Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Долината на река Хунза се намира на границата между Индия и Пакистан. Наричат я още „оазис на младостта“. Продължителността на живот на местните жители е 110-120 години. Те почти никога не боледуват и изглеждат много по-млади за възрастта си. Дълголетието им и до днес е необяснимо за изследователите на племето.Жителите от долината на Хунза, за разлика от съседните народности, външно много приличат на европейци. Te са се установили близо до „мястото на срещата на планините“- точката, където се събират трите най- високи системи на света: Хималаи, Хиндукуш и Каракорум. Днес Хунза се управлява от пакистанското Министерство, отговарящо за Кашмир и Северните територии. Една от забележителностите на Хунза е ледник, който се спуска в долината като широка студена река.
Те си имат собствен език — бурушасхи (до днес не е установено родство с нито един от съществуващите езици на света, макар че всички знаят и урду, а и много от тях- английски). Те изповядват исляма, но не този, който ние познаваме, а исмаилитски - един от най-мистичните и тайнствени в религията. Затова в Хунза вие няма да чуете обичайните призиви за молитва. Общуването с Бога е лично дело и всеки избира времето за това.
Хунзите се къпят в ледена вода, дори и при минус 15 - градусови температури. До сто години играят на подвижни игри, 40-годишните жени изглеждат като девойки, на 60 години са запазили стройността и изяществото на фигурата си, а на 65 години още могат да раждат. През лятото се хранят със сурови плодове и зеленчуци, а през зимата с кайсии, сушени на слънце, кълнове и овче сирене.
Интересен е и фактът, че по време на „гладната пролет“( времето от 2-4 месеца, когато плодовете още не са узрели), те почти нищо не ядат и само веднъж на ден пият напитка от сушени кайсии. Такъв пост е превърнат в култ и се спазва строго.
Шотландският лекар Мак Каррисън, първи описал Щастливата долина, подчертал, че употребата на белтъчини там е на най-ниското ниво според нормата, ако това може да се нарече норма. Калорийният запас на жителите на Хунза за едно денонощие е средно 1933 ккал и включва 50 г белтъчини, 36 г мазнини и 365 г въглехидрати.
В книгата си „Хунзите - народът, който не познава болестите“ Р. Бирхер подчертава следните много съществени достойнства на модела на хранене в тази страна:
- Преди всичко то е вегетарианско;
- Голямо количество сурови продукти;
- Ежедневно преобладават плодовете и зеленчуците
- Продуктите са естествени, без химикали и са приготвени така, че да бъдат запазени хранителните им качества;
- Алкохолът и лакомствата се употребяват изключително рядко;
- Употребата на сол е много умерена;
- Продуктите са отгледани само на родна почва;
- Постоянни периоди на гладуване.
През 1984 година един от старите жители на име Саид Абдул Мобуд, бил на лондонското летище Хитроу. Служителите от емиграционните служби изпаднали в недоумение, когато той показал паспорта си. Според документа човекът се е родил през 1823 година и имал навършени 160 години.
Придружаващият Мобуда молла отбелязал, че в страната Хунза, славеща се със своите дълголетници, този възрастен мъж се смята за свят. Мобуда е в отлично здраве и е с бистър ум. Той прекрасно помни събитията, започвайки от 1850.
За тайната на дълголетието им местните жители споделят просто: бъди вегетарианец, труди се винаги и физически, движи се постоянно и не променяй ритъма си на живот- така ще доживееш до 120-150 години.
Племето Хунза е свързано с Шамбала, тайнствена зона, един от входовете към която се намира в Хималаите. Зоната обаче е енергетично защитена и малцина могат да достигнат до там, тъй като тя е и невидима за обикновения човек с притъпени възприятия.
Шамбала е известна и под друго име - Агарта, като освен през Хималаите до там може да се достигне и посредством общо 7 входа, 2 от които са в България. Единият в Рила, другият в Стара Планина. Шамбала е извор на древна езотерична мъдрост, но най-вече от там се осъществява наблюдение и до известна степен контрол над процесите на планетата, с цел избягването на катастрофални ситуации. Говори се, че в Шамбала има същества от по-висши духовни йерархии, които имат задачата да помагат на човечеството да премине през тъмните времена на своето развитие.
В периода 1925 – 1928 година Николай Рьорих организирал голяма експедиция, по време на която събрал много и интересни сведения за Шамбала. Част от тях са описани в книгата „Отворени двери“, излязла в България през 1982 година. Според ламите от Тибет, пророчествата, идващи от древността, ще се сбъднат:
„Времето на Шамбала вече иде...Преди него обаче ще станат войни и много държави ще се разрушат. Подземен огън ще разтърси земята. Ще бъдат изпратени предзнаменования.“
В свещените книги на Изтока се говори за края на старата епоха – Калиюга:
"И ще има временни монарси на земята, царе свадливи, с жесток нрав, усърдни в лъжата и злото. Те ще убиват жени и деца... Ще отнемат собствеността на поданиците си. Животът им ще бъде кратък и въжделенията им – ненаситни. Хора от различни страни ще се съединят с тях. Имуществото ще стане едничкото мерило. Богатството ще става причина за кланета. Страстта ще бъде единственият съюз между половете. Лъжата ще бъде средство за успех в съда, жените ще станат само обект на въжделение. Богатият ще се брои за чист. Великолепието на дрехите ще бъде признак за достойнство. Така в края на Калиюга ще става постоянно падение."
Картина на Николай Рьорих - човек от Хунза гледа към Шамбала:
