Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
В края на Ноември месец, Портал12 ще представи първата от години насам книга, по мисли и разговори с д-р Тимен Тимев. Днес ви споделяме кратък откъс от разсъжденията на алтернативния учен, психиатър и писател, по темата за мисленето по отношение на Бог." Класическият човек се разтреперваше само при мисълта, че може би няма Бог. Най-потресаващата мисъл за класическият човек беше потресаващата идея, че може би Бог не съществува. За модерният човек обратно – той е дотолкова затънал в греха и порока, че най-смущаващата мисъл за него е, че може би има Бог.
Модерният човек се страхува от Бога. Съвременният дух е роден от чувството, че можем да се скрием, че е възможно да основем една субективност, която се основава на скритостта. В малката ни субективна, човешка и подла душичка се явява лъжливото усещане, че може да се скрие. Обратно, ако не е възможно да се скрием, тогава невъзможно е да укрием каквато и да е тайна.
Всевиждащото око и всечуващото ухо забраняват да се скрием, но модерната душа е родена не от откритостта, а от скритостта. Скритостта дава възможност за маската, за театралността, за преструвката, за играта, за подлостта. Цялата гама на богатството на човешката душа се основава върху пороците, от излизането от редното в нередното, от правилното в неправилното, от симетричното в асиметричното.
Моралът се основаваше на симетрията което означава, че въпросът има отговор, че имахме симетричното тиктакане на въпрос и отговор, т.е. имахме симетричното движение на отговорност, защото имахме възвръщаемост. Днес живеем в епохата на невъзвращаемостта, това е епохата на безотговорността. Ние можем да живеем без да отговаряме на зовът, на въпросът, на викът на съвестта, но съвестта се явява посредством зов. Този зов апелира към това правилно, което трябва да отвърне на неправилното. Зовът апелира към тази вяра, която трябва да отвърне на нашето съмнение. Зовът апелира към тази радост, която би трябвало да отговори на нашето страдание или обратно - зовът апелира към това смущение, което трябва да ни извади от механичната несмутителност.
Този, който иска да ни отнеме грехът иска да ни отнеме познанието.
Съвременната душа разчита на скритостта, на подлостта, на лицемерието. Тя разчита на това, че може да се скрие от всевиждащото и всечуващото и от това, че нямаме отговор. Ние нямаме отговорност защото нямаме възвръщаемост, излезли сме в абсолютната порочност на невъзвръщаемата безкрайност, т.е. на асиметричния свободен импулс.
Сартр казваше, че ние сме порязани от свободата. Аз казвам, че ние сме ударени от пламъкът на свободата, пронизани сме от копието на свободата. Нашето чело е разцепено от мечът на свободата което означава, че ние не можем да се отървем от тази свобода и да се върнем като необходимост. Ние сме излетяли напред в безкрайността. Тази невъзвръщаемост е нашата съдба. Ако можем да се върнем ще се получи симетричното люлеене на махалото, на въпрос и на отговор, на зов и на отговор. Ние сме зов, на който не може да се отговори, защото самият зов е движение към безкрайността, той е безкраен. Безкрайността може да се върне само като крайност, т.е. крайността е тази, която връща безкрайността и именно симетрията на добродетелите.
Добродетелите са способността да се прекъсне безотговорността и да се стигне до отговорност, но отговорността предполага тиктакането на въпрос и на отговор, на престъпление и наказание, на престъпление и разкаяние. Целият морал се основава на симетричното махало, на симетричната осцилация между въпросът и отговорът, между въпросителността и отговорността, между акцио и реакцио. Ние днес сме активност, която не може да се върне и зов, който не може да дочака своят отговор. Ние не знаем кого зовем, защото самият зов е станал безкраен, а този, когото зовем е изчезнал поради нашата безкрайност. Може да се зове безкрайното, но зовът трябва да бъде краен, а когато зовът стане безкраен - безкрайният субект, който трябва да отвърне на нашия зов изчезва.
Излизането на човек в скритостта и анулирането на всевиждащото око и всечуващото ухо означава, че ние днес намираме субстанцията на нашата душа в скритостта, а не в откритостта. Тази скритост е именно майката на нашите пороци. Тази множественост, тази игра да преминаваме от оригинали в копия, от копия в огледала, от образи в оглеждащи се същества – това е азбуката на нашата безсъвестност. А всъщност на човек му е дадено всичко! Един поразяващ пример за това е, че цялото бъдеще е в нас, а ние се стремим да го постигнем! Ние сме божествени, а търсим Бога! Бог е в нас, а ние го търсим далече…
Ние притежаваме молитвата и медитацията чрез акта на вдишване и издишване - всеки път когато вдишваме ние медитираме, а когато издишваме се молим. Незнаейки това, ние съчиняваме цели практики що е медитация и що е молитва и след дълго изучаване откриваме, че при медитация вършим акта на асимилацията и цялата вселена влиза в нас. При вдишване ние медитираме, а при молитва ние излитаме към цялата вселена – това е акта на издишване, на дисимилация.
Ние притежаваме всичко, но не го знаем. Ние непрекъснато вдишваме и издишваме – когато вдишваме ние медитираме, защото вкарваме светът в себе си, чрез акта на асимилация, а когато издишваме се молим, защото изкарваме света навън от себе си. При медитация интериоризираме външния свят, за да образуваме нашата душа и психика, а когато се молим екстериоризираме нашата душа навън, за да възвърнем света. При естествената пулсация на медитативното вдишване и молитвеното издишване имаме моралът, който се основава на равномерното и ритмично полюшкване на махалото. Ние затова имаме морал докато имаме моралното тиктакане на въпрос и на отговор, на желание и на удовлетворение, на амбиция и на отговор, на мечтание и реализация.
Днес ние сме желание, което не може да бъде удовлетворено и зов, който не може да стигне зовящия.
Защото е загубен контактът между човешката от време на време спираща мисъл и неспиращата да тече мисъл на небето. Изгубили сме контакта на съвестта. Затова, за да може да оживее човечеството, трябва да му върнем съвестта, а за да му върнем съвестта трябва да му върнем срамът, за да му върнем срамът трябва да му върнем чувството за редност и нередност, за греховност.
* Очаквайте новата книга по мислите и разговорите с д-р Тимен Тимев, в края на Ноември 2016