Картината на живота е като един пъзел, който от нас зависи дали ще подредим

Здравей, приятелю! Чувствал ли си се някога объркан? Колко често се случва, а какво правиш, когато това стане? Може би търсиш съвет от друг или пък заглушаваш това чувство като отвличаш вниманието си с всевъзможни неща - телевизия, работа или спорт, излизане с приятели? Може би се е случвало да вземеш и някоя друга книга или да отидеш на нещо като медитация, йога или семинар за личностно развитие? Е, аз нямам намерение да те успокоявам, че всичко ще се нареди, защото го заслужаваш, а просто ще те уверя, че дълго време ще продължава твоята обърканост, защото именно тя те заставя да се развиваш.

Преди да продължа, обаче искам да те предупредя, че има много хора, които ще се опитват да се възползват от това твое състояние, в което изпадаш отвреме навреме или пък не можеш да излезеш дълго от него, ще заявяват с такава увереност, че могат да ти помогнат да оправиш житота си. Бих те посъветвала да не ги слушаш, защото тези, които наистина могат да го направят, знаят, че това зависи единствено и изцяло от теб. Те могат само да ти дадат насока, но нищо повече.

Не случайно се твърди, че Сидхарта Гаутама Буда, е казал преди повече от 2400г. да не вярваме на нищо, без значение къде сме го прочели или кой го е казал, дори това да е той самият, освен ако не съвпада с твоят собствен разум или логика.

Казват също така, че вярата е нещо, което ни поддържа живи, но нека да не забравяме, вървейки по пътя си, за онази сляпа вяра, която не само, че не ни помага, но понякога и ни отклонява от целта да се преборим със своята обърканост и напрежение вътре в нас. Замислял ли си се колко на брой начисляват всички учения, течения и религии с техните разклонения, да не споменавам нашумелите модерни методи за бърза трансформация, които твърдят, че техният подход е най-достъпен, лесен и бърз. Но истината е, че този път никога не е лесен и ще минеш през ред личностни терзания, докато го осъзнаеш. Докато разбереш, че твоят път е различен от този на другите и, че ти имаш своя собствена религия, а останалите са само пътеводител. Затова не трябва да се придържаш ревностно към каквото и да било, а да бъдеш любопитен, все едно за първи път виждаш този свят, изхвърляйки всички предубеждения, предразсъдъци, стереотипи и общоприети тесни рамки, защото само така оставаш непривързан, а това те освобождава от внушения какво да мислиш и правиш. Действайки така някой ден се събират всички парчета от пъзела. Объркаността идва от това, че не сме седнали спокойно, за да ги подредим. Обаче напасвайки ги едно с друго ден след ден, картината на животът става все по-ясна, просто се изисква да имаш достатъчно търпение. И идва ден, в който осъзнаваш, че точни отговори няма, има само въпроси, и ако търсиш отговорите извън себе си, можеш да бъдеш сигурен, че няма да ги намериш, а объркаността ти ще се задълбочава.

И така стигаме до най-голямата пропаст и това си ти самият. И по-точно, страхът да се сблъскаш със собственото си аз. С всички илюзии, които си градил години наред и неща, в които си вярвал сляпо, докато истината винаги е седяла там някъде скрита. И този страх винаги те е сковавал и затова си бягал. Продължаваш да бягаш и сега. Не вярваш и отричаш? Понякога дори нямаш смелостта да признаеш за тази своя обърканост, но ако седиш в тихата стая и усещаш надигащото се напрежение, желаейки да насочиш вниманието си към нещо друго, можеш да знаеш, че страхът да се сблъскаш със себе си е налице. Спомняш ли си, когато беше дете и те беше страх от тъмното, сега този сковаващ те страх се пренася, бягайки от тъмната си страна. Спомни си за Ин и Ян, приятелю, защото колкото по-бързо осъзнаеш това, толкова по-бързо ще избягаш от объркаността.

Хиляди години преди да си бил тук по храмовете се е пишело едно нещо - ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ. А сега чакаш някой да дойде и да ти каже кой си, но всички тези хора просто ще се възползват от теб, с маркетинговите си стратегии, хитрост и алчност, завоалирани с безброй приятни и красиви думи, че ще успеят да те променят, и ако гледаш достатъчно дълго ще виждаш същата тази обърканост в очите им, ще откриеш същият този страх, които е и в теб. Запомни, че тези, които наистина работят безкористно за другите, първо ще внесат хаос в теб, за да разбереш истината за себе си, за която си бил толкова дълго сляп. И това, че се получава така е лесно обяснимо, защото те ти казват неудобната истина, без да ти хвърлят прах в очите с ласкателства колко си велик, защото знаят, че всички са създадени от една и съща частица, те знаят, че не са по-велики от теб, за това се опитват да ти предадат знанието, че ти просто си забравил и захвърлил настрани тази частица, заблуден от въдицата на света, на която ежедневно се улавяш. А изваждането на куката обезателно е свързана с болка и първоначален неприязън към този, които се опитва да ти помогне. Те никога няма да ти кажат, че пътя е един, че техният метод е най-добрия, няма да те накарат да се привържеш към тях, защото знаят, че всяка привързаност е робство, или пък да започнат да те убеждават, че има само една ефективна техника, с която можеш да се откачиш от напрежението в себе си. Просто ще направят всичко необходимо, за да ти отворят очите, да осъзнаеш, че проблемът винаги е бил само в теб, а в техните очи ще виждаш мекият им и дълбок поглед, вгледан в безкрайността. Ако бъдеш наблюдателен ще откриеш, че всеки един е стигнал до истината по различен начин. Затова бъди наблюдател в този живот. И разбери - колкото са хората, толкова са и методите - различни пътища, водещи до една и съща дестинация. А който ти обяснява, че начинът е един, бъди сигурен, че той самият се заблуждава или се опитва да заблуди теб. А дори и да предположим, че е така, тогава това не би ли значело, че всички ние щахме да бъдем едни и същи?

След като си преборил страха да опознаеш истинското си аз, намираш своите начини и виждаш, че повдигайки се, повдигаш и развиваш другите, тогава бъди сигурен, че си на прав път! Имай смелостта да не позволяваш да те убеждават в противното, защото истината винаги е съпътствана с резултати, резултати, от които и другите черпят. Търси, търси и не спирай да търсиш, събирайки парчетата от пъзела, защото животът е един експеримент, а най-хубавият резултат е, когато си напълно искрен. Търси истината в себе си. Всеки един от нас е едно парче от този пъзел, всяко едно различно от съседното, което може да допринесе за цялостното подреждане на един свят без обърканост, свят изпълнен с повече хармония, мир и любов помежду ни. Не чакай един ден да се събудиш и да се запиташ : Какво направих със живота си? Направи го сега.
текст: Александра Каревска / Портал12