Какъв е пътят към качествено образование на едно (не)обикновено българско семейство

Портал 12 попадна на искрен и докосващ разказ за пътя на едно семейство към домашното образование. Нека този споделен опит е вдъхновение и опора за всеки родител, който е разочарован от училищната система и иска „да спаси“ децата си от нея. Ние знаем, че има училища и класове, в които работят много отдадени и способни учители и те правят образователната система по-лесно поносима, но разказът, който следва, е по една по-различна тема.

В сайта на Асоциация за домашно образование Владимир Николов споделя личната история на семейството си по отношение на образованието и възпитанието. Той и съпругата му имат три деца – на 16, 12 и 3 години. От пет години ги обучават вкъщи. Докато стигнат до решението за този тип образование, заедно с дъщеря си са минали през много предизвикателства, учила е в различни държавни и частни училища. Във всички училища общо взето липсва едно и също – свобода. Свободата да избират учител, програма, среда, броя дни за отсъствия по семейни причини. С много търпение и компромиси дъщеря им оцелява в образователната система известно време.



В един момент и по-големият им син Самуил е вече първи клас, но бързо става ясно, че изобщо не се вписва с училищната система. Как се преобръща животът на семейството разказва Владимир Николов от първо лице.

Ето и неговият разказ, който започва с една случка в училището на първокласника...

По това време Самуил се беше научил да прави чудесни масажи, за които всички го хвалехме. Започна обаче да ги прави и в училище. Всяко междучасие все повече деца се трупали на опашка за масаж, докато търсенето толкова превишило предлагането, че той започнал да им иска някакви стотинки в замяна. Разбрахме за всичко това и след като проучихме, че няма насилие и всички са доволни от услугите, не го спряхме. Слухът за „бизнеса“ обаче стигнал до класната и тя го изтипосала пред всички, представяйки го за „търгаш“ и „капиталист“, който търгува в училище.

В разговор с госпожата опитах да ѝ обясня, че обучението по търговия би трябвало да е важна част от образованието. Това беше един от най-отчайващите разговори в живота ми. Осъзнахме, болезнено ясно, че сме предали обучението на децата си на система и хора, които са с коренно противоположни на нашите политически, религиозни и философски убеждения и върху които нямахме никакъв контрол.
 


Искахме да изградим у децата именно капиталистическо мислене. Прозвуча ли ви некоректно? Проверете си презумпциите, които са ви заложили в училище! Става дума за фундаментални християнски принципи като „добрият пастир живота си дава за овцете“, „каквото посееш, това и ще пожънеш“, „верният в малкото и в многото е верен“, който не работи, той и да не яде“, „който иска да бъде велик, нека да започне да служи на другите“ и разбира се „трудещият се земеделец пръв трябва да вкуси от плода си“.
 
Искахме децата ни да се научат, че действията имат последствия и че върху действията огромно вияние имат идеите. Макар и да има истина в твърдението на нашия (не)приятел Маркс, че битието определя съзнанието, именно идеите  му определиха битието на милиони души през миналия век. Искаме децата ни да могат да мислят критично, да разбират текст и да претеглят мнения. Не бяхме чували за домашно образование, но сме много благодарни за безизходицата, в която бяхме тогава, защото тя ни накара да прескочим бариерите и предразсъдъците, които имахме и да открием един нов свят, който е бил под носа ни.
 
Една нощ, докато се чудехме в кое училище да изместим децата си, Светла (съпругата ми) каза:

„Какво толкова сложно има, ще ги спра от училище и ще ги обучавам вкъщи. Няма кой да свърши нашата работа“. 

Тези прекрасни изречения, с които бях напълно съгласен, промениха всичко. Започнахме да проучваме как може да осъществим плана си. Открихме много нови приятели, които ни послужиха. Подготовката ни отне шест месеца.

 

Понякога ме питат „добре де, това не е ли незаконно?“ 

По Конституция (а и без) образованието е основно право. Всеки има право на образование. Домашното образование е форма на образование, следователно, няма как да е незаконно. Образованието дори не е задължително, както не е задължително да пътуваме, понеже имаме право на свободно придвижване. Преди време получих писмо от МОН, в което ми обясняваха, че родителите имат право да възпитват децата си, но държавата е отговорна за образованието им. Възпитанието и образованието обаче са неразривно свързани, взаимно зависими и преплетени.
 
Разбира се, можеш да учиш цигулка при учител, въпросът е под чий контрол? Няма как да разделиш личността на детето и отговорността за него на части и да се занимаваш чисто само с едната. Това е напълно изкуствена дихотомия, като да разделиш костенурката от черупката ѝ. Образованието по дефиниция е индивидуално, а не масово и фабрично, защото се занимава с индиндивидуалности, а не с картофи на поточна линия. Неслучайно децата се раждат в семейства. Чували ли сте за чиновник, който седмици наред не спи, тревожейки се и умувайки как да се погрижи за повереното му? Може би има изключения, но ние нямахме време и надежда да чакаме промяна в системата.

СЕГА разполагаме с времето си. Цялото обучение е по семейни причини, 365 дни в годината. Винаги имаме някаква система, но семейството е достатъчно гъвкава и мотивирана единица, за да не робува на схеми.
 
През лятото съставяме заедно с децата учебна програма за годината. Имаме предмети, разпределени за „учебните“ дни. „Учебни“ в кавички, защото всичките дни са учебни и в събота и неделя може би научават най-много. Приоритетните задачи след ставане сутрин са грижата за животните, за които всеки е поел отговорност през годините и помагането на мама за приготвянето закуска и в домакинство. Животните на двора са зависими от нас, а някои от тях дори са предизвикани към живот от децата, затова те са с най-висок приоритет.
 
Тези грижи са по тяхна инициатива и са много важна подготовка, затова  един ден да се грижат и за собствени деца и дом. След закуска има общо четене на литература с мама, но тази година вече учат почти напълно самостоятелно, на английски, с изключение на българска литература и език, които са на български. В първи клас Самуил никак не знаеше английски. Светла мина с него една фонетична система „Teach Your Child to Read in 100 Easy Lessons“. След това, четене на книжки, филмчета, писмени преводи и неусетно всичко се нареди – към момента, той знае повече от нея. 
 
Децата имат препоръчително разпределение на времето, но всеки решава как да се организира, за да има време и за други занимания. Управлението на времето се оказва сериозно предизвикателство, което не се усеща, когато имаш наложена отвън дисциплина. Нашата цел обаче е изграждане на самодисциплина. Затова ги оставяме да понасят неприятните последствия от губенето на времето си.
 
За домашен бит и техника нямаме учебник, а ги включваме в реални дейности, ремонти, домакинство, по време на които сме прилагали знания по математика, физика, химия. Заедно сме вършили дърводелски работи, боядисване, лепене на тапети, варосване, шпакловане, зидане, изолация и много други. Самуил може да работи с почти всички инструменти и машини у нас и вече има голям набор от свои инструменти. 
 
Следобед обикновено имат външни занимания, спорт(таекуондо), музика(цигулка, хор, брейк), събития, срещи. Един път седмично се събираме с други семейства и следобед учим заедно. Децата играят до късно вечер, а родителите си помагаме с материали и насърчение. Доскоро имаше ценен курс по рисуване с професионалист, когото бяхме наели за целта. В обучението на децата се включваме и ние - родителите. От година и половина водя за децата курс по логика. В момента се учим да разпознаваме логическите заблуди – неща като „червена херинга“, „сламен човек“, „зареден въпрос“, „аналогии“, „пропаганда“ и др. Получават се изключително интересни и забавни дискусии.
 
Почти всяка вечер се събира цялото семейство, за да обсъдим как е преминал деня, четем Библията и се молим.
 
Една такава вечер, децата обмисляха какво да си купят със събраните от Нова Година пари, когато ги провокирах с въпроса:
 
- А знаете ли, че парите имат свойството да се размножават?
 
- Как така – попитаха ме те!?
 
- Също като житното зърно. Ако го изядеш то ти дава определено количество храна и толкова. Като да си дадеш парите за играчки. Но ако го посадиш в земята, то расте и дава 20 други зърна. При следващата реколта всяко от тях ще даде по още 20. Подобно ще бъде ако инвестираш парите си в актив, дейност, която ти носи приходи.
 
Разви се вдъхновяваща дискусия затова, как децата могат да умножат спестяванията си. След седмица, кака и бате се явиха с проекти. Меги беше решила да си купи кокошки и да продава яйца. А Самуил кошер с пчели. Това се оказаха големи, ценни и истински уроци с много житейски опит. Трябваше да се научат как да отглеждат животните, как да си водят бюджет за приходи, разходи и печалба, чистене и редовно хранене. 
 


Имаше казуси с купуване на неправилни кокошки, казуси с белки, болести, клетки и кокошарници. Меги (тогава на 13 години) прекара две години в упорити опити да направи собствен инкубатор. Опитите ѝ се увенчаха с успех след общо 11 варианта на инкубатор и над 20 залагания на яйца, при което успя да инкубира и кокошки, и гъска.  
 
Ходихме при един роднина пчелар и Самуил бързо разбра, че пчеларството не е за него. Реши да се пробва с пъдпъдъци за едно лято, но не се беше подготвил да различава мъжките от женските и му продадоха само мъжки пъдпъдъци. Оказа се, че пъдпъдъците са капризни на температура, възникнаха и други казуси, за които и ние, като градски възрастни хора нямахме опит. Самуил обаче осъзна нещо много по-важно:  Имаш актив, но трябва да правиш нещо, което обичаш и понякога е по-добре да изчакаш и да поработиш без печалба.
 
Неговата тема е техниката. Тази зима от приятел се запали за Ардуино. Това e програмируем микроконтролер, който може да управлява електрически уреди и е много удобен за обучение, както и за сериозни проекти. Когато му пристигна Ардуиното видяхме, че се разсейва и претупва уроците.  Една вечер му казах:
 
- Сами, знаеш ли какво, остави за известно време това учене. Разгледай си спокойно Ардуиното. За никъде не бързаме.
 


И така докато „не учи“ и си играе с контролера, трябваше да чете документация на английски. Научи доста за електричеството, електронните компоненти и програмирането. Запали и мен. Не го бяхме планирали в програмата за годината, но то просто се случи в средата ѝ.  Не беше необходимо да търсим извинителни бележки и да се оправдаваме на някой, че детето няма да чете литература през това време. Или да се притесняваме, че класът ще мине напред и ще изпуснем материал. Можехме да променим системата за една вечер без да чакаме решение на парламента или позволение от министъра, защото животът е по-голям и сложен от бюрокрацията. Тук може да видите първия му проект (с моя помощ), за който е направил видео.

Определено нямам за цел да правя вендета на държавното образование, нито да представям домашното като панацея. То не решава проблемите в порастването с магическа пръчка. Нито прави от домашните ученици някакви супермени и вундеркинди. По оста "лесно - трудно" със сигурност домашното образование е по-трудният и костващ повече жертви вариант, но за нас е благодатен и единственият, който работи.

Споделих тези доста лични неща, защото съм убеден, че някъде има някое семейство в безизходна ситуация, подобна на нашата, на което тази статия ще послужи, както преди време бе послужено и на нас.