Константин Златев: Дисциплината е рожба на вътрешната свобода на ученика

09.11.2020 г.
3201
Добавена от: Таня Борисова
Една от най-често обсъжданите теми във всяка духовна Школа е тази за дисциплината. Няма велик Учител, който да не е обръщал вниманието на своите ученици и последователи към това задължително условие за израстване по пътя към Истината.

Дисциплината е вратата за тесния път към Царството Небесно.

Дисциплината е вътрешна нагласа на пробудената душа, която неизменно я мотивира да постъпва навсякъде и във всичко в хармония с Божията воля, да дава най-доброто от себе си и да изпитва без отдих границите на собствения си потенциал.

От гледна точка на това, кой елемент от трисъставното човешко същество е подложен на дисциплиниране, следва да различаваме:
           
Един от най-важните жалони по духовната пътека е: „Не коригирай Божественото!” Ако веднъж завинаги си го разпознал измежду светещите с фалшив блясък материални завоевания, не го изпускай от взора си, не внасяй в него нищо от себе си и го следвай беззаветно! То ще ти се отплати пребогато. Ала не е достатъчно само да го познаеш; нужно е и да се приобщиш към него, да го превърнеш в неразделна частица от своето „аз”. А това без вътрешна дисциплина, без изряден самоконтрол ти никога не би постигнал. 

Дисциплината е рожба на вътрешната свобода на ученика. 


Той не търпи никакво насилие – нито отвън, нито отвътре. Сам на себе си господар, за когото има само един закон – Божият, той никога не отстъпва от веднъж завинаги направения избор. Ученикът на никого не се налага, но и не приема налагане от никого. Когато следва своя Учител, той го върши свободно и осъзнато, с ясен поглед към хоризонта на самоосъществяването.

Учителят от своя страна никога не си служи с принуда. Той очаква ученикът сам да осмисли потребността от изпълнение на свещеното Слово, да го прилага по собствена воля и да го превърне в един нов свят на сбъднати хилядолетни мечти. А сбъдване без дисциплина – тоест без здрава и стройна стъпка в избраната посока – няма и не може да има. При това дисциплина, която обхваща и ума, и сърцето, и делата на човека.

Ученикът от Школата на Светлината не пропуска да отбележи в съзнанието си погрешката на своя събрат, но никога не я подлага на критика. Той знае, че когато критикуваш, ти поемаш половината от кармичния дълг на съгрешилия. Критерият за погрешна или правилна постъпка е съпоставката с Божествената Истина. За да различиш едната от другата, ти е необходимо остро и безпогрешно вътрешно зрение, изградено върху основата на адекватна система от убеждения. Това са убеждения, които формираш и утвърждаваш в Школата, под крилото на Учителя си. А за да извършваш правилните постъпки и да загърбваш неправилните, ти е нужна желязна самодисциплина и обективно самонаблюдение.

Животът в света на материята е низ от изпитания: по-малки и по-големи, лесни и мъчителни, всекидневни и съдбоносни. Който е верен в малкото, ще бъде верен и в голямото. През всяко изпитание минаваме само веднъж. То никога не ще се повтори точно в този си вид и при тези обстоятелства, при които сме го срещнали. Ако не го издържим достойно, ще ни го сервират отново в някакъв момент от бъдещето. Но този път при други условия и със завишена трудност. Дисциплината на ученика е тази, която винаги му помага да посреща изпитанията с ясен взор, без ропот и с готовност да постъпи така, както Господ е предвидил за него – сиреч по най-правилния начин. Така той изпълнява Божията воля за себе си, подпомага собственото си духовно развитие и просветлява аурата на Земята чрез благородния си устрем към Доброто.

 „Има ученици, които работят с малки мотики, а после искат голямата паница. Затова Учителят понякога ще заведе ученика при мотиките, сам да си избере една мотика, и според мотиката и паницата” (Учителят Беинса Дуно). Мъдростта на великия Посветен разкрива една от най-мъчно преодолимите бариери по духовния Път – алчността. Тя е плод на егото и свидетелства както за неточна самооценка, така и за неовладени желания и страсти. Проверен от времето метод за надмогването ѝ е трудът, последван от получаване на такова възнаграждение, което точно съответства на вложените усилия. Възпитателната практика от рода на „според мотиката и паницата” неминуемо лекува ударно напъните на низшата природа да се наложи над висшата, повишава обективността на мисленето и заздравява дисциплината.

В непосредствена връзка с дисциплината на мислите и чувствата е овладяването на желанията.

Според Мировия Учител Буда именно желанията са главният източник на човешките страдания. Еднакво вредно е залитането както към избягване на страданията, така и към набавяне на колкото се може повече радости. Не бива да избягваме страданията, понеже те са нужни за нашето помъдряване, за каляването на духа и натрупването на знания за живота. Щом са ни сполетели, значи те са част от нашата кармична програма и сме длъжни да ги приемем спокойно, осмислено и разумно. В противен случай някога отново ще се върнат при нас, ала още по-дълбоки и болезнени.

Дисциплината на мислите, чувствата и делата диктува и едно просто правило:

 „Не отлагай!” Валидно е и за малките, и за големите неща. По-лесно е да си простиш слабостта и да отложиш необходимото за изпълнение. Тогава наливаш вода в мелницата на леността и безхаберието. Да се научиш да не отлагаш – това е признак на пълна вътрешна мобилизация и заслужаваща уважение самодисциплина.

В резултат се ражда една забележителна в полезността си добродетел – постоянството:

 „Ако искаш да придобиеш постоянство – дойде ти на ум да направиш нещо – направи го веднага! Не отлагай! Всяко добро начинание, колкото и малко да е, не го отлагай” (Учителят Беинса Дуно.)


Всички разновидности на дисциплината водят началото си от мисленето. Правата мисъл в Словото на Учителя Беинса Дуно е залог за успех на всички равнища на човешката изява. Оттук и самодисциплината на мисленето става определяща за всичко, с което се заемем или което ни сполети по пътищата на живота: „Всяка лоша мисъл е един дисонанс. Коригирайте я веднага. Веднага заменете лошата мисъл със светла и хармонична” (Учителят Беинса Дуно). Лошата мисъл не просто нарушава вътрешното ни равновесие – тя ни подтиква към недостойни дела. Със средствата на поляризацията и трансформацията сме длъжни незабавно да я превърнем в положителна, градивна, повдигаща съзнанието.

Аурата на Земята е буквално претъпкана от рецидиви на негативното мислене, от разрушителни мисъл-форми. Те лежат в основата на всички човешки прегрешения.


Хората, у които надделява емоционалната природа, често загърбват разума в полза на сърцето. И в повечето случаи грешат, понасят страдания, разочарования, неволи... Тяхна основна задача е да хармонизират мислите и чувствата си, да уравновесят тяхното взаимодействие. И на едно от първите места – да се избавят от неразумните желания. В такава насока е и препоръката на Учителя на Новото време: „Ученикът не трябва да пожелава нещата преждевременно. Не трябва да пожелае да помирише силната есенция. Той не може да я издържи. Есенцията може да е толкова силна, че да произведе притъпяване на чувствата му. Учителят знае от какво има нужда ученикът. Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си.”

Дисциплината може да бъде разглеждана и като звено от веригата: воля – дисциплина – чистота.

Първична е волята с водеща роля в триадата на висшето „аз”. Материализираната воля се трансформира в строга дисциплина на мислите, чувствата и делата. А като плод на тази всеобхватна дисциплина ученикът постига нужната чистота, при това на всички нива на своето същество. Тогава той е изпълнил съвета на своя Учител: „Чистота трябва да имаш. Тя с воля се постига” (Учителят Беинса Дуно).

Дисциплината на чувствата има да решава още един съдбоносен ребус – как да постъпваме, когато сме обидени, наранени, ощетени, нагрубени, ограбени...

Сами ли да си потърсим правата или да предоставим това на онези невидими космически сили, които редят с безкрайно търпение мáндалата на човешките взаимоотношения?

Учителят Беинса Дуно ни предлага да възложим именно на тях неизбежното възмездие: „Вие ще живеете без мисъл за отмъщения. Светът може да живее по свои закони, те имат право да постъпват както искат, но ние ще постъпваме според нашите закони –  законите на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Справедливостта и Добродетелта. А пък ако вървим по Божествените закони, нито косъм няма да падне от главите ни.”.

Също в контекста на дисциплината на чувствата е способността да се преборваме на мига с раздразнението и обидата. За всекиго е пределно ясно колко трудно е това и какво непоклатимо себевладеене изисква.

Мировият Учител го формулира така: 

„Силният човек не се дразни. Докачението е един опасен недъг.” 


Нужно е да бъдем дисциплинирани и в начина, по който изразходваме времето си. То е незаменим капитал в земния живот – няма как да го върнем назад.

Да пилееш времето се нарича тунеядство. Това е духовно престъпление, което – макар и недооценявано от мнозина – води до дълготрайни неприятни последствия за еволюционното израстване на личността.

Затова нека се вслушаме в разсъжденията на Учителя Беинса Дуно:

 „Човек трябва да цени както своето време, така и на другите. Не злоупотребявайте с времето на своите ближни. Учтивият е не само внимателен и търпелив, не само изслушва другите, но и не губи времето никому.”


Константин Златев




Таня Борисова Таня Борисова
Таня Борисова е създател на онлайн платформата Портал12. Автор на множество текстове и видео материали по темите за личностното израстване, духовното развитие и призванието на човек. "Портал12 е израз на нашата вяра в личната и колективна отговорност за важната роля на България в развитието на нов тип мислене през след...

Свързани публикации

21.09.2017 г.
7410

Константин Златев: Днес последователите на Учителя имат свещен дълг да продължат започнатото от него (ВИДЕО)

Днес последователите на Учителя Беинса Дуно имат за свой свещен дълг да продължат започнатото от него. Да направят завещаното им съкровище достояние на всички народи, на всеки земен човек. И нека бъдат уверени, че в това достойно начинание никога няма да бъдат сами.
17.09.2018 г.
8431

Константин Златев: Ученикът е същество приело принципите на Бога, вложени в Света (ВИДЕО+ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Представяме ви интервю с Константин Златев по темата за пътя на развитие при окултните ученици - отговорности, задачи, рискове, цели. Какво е да бъдеш духовен ученик? Какви са връзките между свободната воля, прилагането на натрупаното познание и връзката с духовните учители, специалните изпитания, рисковете на егото и още вижте във видеото и интервюто
24.03.2020 г.
6145

Константин Златев: Нужна е радикална корекция в материален и духовен план (ИНТЕРВЮ)

В такъв период от нашата история се намираме ние и мнозина го наричат квантов преход, революционен ход. Това е именно периодът, в който се очаква общочовешкото съзнание да порасне, да се извиси на по-висока степен, за да може човешкото да стане достойна жител на светове с по-висока вибрационна среда.
Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай

Спонсори на Портал12