в християнството?

Втората половина на ХІХ век се характеризира с мощна приливна вълна в извечния човешки стремеж да проникне в истината за света и за себе си. Като гъби след дъжд никнат едно след друго нови идейни течения, философски и религиозни концепции, духовно-мистични школи и движения. Естествено – Новият свят е в центъра на събитията. В САЩ току-що е завършила Гражданската война. Американската цивилизация набира огромно ускорение във всички области на обществения живот. Към страната се отправят потоци емигранти – свежа кръв, свеж интелектуален заряд, подкрепяни от неустоимото стремление да докажат себе си и да построят нещо действително ново. И те успяват. За броени десетилетия превръщат Съединените щати в люлка на прогреса, в държава – мечта, прицелна точка за въжделенията на съвременниците, образец за тържеството на разума и целесъобразността над хаоса.

През тези седем години на американска земя Петър Дънов се докосва до всичко това. Запознава се на място с новите учения, които разтърсват основите на познанието и започват да изграждат мирогледа на епохата: спиритизъм, теософия, интуитивизъм, феноменология, различни форми на идеализма. Положено е грандиозното начало на изграждане на нова научно-философска картина на света – процес, който продължава и до днес и на чието могъщо разгръщане самите ние сме свидетели. А някои от нас – и участници. И тук е моментът да подчертаем, че без приноса на Петър Дънов в качеството му на Миров Учител, познат под името Беинса Дуно, в това всемирно извисяване, в което човекът направи колосална крачка напред в познанието за Космоса и в самопознанието, без духовно-културното наследство на този велик и все още недооценен българин днес не бихме могли да бъдем така наясно с това, което ни предстои, и с онова, което следва да извършим, за да постигнем желаното.

Ала той самият, за да поеме като награда нетленния венец на своя живот, има да извърви още дълъг път. И навън – към неизбежния досег с реалността, в който се роят изпитанията на земното битие и в чието лоно се раждат съдбоносните сътресения на духа, чрез които и в които той се развива и усъвършенства. И навътре – в самия себе си, където е длъжен да открие истината за целта на своето присъствие на тази планета.


Отново на родна земя. Търсене и откриване на Пътя
Стъпил отново на родна земя, Петър Дънов веднага открива колко голяма и всеобхватна е разликата между реалността, в която е бил вписан до вчера, и тази, която го посреща – близка и позната, но същевременно толкова далечна и чужда. Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуели, хищни пориви за власт, бързо забогатяване, ползване на облагите от общественото положение, кариеризъм, фарисейщина. Плевелите на новото време. Неизбежни, грозни, отблъскващи.

С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма. Цялото му образование дотук – и в Свищов, и в САЩ – е било финансирано от Методистката протестантска църква. Нормално е да се очаква, че той ще ѝ отдаде това, което тя смята, че той ѝ дължи. Предлагат му да заеме катедрата на пастор към Методистката църква в Ямбол. Съвсем логично като перспектива въз основа на досегашното му развитие и придобитата квалификация. Той дава съгласието си, но… при едно условие – да не получава заплата. По негово мнение не можеш да служиш на Бога за пари. Лицата и на началници, и на колеги се изопват. Той безспорно е ценен кадър, обаче ако възникне прецедент…?! Изглежда е най-добре да го оставят да си върви по пътя, но извън системата на тази евангелска църква. А може би – и на всяка друга.

А сега – накъде? Петър Дънов дълбоко в себе си знае, че най-важното тепърва предстои. Но преди да се изправи с лице срещу бурята, не е ли най-разумно да подири едно тихо пристанище, където да се уедини и в тихия пламък на вътрешното съзряване да открие най-вярната посока към утрешния ден? И той заминава за Варна, където отсяда при сестра си Мария. Пребивава при нея цели две години. Това е периодът от време, в който изнася първата си публична сказка на тема „Науката и възпитанието в отношение на двата велики закона на развитието“. Мястото на събитието е градската зала «Съединение», а датата е 05.11.1895 г. (съобщение във «Варненский общинский вестник», брой 33 от 02.11.1895 г.). Сказката е изнесена пред твърде образована аудитория – Учителското дружество в град Варна. Излиза от печат и първата му книга “Науката и възпитанието” (1896). В нея са изложени основните принципи, закони и методи, върху които по-късно авторът развива цялото свое духовно-философско схващане за вечните начала на живата природа и човека, както и за преобразуването на обществото и света.

През 1896 г. Петър Дънов е един от учредителите на Дружественото читалище "Петко Рачев Славейков", избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: "Произхождението на человека", "Преглед върху древната и модерна философия", "Науката и философията", "Защо и как живеем" и "Основите на просвещението".
През 1897 г. Петър Дънов се премества в Нови пазар при баща си, свещ. Константин Дъновски. Православният духовник прави опит да назначи сина си като чиновник при Варненския и Преславски митрополит, който му е личен приятел, но Петър Дънов отклонява поканата. Председателят на Теософското общество у нас по онова време – Софроний Ников, му предлага работа като проповедник за тази организация, но също получава отказ.

