Кампанията Чисти дрехи трябва да достигне до повече хора

Освен храната и водата, другата жизненоважна потребност на човека, това е облеклото. Всички хора по света използват дрехи, за да се стоплят, когато навън е студено, да покриват голотата на тялото си и за красота, разбира се. Но, както повечето неща, които си купуваме, така и дрехите си имат своята история, която често пъти не искаме да узнаем. Ако пък я знаехме, можеше да ни откаже да ги купуваме.

Един от проблемите, които дрехите генерират, е голямото количество отпадъци, които се изхвърлят от текстилната индустрия в природата и това, че не могат да се рециклират толкова бързо, колкото се произвеждат. Ние като консуматори изхвърляме дрехи, които стават още за носене. Другият по-ужасен проблем, който съществува, това са нечовешките условия, при които работят шивачите и работниците по целия свят при производството на облеклото ни.

Много хора спират да ядат месо, след като разберат за жестокостта, на която са подложени животните, които се отглеждат индустриално за производство на месо. Ако се запознаем обаче с жестоките условия на труд при работниците, шиещи дрехите ни, трябва да спрем да си ги купуваме или най-малкото ще обръщаме по-голямо внимание на марките дрехи, които избираме.

В Тайланд, Шри Ланка, Бангладеш, Индия и Китай всяка година се произвеждат дрехи за износ от работници, които работят с най-дългото работно време и с най-ниските заплати в света, използват се и деца, които биват експлоатирани. Често те нямат избор да се насочат към друга работа, защото друга работа просто няма. Азия не е единственият регион, в който се произвеждат облекла в нечовешки условия. Латинска Америка също е дом на голяма част от световните фирми-експлоататори. В Аржентина например, само на територията на Буенос Айрес съществуват 200 шивашки фабрики, където хора са подложени на робски труд.

Съвсем лесно може да узнаете, че има нещо съмнително по пътя на дрехите, които си купувате. Просто вижте етикетите, на които пише: „Произведено в Бангладеш“ или всяка друга част от Азия и Латинска Америка. В същото време централата на марката на тези дрехи е на съвсем друго място.

Причината за всичко това е, че в нашия глобализиран свят производството се пренася на места, където има евтина работна ръка. А когато става дума за шиене на дрехи, става въпрос за безумно ниски заплати, робски труд и толкова голяма пренаселеност на работници в шивашките цехове, че често нещата завършват с пожар и трагедия. Една от най-големите трагедии в последното десетилетие, свързана с текстилната промишленост в Бангладеш, се случи през 2013 г., когато повече от 645 души загинаха в шивашки цех, в който не е имало никакви условия, свързани със сигурността на работниците. На 27 април 2015 година в Аржентина пък две деца загинаха при пожар в нелегална работилница в Буенос Айрес.

Първата в света проява, която се противопостави на тежките условия на труд, при които се произвеждат дрехите ни, се провежда през 1989 г. в Холандия пред един голям универсален магазин. Демонстрацията прераства в кампанията „Чисти дрехи“, която в момента се провежда в 14 европейски страни. Тази кампания продължава вече повече от 20 години. Тя се развива в четири направления: прави разследвания за условията на труд на работещите в текстилната индустрия, повишава осведомеността на потребителите и ги мобилизира срещу робския труд, притиска бизнеса да се грижи за работниците си и да произвежда дрехи отговорно и съобщава за случаи с нарушения на правата на работещите. Тази кампания обаче така и не достига до Латинска Америка. Затова в края на миналата година повече от 20 фирми на маркови дрехи се обединяват и правят собствена кампания „Чисти аржентински дрехи“. Мрежата обединява фирми, които произвеждат дрехи чрез достоен за работниците труд.

В България темата за това откъде идват дрехите ни навлезе едва през последните няколко години. За нея обаче е необходима по-висока информираност и по-широка дискусия. Портал 12 се присъединява към кампанията за опазване на природата от замърсяването на текстилната индустрия, към инициативите за достоен труд на работещите в текстилната индустрия и ще отразява всякакви събития, свързани с разменяне и раздаване на дрехи, както и с възраждането на старите български обичаи като плетене и шиене, които да щадят природата и хората.