Какъв е произхода на живота и щастието ли е целта?

Под „произход“ на живота разбирам оная форма, чрез която той се проявил. Питате: „От какво е произлязла формата на живота?“ От безформеното. Значи форменото произлиза от безформеното, именованото – от безименното, конечното – от безконечното. Значи първо се явява формата, а после нейното име. Всяко нещо става разбрано, когато се оформи, именува и ограничи. В това отношение земният живот е оформен, именуван и ограничен, т.е. конечен. 
Важно е да знаете, че вашият живот е произлязъл от безконечния. – Какво представя конечното и какво безконечното? – Конечно е това, което човек прави. Безконечно е това, което Бог прави. Конечните работи произлизат от безконечните. Представете си, че един ваш благодетел сложи на ваше име в банката голяма сума, от която вие може да теглите колкото искате. Докато теглите известна сума, работите ви вървят добре. Обаче, един ден направите едно престъпление. Вашият благодетел казва на касиера: „Не давайте повече пари на тоя човек“. Ето, вашата помощ става конечна, т.е. прекратява се. – Защо? – Защото сте извършили едно престъпление. Когато човек направи престъпление, благото му се прекратява; щом се прекрати благото, веднага иде страданието. Това значи превръщане на безконечните неща в конечни. Всяко нещо, което човек губи, става конечно. Ето защо, когато умира, човек казва: „Свърши се всичко!“ Какво се свършва? – Животът му. От безконечен той става конечен. – Защо умира човек? – Да даде сметка в Божествената банка как е използвал живота си. Ще кажете, че имате право да живеете, да ядете и да пиете, както разбирате. – Не, нямате право да живеете, както искате. – Защо? – Не сте свободни. Свободен е само оня, който знае да събира, умножава и степенува правилно. И майката е свободна, когато ражда добри и умни деца. Мъжът и жената представят събирането, децата – умножението, а тяхното развитие – степенуването. Значи развитието на човека започва със събирането, минава през умножението и продължава със степенуването.

Сега и вие питате Господа защо е създал света. Аз ще ви отговоря: Вие накарахте Господа да създаде света. А днес Го питате защо е създал тоя свят. Господ отговаря: „Тоя свят е ваш. Аз го създадох според вашия план. Както вие искахте, така го създадох“. Когото срещнеш днес, всеки казва, че светът не е създаден както трябва. – Какво искаш още? Това искаш, онова искаш и, като ти се даде всичко, което искаш, пак си недоволен. Като говоря за тоя свят, имам предвид човешкия. Правете разлика между Божествения свят и човешкия. В човешкия свят има дисхармония, противоречия, добро и зло. И до днес се питате защо съществуват доброто и злото, защо едни хора са добри, а други – лоши. Никой никого не може да застави да живее добре или зле. Всеки сам доброволно е приел добрият или лошия живот. Живееш зле, защото намираш удоволствие в тоя живот. Нима е зле на вълка, когато изяде една овца? Като го хване овчарят и одере кожата му, той казва: Ако знаех, че за една овца ще ми одерат кожата, щях да ям трева. Значи щом дойде деня да давате сметка за престъпленията и грешките си, и вие ще кажете като вълка: „Да знаех, че ще давам отчет за всичко, можех и другояче да живея“. Човек не е единственият фактор, да може свободно да действа. Значи конечните същества, които са образували конечните форми, и конечните имена са причина за всичко конечно.

Сега Христос изпитва своите ученици. – С какво? Той им зададе въпроса: „Може ли светът да се създаде по друг начин?“ Материалният свят може да се пресъздаде по много начини. Тогава каква е разликата между физичния, астралния и материалния свят? От окултно гледище, всеки свят е оформен според законите, които действат в него. Въпреки това между тях има известна връзка. Едно от качествата на физичния свят е твърдостта. В астралния свят това качество се замества с интензивност на желанията. Колкото по-силно, по-горещо е едно желание, толкова по-твърдо е то. Както твърдият предмет може да ви нарани, така и твърдото, т.е. интензивното желание, може да нарани сърцето ви. Ако влезете в менталния или умствения свят, и там твърдостта отговаря на силата или интензивността на мисълта. Колкото е по-силна мисълта, толкова е по-твърда. Следователно, ако една силна мисъл се отправи към вас, тя ще произведе същия ефект както твърдият предмет на физическия свят. Ето защо, когато минава от един свят в друг, човек трябва да знае законите за превръщане на материята от едно състояние в друго. Между един твърд предмет, едно желание и една мисъл има известно подобие, но има и грамадна разлика.

На Земята нещата стават твърди от интензивността на желанията и на мисълта. От това гледище най-твърди хора са тия, които живеят само за себе си – егоистите. Значи най-твърда сила е центростремителната. Тя е съсредоточила всички космични сили да работят за човека. Когато един твърд човек управлява света, той ще създаде най-големите нещастия и сътресения за човечеството. Всички нещастия произтичат от закона за космичното концентриране на силите към един център, но в обратна посока на Божествения център. Тоя закон не е в съгласие с закона на Божията Любов.

Само чрез живота вие ще намерите вашата душа, вашия ум и вашето сърце. – Защо? – Животът ще даде форма на душата ви. За да познаете нещата, нужна ви е форма. Оформяването е в зависимост от закона за развитието. Когато душата ви се развие, тогава ще стане видима; когато умът ви се развие, тогава ще се прояви. Красотата на нещата се изявява, когато те станат видими. Според философите едни неща са видими, а други – невидими. Те казват, че видими са ония тела, които могат да се пипнат, усещат и възприемат само чрез петте сетива. Не е така. Видими са и ония неща, които се възприемат и вън от петте сетива. Според окултната наука човек има седем тела; всяко тяло има седем сетива. Значи всичко 49 сетива. Ако умножите 49 по 49, колко ще получите? Ако умножите полученото число на 49, колко ще получите? Това показва, че чувствата и сетивата в човека са безбройни. Ние искаме да ги подведем към едно рационално число, с което да работим и да ги познаваме. Казано е в Писанието, че човек може да познае Бога така, както и Бог го познава, само когато развие в себе си всичките 49 сетива.
Питате: „Като развием всички сетива, ще бъдем ли щастливи?“ – Тъкмо това не желая. – Защо? – Защото е невъзможно да бъде човек много щастлив. Защо ще се стремите към невъзможни неща? Каже ли някой, че ти желае щастие, той те залъгва. Друг е въпросът, ако ти желае сърце топло, душа свежа, ум светъл и дух крепък – условия да се развиваш. Твоят приятел трябва да ти желае да растеш, да напредваш в развитието си, но не да те направи щастлив.

Майката трябва да се стреми, детето ѝ да расте и да се развива правилно, а не да бъде щастливо. Днес децата очакват от родителите си да ги направят щастливи; родителите очакват щастие от децата си. Слугите очакват щастие от господарите си, господарите – от слугите си. Това е лъжлива, крива философия.

Всички обещават да дадат това, което не могат. Никоя форма – на организация или общество, не може да ви направи щастливи. Тя може да ви послужи само като условие за растене и укрепване. Казвате: „В бъдеще ще станем щастливи“. – Възможно е това, но в кой свят? Ако е на физическия, съмнявам се. Следователно, докато живеете на Земята, щастието може да бъде само като далечна цел, но не и като обект за постигане. В Божествения свят може да се говори за щастие, обаче, на физичния свят ще говорите за постижения на ума, на сърцето и на душата. Само така ще използвате живота, който ви е даден.

из лекция на Учителя Беинса Дуно, 29 Май 1921г.,10:00ч.