Ключовата роля на образованието е да запали духовната искра за осъзнат живот! (МНЕНИЯ)

Днес хиляди деца отново ще прекрачат прага на училището, което е поредният повод да се замислим над това - адекватно ли е съвременното образование, прилагащо държавните политики на възпитание?  

Все повече чувстваме, виждаме и разбираме, че системата на днешното образование е тотално сбъркана, изпразнена от съдържание и най-вече тя от рано унифицира децата и убива техния истински вътрешен потенциал. Всички искаме промяна, стремим се към изграждане на общество с едно ново отношение към света, околните и природата. Но какво правим, за да постигнем това?

Сякаш по инерция и заучено правило, сляпо поверяваме децата си в ръцете на тази дискредитирана и прогнила "образователна" система, като наивно и поставяме задачата тя да възпита и направи от нашите деца мислещи, отговорни и любящи хора, които да са нашето бъдеще, нашето ново начало.

Вече е време за радикална промяна в образованието
Време е да поставим децата в центъра на нашите мисли, приоритети и стремежи и да осъзнаем, че ако искаме промяна в света, следва да започнем от нас и начина, по който възпитаваме и обучаваме деца си. Нужна ни е коренно различна система в нашите взаимоотношения - родители-деца, учители-ученици, деца-деца, които да изградят истински здраво общество.

Днешната система е деградирала и тя прозира от всеки ъгъл, но за нас е по-лесно да извърнем глава, да пуснем телевизора или отворим социалните мрежи и да потънем в тях.Така продължаваме да поддържаме един бездуховен и материалистичен модел, който доведе обществото ни до най-голямата духовна криза в историята му. Тук образованието би имало ключова роля за промяна, само ако се обърнем към децата и запалим в тях духовната искра, нужна за всеки осъзнат живот.

Време е за радикално нова парадигма, не просто да направим старите училища модерни и високотехнологични. Едно истинско училище следва да развива вътрешния потенциал на всяко дете, чрез неговата фантазия, интуиция, връзката с природата и заобикалящата го Вселена. Само така утре пред нас ще имаме един нов свят, този, за който толкова пишем и мечтаем днес!...

Портал 12 потърси мненията на родители, експерти, учители не само осъзнали реалното състояние на системата на съвременното образование, но и работещи, борещи се за нейната промяна. Ето и техните мнения по темата: Нужна ли е радикална промяна в образованието и как да се случи това?

Наталия Дончева, Сдружение за валдорфска детска градина и училище - Стара Загора
Съвременното образование е насочено към развиване на качества на конкуренция у децата и това се започва с игрите, в които винаги има победител, след това с оценките и сравнението. В част от алтернативните методики, каквато е валдорфската , не се поощряват тези практики, а точно обратното работа на целия клас и цялото училище като един екип и едно цяло е в основата на преподаването. Това от своя страна резонира и върху родителите, които правят това училище.Ако тръгнем от тук, ние наистина ще имаме тези качества развити в децата , когато те приключат своето образование. Всички тези поколения на родители, които сега трябва да вземат решение да променят нещо в образованието, самите те не са научени да работят в екип, защото и тяхното образование е минало под постулатите, че е важна конкуренцията, че е важно да си първи.
Промяната в образованието на нашите деца, може да се случи единствено отвътре. Прекалено материалистичен е подходът да се смята, че тя може да се случи навсякъде и веднага и затова да бъде голяма. Както Валдорфската педагогика се води от това да се преподава индивидуално на всяко едно дете, така и промяната трябва да се случва от всеки родител, от всеки учител и всяко дете по отделно. Това, което следва да направим е да възпитаме едни уверени хора,които имат преди всичко въображение, отколкото знания. Увереността да идва от тях самите, а не от външната оценка, която обществото им дава.

Деница Александрова, сертифициран преподавател по метода сугестопедия на проф. д-р. Лозанов, съосновател на Музикалната и Театрална Къща на Езиците “Дарплей” в гр. Велико Търново:
Според мен промяната в образованието може да се случва и сега и тя зависи от това как поставя нещата самият преподавател и неговото отношение. Децата несъзнателно копират учителя като техен авторитет, именно затова неговото поведение е изключително важно. Всеки един от нас учи от хора на които на тях им е интересно и се радват на това което правят. Един учител, за да вдъхнови децата към творчество, самият той трябва да вибрира на такава чистота. Тук обаче е момента, че учителите в българската система на образование са изключително натоварени с административни дейности и трябва да се върви в посока, в която на учителят да му олекне, за да може той да максимално да се фокусира върху най-важното - енергията, която излъчва върху децата. В сугестопедията - отговорът е изключително прост: В този тип на обучение има емоция, която в стандартното образование липса. Там всичко се води от строг график, едни приети рамки, нормативи, тестове, а това всъщност убива мотивацията и желанието за учене. Децата търсят свобода в своето учене и искат да имат водещата роля в него.Всеки един от нас иска да стигне сам до знанието и сам да го намери и ние като възрастни и преподаватели, трябва да им дадем тази възможност. Именно затова нашата работа  като преподаватели и възрастни е не да излезем и да им кажем някакви неща, а да задаваме въпроси и да създадем среда, в която те сами да стигнат до своите отговори, а не ние да им ги даваме. Това е изключително важно. В тази насока за мен валдорфската педагогика е ключът за съвременното училище, който може да даде на децата един нов подход на образование насочен именно към творчеството и индивидуалните потребности на всяко дете.

Мария Паева, основател на Еко училище Слънчев лъч, гр.Пловдив:
Образованието днес е в трагично състояние. То дава някакво пространство, в което децата не се чувстват добре, поне по-голямата част от тях. Някои деца са по-амбициозни, по-оправни - около 30% от тези деца са добре, другите са психически и физически нездрави деца.

Съвременното образование се нуждае абсолютно от радикална промяна, а това означава то да не бъде в рамките на Министерството на образованието, което да му са слага някакви рамки в годините какво да се случва, но да не дава индикации как да се случи това. Защото всеки трябва да бъде свободен. Държавата се опитва всичко да систематизира и да ръководи, и да наглежда… Това е много унифицирано, а децата са различни, учителите са различни. Нека преподавателят се води спрямо децата. Не трябва процесът да се води стриктно само по учебниците - учебниците трябва да са само рамката, по която един учител да се ръководи.
Единствената роля в момента за тази нужна промяна са родителите. Защото учителите са там, те си пазят работното място.

Обучението може да е ефективно, интригуващо и увлекателно както за децата, така и за преподавателите и това не е толкова сложно.Трябва да се мислят игри, децата да получат някакъв продукт, да работят по групи. Да не им се преподава само, да седят по цял ден и да слушат, а с експерименти и игри те да стигнат до изводи, те да проучат, те да напишат, те да играят. И този процес е ефективен, защото дейностите се редуват. Учителят взима думата, после пуска играта, после прави например дишане. Трябва да има баланс. Имаме си една прекрасна Сугестопедия, която никой не използва.

Нели Къневска, основател на един от първите родителски кооперативи в България:
Детските кооперативи дават възможност на децата да отрастнат в близот до тях и да се чувстват в домашна среда, което им дава пълно спокойствие и също така много внимание от страна на учителите. Децата не възприемат учителя дистанцирано, а като приятел.Най-ценното обаче е приятелствата, които изградиха децата! Едни силни и трайни връзки, които се пренесоха и в настоящето, когато децата вече отрастнаха. Да организираш родителски кооператив не е лесна работа и изисква огромна саможертва на лично време от страна на родителите. Бъдещето според мен на успешните родителски кооперативи е в силните учители, защото един кооператив не може да бъде силен, ако няма водещ учител в него.


Валентина Михайлова, дипломиран Монтесори педагог:
Отварянето на доста алтернативни центрове на обучение показва, че населението вече е узряло и готово да се случат вече промяните в образованието. Случва се обаче бавно, но е факт че става. Това което дава алтернативното образование на децата, говоря за Монтесори метода е , че ние изцяло следваме детето и му помагаме да се справи само с всяка ситуация,с всяка трудност. Даваме му възможност да повярва в собствените си възможности и умения, следвайки неговото темпо, неговият ритъм и развитие, в което то се намира в момента. В стандартното образование - държавните градини или училище все още е заложен методът на общия знаменател, всички правят едно и също, по едно и също време и имат едно и също заложено темпо, пространство и време, в което трябва да се свърши задачата. А децата не са еднакви, не се развиват по един и същи начин и нямат еднакви интереси и емоционалното им развитие също е различно. За мен, монтесори метода дава тази свобода на децата да слушат себе си, която им дава устрема и желанието да учат все повече и повече без някой да ги кара отвън.

Петър Порумбачанов, Председател на Асоциацията за домашно образование:
Да тръгнем оттам, че въобще не смятам, че държавата е тази, която трябва да има монопол над образованието. Оттам се обърква всичко. Монопол означава липса на конкуренция. Липсата на конкуренция в сфера на услуги, каквато е образованието, означава ниски резултати и ниско качество. Още повече, че няма чуваемост от страна на хората, които уж се занимават с образование, и продължават да затягат примката около въпросния монопол. Родителите в същото време не реагират по никакъв начин, защото са абдикирали от отговорността да носят тежестта за образованието на децата си, и финансова, и емоционална, и каквато ще да е.
Образованието се нуждае от радикална промяна и тя се нарича свобода.

Не просто плурализъм, а истинска свобода. Имам предвид, че не може една система да дава образование и да оценява сама себе си за предоставената услуга. Трябва дотолкова да се освободи образованието, че наистина да има много образователни форми, които да докажат предимствата и недостатъците си. Трябва да се разруши монополът в образованието, ако искаме качество.

Ролята на родителите в тази промяна е основна. Не може да имаме деца, да смятаме, че те се нуждаят от образование, и в същото време да не предприемаме никакви мерки тогава, когато виждаме проблеми. Ние сме много интересни българите - виждаме, че има някакъв проблем, и стигаме до там. То е като диагноза. Само констатираме проблемите и никога не даваме решения за тях. Чакаме някой друг да действа вместо нас. Слава Богу, има семейства в България, които са предприели някакви действия и тук не говоря само за домашно образование, естествено. Надявам се, че повече хора ще разберат, че родителите имат право да вземат решения за децата си - не само според Конституцията, а то си е естествено право. И никой не може да спре родителите. Няма държава, която да се е изправила срещу семейството и в крайна сметка да е успяла да го разруши - историята познава много опити. Семейството е силна институция.


Автор: Таня Борисова | Портал12