Ала най-важното събитие е от 07.03.1897 г., малко преди Петър Дънов да навърши 33 години (т.нар. “Христова възраст”). Това е моментът, в който той получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята. Този е най-значимият плод на усилието да остане насаме със себе си и да надникне навътре в душата си, за да разбере кой е той, защо е тук и какво очаква Небето от него. В един вълшебен миг на кристално ясно прозрение Петър Дънов постига отговорите на всички тези въпроси. И на много други, не по-малко важни. Самият той разкрива по следния начин същността на това докосване до света на Божественото:

„Аз съм вселен. Вселяването е станало на 7 март 1897 година (стар стил). Това вселяване е станало на няколко етапа.“

Духовно-езотеричното познание свидетелства, че Всемирното Бяло братство си служи с два основни метода за работа на физическото поле: въплъщение и вселяване. Въплъщението е познато на всеки от нас от цикъла на преражданията, когато една и съща душа изгражда и използва различни тела в различни епохи в рамките на нейното духовно-нравствено усъвършенстване. Индивидуалността, представена от тази душа, се ражда в определено семейство, преминава през детска, младежка и зряла възраст и изпълнява предварително набелязана жизнена програма. При вселяването индивидуалността на високо еволюирало Същество от невидимия свят използва тялото на земен човек – обикновено напреднал по духовния Път, за да осъществи мисия от значителен мащаб, понякога общочовешки или общопланетарен. Биологическото тяло на земната личност е било подготвяно съответен период от време – може и в редица прераждания в плът, за да приеме в себе си енергия от несравнимо по-висок порядък от нейната собствена: енергийната същност на Съществото, което се вселява в това тяло. В дадения случай тялото на исторческата личност Петър Константинов Дънов е станало обител за вселяването на Мировия Учител, Когото познаваме под духовното име Беинса Дуно. Учителят с планетарна мисия Беинса Дуно в същия този свещен миг става носител на Духа на Истината – едно от проявленията на Божия Дух. Енергията на Духа Божий е толкова могъща, че – колкото и отлично да са подготвени физическото и фините тела на историческата личност Петър Константинов Дънов – тя не би могла да ги изпълни наведнъж, за да не ги изпепели. Именно затова вселяването е трябвало да бъде осъществено на няколко етапа.

Скоро след като е получил просветлението, Петър Дънов преживява още един непосредствен контакт с Божия Дух. Израз на това мистично общение става книжката под заглавие “Хио-Ели-Мели-Месаил (Глас Божий)”. Брошурата се появява на бял свят на 02.09.1897 г. От редовете на текста, а и между тях, извира светлината на Словото на Истината, звучи Гласът на Бога, изваян чрез прости и красиви думи от Неговия достоен Пратеник. Към читателите е отправено вдъхновено послание за осъзнато следване на духовния Път, за безкористно служение на Бога и Общото благо. Оттук нататък пътят на Петър Дънов напред е вече недвусмислено предначертан. Той знае вече, че никога повече не ще бъде сам. Онзи, Който го е пратил тук и му е разкрил предназначението на неговия живот, го изпълва с непобедима сила и упование за осъществяване на Божия план.


Създаване на Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ:
През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство. В дейността му по-късно се включват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоименов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян. Между изброените членове на обществото личат имената на първите трима ученици на Учителя Беинса Дуно.
Какво е имал пред вид Мировият Учител под „повдигане религиозния дух на българския народ”? Оценявайки трезво и обективно ситуацията в родината си, той е решил да създаде едно огнище на духовност, което да послужи за основа при разпространението идеите на Новото учение, което той е призван да предаде на своите сънародници и на земното човечество. Изпълнението на тази така мащабна мисия би могло да бъде реализирано само стъпка по стъпка. Създаването на това дружество с духовни цели е една от първите крачки в избраната от него насока на жизнения му път. В цялото свое учение великият Посветен Беинса Дуно утвърждава именно метода на малките стъпки. И самият дава ярък пример как този метод би следвало да се осъществява на практика.

Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ е замислено като център за полагане основите на нов обществен морал, на ново отношение между хората – като братя и сестри, като деца на Небесния Отец. Именно такъв вид морал отстоява Учителят Беинса Дуно и в изградената по-късно от него духовна Школа в кв. „Изгрев” на столичния град. Така бива роден образец за подражание, който в най-висока степен отразява главните нравствени принципи, залегнали в Новото учение – актуализираното езотерично християнство в нашата епоха.


