Камино - път към духа и скритите заложби в човек (ПЪТЕПИС + СНИМКИ)

Споделяме с вас, текст и снимки на Милица Трендафилова от Велико Търново, която измина пеш и с велосипед близо 780 км. по легендарният поклоннически път Камино - в северна Испания, който стига до Сантяго де Компостела. Хиляди светци и грешници, щастливци и несретници, крале и кралици, генерали и войници са извървели пътят, който върви под проекцията на Млечния път. Свещеният път може да се мине пеш, с велосипед или на кон. 

Защо реших да извървя пътя Камино?
Четирите ми студентски години преминаха предимно в работа и пътувания. След като завърших висшето си образованиe реших, че искам да направя нещо същественo преди да поема по Пътя на живота. Не бях като повечето пилигрими, тръгнали по Камино, за да открият себе си, душевен мир или просто да излекуват вътрешна мъка, която им пречи да продължат напред. Смея да твърдя, че вече бях наясно със себе си и знаех какво искам от живота. През последните четири години, многото часове работа, умората и трудностите ме научиха как да бъда организирана, изградиха увереността, която притежавам. Благодарение на силния характер и на несломимата воля, успях да се изградя като личност, с която се гордея днес. За мен Камино беше Новото начало в живота ми. Поех по пътя, за да направя подарък на себе си- обожавам всякакъв вид приключения, боготворя планините и природата. Харесва ми да виждам как се справям в различни ситуации, които ме предизвикват, да бъда по-креативна, да мисля и да действам... Пътуванията ме научиха да се доверявам на интуицията... Поех по Камино, заради самото Камино, защото усещах, че имаше какво да ми даде и познах...




За кои хора е Камино? 
По Камино тръгнах с майка си. Тя е много интелигентна и мъдра жена. Тя ни е научила с брат ми да бъдем борбени и целеустремени, да вярваме в себе си. Направлявала ни е винаги, но никога не си е налагала мнението. Оставяше ни сами да правим изборите си. Камино обаче не беше нейното изживяване. Тя не се чувстваше добре. Мисля, че човек трябва да носи самия копнеж по преживяването в себе си, трябва да е готов, че няма да знае точно къде ще спи предстоящата нощ. И точно това е едно от мистичните неща по Камино - ти всъщност нямаш представа как ще изглежда следващият ти подслон, но желанието да откриваш нови неща за себе си и да израстваш е по-силно от дискомфорта, който ще трябва да преживееш през този един месец.

Камино е за хора, които умеят да излизат от комфортната си зона, и приемат, че това ще ги научи на нещо, отпускат се... и се наслаждават на неизвестното. В един момент, осъзнаваш колко си благодарен на топлото кафе, след като си извървял 20км без почивка и през цялото време си мислил за начина си на стъпване, така, че да щадиш ходилата си, тъй като на възглавничките на краката ти са се образували огромни пришки, които обаче те учат да обуздаваш това ти желание за бързо препускане, учат те да обичаш себе си и това, което ти е дадено от природата. Така сме създадени хората: Преди да усетим болката, не осъзнаваме пораженията от нея... Благодариш за хладката вода, с която имаш възможността да разхладиш нагрятото си от Слънцето тяло...

Благодариш на ,, случайните срещи '', които всъщност, никак не са случайни- ти си точно заради тях на Пътя, те са прошепнали на Сърцето ти, че точно от тях  то има нужда... Камино е за хората с приключенски дух, търсачите, рискуващи мъдро, но смело...Камино е за дамите носещи атлас в ръцете си, споделящи мъдрост в мислите си...Камино е за кавалерите, мъжете, които в миналото си са били рицари, смелчаци, без страх и окови, готови да спасят своята принцеса....

Камино е магия...Но за да се разкрие магията пред теб, трябва да повярваш в себе си и да поемеш по стъпките на Ап.Яков. Тези които усещат пътя в душата си, точно тези хора ще бъдат възнаградени, но точно с това от което имат нужда - нито повече, нито по-малко.

Не търсете нищо определено, това което е предназначено за вас, ще ви бъде изпратено...дали от Млечния път под който вървим, или пък енергията на всички мъдреци, извървели Камино, ще ви открие...не знам, но знам, че на Пътя сме най-близо до всички въпроси,  които си задаваме, отговорите обаче, ще се появят когато проявите нужното търпение... и вяра. Буен Камино, пилигримо! 

За ,, случайните срещи '' по Камино и уроците от тях.
Събудихме се, днес ни предстояха 25 км до Саагун, град в област Леон. Няколко дена преди да тръгнем към Саагун си мислех: ,, Нека пътят ми даде това, от което имам нужда...'' Избързах напред, майка ми остана в далечината, но ние се разбрахме още в началото, да си правим одобрителни знаци всяка на всяка, за да сме спокойни, че всичко е наред. В един от тези моменти, когато бях доста напред, реших да се обърна и да видя докъде е стигнала тя. Забелязах я, но този ден, това обръщане назад към майка ми, ми донесе всъщност най-ценния урок по Камино, урокът за който бях помолила няколко дена преди гр.Саагун.

Приближи се до мен едно момче - аз го оприличих на тридесет годишен. Усмихнахме се един на друг. Спряхме се точно пред едни вдълбани в нивата колибки, които и двамата в един глас оприличихме на къщичките на Хобитите. Поснимахме се. И неусетно тръгнахме заедно.

Рядко си говорех с някого по пътя, а в живота се научих да си подбирам компанията, хората с бедни мисли ме натоварват, просто не сме на една вълна. Тази среща беше различна. Нещо в мен проговори: ,,Милица, има какво да научиш от този човек, поговори с него. “ ...

Вслушах се в интуицията си, тя ми е много предан приятел, който съм се възпитала да слушам и уважавам. Младежът се казва Мануел, той е германец. Първият път, когато го попитах защо е поел по Камино, ми смотолеви нещо на английски, не искаше да ми се издава толкова бързо, и беше с правото си - не ме познаваше. От дума на дума, стана въпрос за моя живот и за моите виждания, които ме подтикнаха да извървя пътя. След като му споделих за себе си, той усети, че може да ми се довери. Мануел, извървява пътя на починалата си приятелка. Той сбъдва нейна мечта, която тя е жадувала да осъществи. Мануел ми каза, че макар и да му е тъжно, че тя не е тялом до него, той може да я усети навсякъде около него...и най-вече вътре, в сърцето си. Той продължи:

,,Тя е навсякъде около мен, знам, че ме обича, така както аз я обичам. Откривам я в Слънцето, което огрява деня ми, тя е във вятъра по пътя, тя е до мен и ме подкрепя..''

Толкова ми стана мило и в същото време се разстроих, не можах да си сдържа сълзите. Мануел ми сподели, че няма нужда от друга жена, че за него душевната връзката с любимата му е по-силна, от всяка друга любов на Земята. Този човек ме остави без думи. Бях напълно омагьосана от това, което чух и усетих....

Стигнахме до една църква, Мануел пожела да остане сам. Прегърнахме се и си пожелахме да се срещнем отново. Продължихме с майка ми към Саагун. След като се събудих на другия ден, открих до главата си лист хартия. Беше от Мануел...



Оказа се, че е прекарал нощта в същото алберге, в което нощувахме и ние, без да се разбираме предварително. На листа беше написал няколко реда от Библията, бяха на български. Усмихнах се, прегърнах листа и благодарих, че срещнах Мануел и, че съм достатъчно осъзната за да разбера посланието му.

Урок 1 : Срещата с Мануел, ми върна надеждата, че истинска любов съществува.
Въпросът е в това, че има толкова объркани мъже и жени, които всъщност са живи и здрави и единственото, което трябва да направят, за да бъдат заедно е да се вгледат в себе си и да преоткрият липсите, които им пречат да бъдат един с друг, преоткривайки себе си. Да не робуват на егото, което ще им помогне да изгубят още някоя година в заблуда, че уж не искат точно този човек в живота си. След което помъдрели, може би, ще открият, че точно този човек е бил винаги до тях, но къде съм бил аз? Изгубен?... Или нежелаещ да се открия, защото е по-лесно да не мисля в бъдещето, а просто да си съществувам... Страхът, който блокира желанието за комуникация между хората...

Мануел, беше загубил любовта на живота си - тялом...Но не и в неговите представи, той продължаваше да вярва в тях двамата, и въпреки физическата липса, той я откриваше навсякъде...Този човек би направил всичко, за да има възможността да извърви 780 км. с неговото момиче, но нея я няма...Този човек би направил всичко за един истински разговор с неговото момиче, но нея я няма...Този човек би направил всичко, за да я прегърне, да си помълчи с нея, или както каза той, ,,искам просто да я целуна...'' Твоето момиче/момче е там...тя / той е жив / а и здрав/а ! Тя е жива..! Той е жив..! Осъзнаваш ли колко важно е това !? Не оставяй някой друг/друга да открадне скъпоценното ти камъче! После е късно.. Живей днес, казвай на любовта си колко много я / го цениш и уважаваш! Показвай! Доказвай! Ще си позволя да цитирам Петър Дънов, а изводите оставям на вас..

,,Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов. За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича. От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален ''

Втората среща, която ме научи на нещо, беше срещата с Дейвид.

Дейвид е имал всичко, за което би мечтал един обикновен човек откъм материална и финансова гледна точка.

В един момент осъзнава, че не намира в парите свободата и щастието, които така силно е търсил. Точно преди гр.Асторга, след един стръмен баир, в далечината забелязах неговия Оазис.

От осем години Дейвид беше избрал да живее на сред нищото и да служи на изтощените пилигрими.



Дейвид ни посрещна с отрупан с всякакъв вид лакомства и здравословни храни дървен шкаф.

От дясната страна на шкафа беше измил сочни плодове...диня, сладки прасковки, кайсии...

Такова щастие е след дълъг път някой да е помислил за теб... и да те очаква... и то как!...



Всичко това Дейвид го правеше заради желанието му да бъде полезен, без да иска да му бъде платено. Имаше една ръчно изработена кутийка, в която всеки пускаше, каквото смяташе за правилно-дарения. Някой оставяха, други - не. Всеки разбираше себе си по-различен начин.

Той се грижи за храната, можеш да си полегнеш в примитивни бодуари... такива бях виждала само в историческите филми...



Всичко беше толкова далечно от фалшивия свят, в който живеем с объркани ценности...Пуснах му нещичко в касичката- все пак нека има и за пилигримите след нас. Прегърнах го. Бях чела за този човек в книгите за Пътя Камино, и специално му носех българско знаме, исках да допринеса с нещо и да оставя нещо след себе си. Казах му, че съм българка, а той ми отвърна с ,, Благодаря '' за знамето. Мило, нали?...



Поехме по пътя към град Асторга. След срещата с този човек, желанието ми един ден да бъда полезна с нещо за повече хора, и то в България се увеличи... Започнах да мечтая-мислите идваха една след друга...Помислих си:

,, Дали всичко това, което ми се случва не е продиктувано от енергията на Млечния път, под който вървя....Знам ли...''

Но идеите, които ми хрумваха, не искаха да ме напускат, няколко дена, след срещата ми с Дейвид...и до днес... Ех, Камино!...

Урок 2: Хората мислят, че с пари можем да бъдем щастливи винаги.
Донякъде са прави, аз самата смятам, че когато си болен, ако нямаш пари, си заминаваш. Когато си гладен, ако нямаш пари, осверепяваш, и можеш да навредиш на някого или на себе си. Когато нямаш пари, нямаш и увереност, самочувствието ти се губи. Ако откриеш работата, която ти е предначертана да работиш, ще изкарваш много, ще вървиш по своя път и ще си пълноценен и на другите, защото това е най- важното!

Замисляте ли се какво оставяте след себе си ? Или просто работите, за да съществувате? Дейвид, от своя страна е осъзнал, че парите са за препитание и чрез тях той помага на хората. Нищо повече. Той е щастлив и свободен! Свободен е да се препича под Слънцето, люлеейки се на цветния си хамак, свободен е да върви бос по Земята и да се наслаждава на това...Свободен е да бъде себе си, и е щастлив, без пари...Не съществува страх в неговата свобода, той не си поставя ограничения, не използва маски, за да се котира в обществото, той е открил неговия смисъл, той оставя следата... За всеки щастието е различно, аз открих неговото щастие в Свободния живот, без урбанизирани удобства и пари, вместо това с трапеза отрупана със здравословни храни...Сърце пълно с живот... А ти, задаваш ли си въпроса какво е твоето призвание, заради което си тук на Земята ? Коя ще е твоята следа?...