Призванието
Предстои да бъде отворена нова страница не само за българите, а за всички народи навред по планетата. И колкото и могъщ да е духът на Мировия Учител, той не би се справил със задачата си, ако не привлече на своя страна помощници – предани воини в лютата битка между Светлината и мрака. Стари души, обгорели в множество сблъсъци с легионите на Черната ложа, готови да последват своя Божествен Наставник и Водител дори и във вечния огън на ада. Изпитани апостоли на Словото, които ще поемат факела на космическото обновление и ще го разнесат неугасим по всички краища на Земята. Настава моментът Петър Дънов да разкрие себе си и своята мисия пред българския народ. Моментът да потърси и намери следовници.
На 08.10.1898 г. (датировката на събитието не е установена с абсолютна точност; тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на П. Дънов до негов съвременник /написано в гр. Варна/, в което косвено се споменава за Призванието) в салона на читалище “Светлина” във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество “Милосърдие” беседа под заглавие “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”. Изминала е година и половина от получаването на просветлението (07.03.1897 г.), разкрило на Петър Дънов същността на неговата мисия сред земните хора. Тези 19 месеца са посветени на осмисляне, уточняване и конкретизиране на вече изкристализиралото негово предназначение. Следва изборът на форма, чрез която встъпващият в осъществяване на призванието си Световен Учител да съобщи на всички каква е отговорността, поета от него пред Бога за България, славянството и цялото човечество. Текстът, с който се обръща към слушателите си, е назован “Призвание” и като съдържание отговаря на днешното понятие “призив” или “възвание”. В същност възванието е своеобразна визитна картичка, с която Петър Дънов се представя пред българската и световната общественост. В това обръщение към пробудените души на своето време авторът набляга на три най-важни момента:

1) Основната характеристика на съвременната епоха – глобален преход от едно състояние на човешкото съзнание към друго, по-високо, което на езотеричен език наричаме изграждане на Новата Култура на VІ коренна раса.

2) Мисията на Петър Дънов като Миров Учител, еманация на Духа на Истината и на Христовия Дух – да предаде на българския народ и на света Новото учение, което е най-актуалното и най-адекватното за сегашния космически и исторически етап от еволюцията на земното човечество. Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време. Учението му в този вид съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света. По своя характер учението е универсално (сиреч предназначено за всички хора и за всички времена), но възниква на българска почва. То има достойнствата на наука и философия за живота.

3) Мисията на българския народ – да приеме Словото на своя Учител – Новото Учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета Земя.

Възванието е подписано от Петър Дънов по следния начин:

“Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен”
Чрез този подпис авторът декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия (“Елохим” е едно от названията на Бога в Стария Завет), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет “Ангел на Завета Господен” се определя като израз на конкретна изява на Бог-Слово, на Логоса – именно Второто Лице на Св. Троица, чието въплъщение в християнското учение е Господ Иисус Христос).


Заключение
Има народна мъдрост, която гласи: „Денят се познава от сутринта”. Ако се опитаме да приведем аналогия с разглежданата тук тема, „денят” – това е мисията на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), а „сутринта” – това са неговите детски, юношески и младежки години. Още в зората на своя земен живот бъдещият Миров Учител разкрива редица от качествата на личността си, които впоследствие ще го направят достоен да стане носител на Божия Дух в лицето на Духа на Истината и да поднесе на българския народ и всички земни хора последната, най-актуална редакция на Божественото учение – актуализираното езотерично християнство на нашата епоха, фундамента за изграждането на Новата култура на VI подраса на V коренна раса и на цялата следваща VI коренна раса.

Стъпка по стъпка, с последователност, в която личи едно велико духовно присъствие, с логически обвързани и целенасочени действия и постижения, с отстояване на един съвършен във висотата си морал младият Петър Дънов изминава пътеката към своето Просветление и първо Посвещение (07.03.1897). И образованието, което получава в Новия свят, и запознаването с най-новите и прогресивни идейни течения на неговото време, и първите му изяви на родна земя след завръщането от САЩ говорят в полза на извода, че дълбоко в себе си той е знаел, че невидимият свят го е изпратил на тази малка планета с мисия с общочовешко значение.

Изправен пред алтернативата дали да продължи житейския си път като протестантски проповедник, което съответства на придобитото от него образование и квалификация, или да остане независим, за да може да изпълни онова, за което Бог го е изпратил тук, без колебание избира второто. Той знае, че дългът му не е към никоя обществена структура, а към Плана на Всевишния за Земята именно в този исторически момент. Тази дълбока вътрешна увереност му дава основание да заяви: „Не спадам към никоя църква, към никоя партия, организация, към никой народ, защото не съм от Земята. „А откъде си?" От Слънцето идвам и отивам към него. Под „слънце" разбирам онзи възвишен, разумен живот. В мен всяка мисъл, всяко желание е претеглено.“

Всяка негова мисъл и желание, както и всичките му действия, са подчинени на едно: служение на Бога и на Общото благо. Така към безсмъртието и общовалидността на духовно-културното му наследство в лицето на неговите Слово, музикални козпозиции и Паневритмия се прибавя и образецът на един живот, отдаден изцяло на Божественото.

Днес последователите на Учителя Беинса Дуно имат за свой свещен дълг да продължат започнатото от него. Да направят завещаното им съкровище достояние на всички народи, на всеки земен човек. И нека бъдат уверени, че в това достойно начинание никога няма да бъдат сами. Техният Учител бди над всяка тяхна крачка и Светлината на Неговата неизчерпаема Любов и Мъдрост озарява пътеката към утрешния ден както на всекиго от нас, така и на планетата Земя.


Автор: Константин Златев


ВИЖТЕ ЦЯЛАТА ВИДЕО ЛЕКЦИЯ: