Какво ми каза Исус на кръста - Послание от Тимен Тимев (ЕНИГМАТА НА ДУХА И МАТЕРИЯТА)

"Какво ми каза Исус на кръста"
Послание от Тимен Тимев – Johann ge Moll



"На втория час"
"Тайната на пирамидите и загадката на материята"
"Пирамидите не са изградени от камък, а от невероятно компресирани 10 на 67-а степен звуци"

...И както стоях отдолу в подножието на кръста и събирах кураж да се изкатеря по стълбицата на болките, Исус ме погледна и каза:
- Защо си толкова озадачен и подтиснат?
И аз му отвърнах:
- Исусе, ти му откри тайната на възприятието, но човешкият род продължава да бъде смутен и подтиснат: него го стряска и гнети Загадката на материята и енигмата на собственото му тяло. И най-често отправя поглед към пирамидите и пита: Как така са направени от материя, а излъчват някакъв дълбок и свещен смисъл? Защо като почукаме по камъка на пирамидите, те звучат? И защо пирамидата ни смущава, че е едновременно и камък и дух?
Исус:
- Това което наричате пирамида е само прозвучаването на значението и смисълът на думата пирамида. Пирамидите не са изградени от камък, а от компресиран на невероятна степен звук.
Всички предмети преди да се появят във възприятието съществуват като чисти значения в ума на Бога. Това са Платоновите идеи, които не са погледнати. Всичко, което съществува като материя, преди това съществува като думи в езика. И е нужно Бог да изговори тези думи, да прояви значението на словото, за да може посредством тяхното прозвучаване, значенията на думите да се появят пред нас като възприятие. Това което наричате възприятие е чуването на произнасянето на смисълът на думите. Пирамидата е прозвучаването на значението на думата пирамида, която когато бъде изговорена се превръща във възприятие.
Бог изхвърля значенията на думите от ума си като ги изговаря, като ги подхвърля на проявлението. Светът, който ни заобикаля е изговорените, изпяти, изсвирени значения на думите. Но това проявление на словото протича под формата на звукови вълни. Тогава неимоверно голямата компресия на тези звукови вълни поражда пред вас видимостта на материята.

Компресираните 10 на 67-а степен звукови вълни от произнасянето на словото пирамида се явява за вашите сетива като каменна пирамида. Звуковата пирамида се е появила пред нас като каменна пирамида поради невероятната компресия на звука. Защо когато почукнем по камъка на пирамидата, а и по всички камъни, те звучат? Защото не само камъкът на пирамидата, но и всички камъни по света не са нищо друго, освен сгъстени, компресирани звукови вълни.



Тогава две са условията да има Свят: Едно Световно същество да изговори значенията на думите със силата на мисълта, а със силата на волята да компресира техните прозвучавания.

Целият свят не е нищо друго, освен компресирано до невероятност проявление на Езикът на Бога. Светът се състои от думи, но тези думи докато не бъдат подложени на проявление, стоят като чисти, безмълвни значения в ума на Бога.

Това са Платоновите идеи, не хвърлили още сенките на възприятията; и това са вълновите функции, които още не са били наблюдавани от ничий ум. Защото вълновата функция остава вълнова функция докато е ненаблюдаема ( докато не бъде подложена на редукция), и трябва да бъде наблюдавана, за да се превърне в перцепторна функция, която ражда светът на възприятията.

Очевидно желанието на Бога да изговори своите идеи и силата на неговата воля да ги компресира до 10 на 67-а степен пораждат видимостта на този свят и животът, в който ние сме само дарове на желанието за проявление на думите. И нашето желание да говорим е желание да повтаряме актовете на Бога, и да му връщаме обратно като мисъл това, което сме получили като компресирана музика и кондензирана интонация.

Но аз отново го запитах:
- Защо, Исусе, след като си Дух, и Духът е най-голямата сила, не слезеш от кръста, а позволяваш да те разпъват?
Исус ми отговори с блага усмивка:
Не мога да сляза, защото, ако сляза и целия свят заедно с мен ще повлека във възприятието.
- Но защо като си най-силният Дух позволяваш да те разпъват?

Защото, ако не ме разпънат, няма да издигнат кръста. Ако не издигнат кръста, няма да могат да издигнат фигурата на противоречието; няма да могат да съберат и да пресекат двете най-големи световни отрицателности – принципът на Непротиворечивия Дух и принципът на Непротиворечивата материя, които само, ако се съберат заедно образуват противоречието на психиката.




Докато не съединим и пресечем под прав ъгъл материята и Духът, няма да можем да прекъснем тяхната самота и да ги доведем до целувката, върху чиито устни стои баща ми – Господа. Той е съчетанието на всички противоречия. Той трябва да застане в центъра на техния сблъсък и да образува от техния конфликт братството на всички противоречия. Той влюбва противоположностите една в друга, и всички световни различия, които вън от него враждуват, вътре в него откриват своята конфликтна хармония като световен контрапункт.


Сами по себе си Духът и материята са непротиворечиви, но само събрани заедно и насила, те пораждат противоречието на психиката. И само, ако разкъсат противоречивия затвор на контрапунктичната психика, те могат да станат отново свободни и самостоятелни Дух и материя. Затова Духът и материята непрекъснато воюват, докато една световна хармония не ги затвори в психиката. Докато не бъдат събрани заедно в противоречието на психиката, всеки от тях е свободен в своята самота.

Светът е Световен свят, и Бог е Божествен Бог, които не могат да взаимодействат, и в своята изолация не могат да образуват душа. Нужно е светът да влезе в Бога и Бог да влезе в света, за да стане светът Божествен свят, а Бог – Световен Бог.
Затова трябва да стоя разпънат и да не слизам от кръста, защото прекъсна ли разпятието, разсичам противоречието, и с разсичането на противоречието отново всички светове се разпадат всеки на своята демонична посока; и всички освободени светове отново се връщат в самостоятелната си сладост на минусите. А докато съм горе и издържам на болките, моите страдания събират отново всички минуси в общата точка на хармоничния конфликт.
Помни, че моето дело е да събирам отвсякъде минусите и да ги пресичам във всеобщия кръст. Възелът на противоречието е майсторството да събереш Вселената и да принудиш всички разрушителни минуси да отпразнуват срещата на своята хармония, като открият своята градивност в насилствената им близост.



Но аз отново запитах:
- Защо след като има Дух, въпреки това има и материя? Не му ли е достатъчен Духът на Бога за да създаде света? Виж как всички са смутени от загадката на материята и енигмата на собственото им тяло. Какво е тази материя, и защо е тя?
Исус:
- Това което наричате материя е само призракът на възприятието. Но, ако аз разваля кръста на противоречието, всички индивидуални минуси ще се разпаднат в своята отрицателна последователност, и веднага ще се появи възприятието. Ако разруша антиномията, аз разрушавам едновременността на многото индивидуалности, и те падат и слизат в последователната река на времето.

Защото времето пред нас се движи последователно, и ако съберете всички времена в едно време, тогава възстановявате кръста на антиномията.
Първородния грях, което е отпадането от Рая е падането от едновременността на противоречието в последователното непротиворечие. Падането от противоречието е падането от едновременното, мигновено време на бъдещето в последователното време на настоящето. Когато вие разгъвате едновременността на противоречието в последователността на редуващите се течащи моменти, тогава вие раздувате платното на възприятието, което тласка корабчето на тялото да плува по реката на времето.

Всеки, който остава в противоречието остава в едновременността. Всеки, който слиза от противоречието, пада върху корабчето на тялото, където е осъден и принуден да издува платното на възприятието, за да може да плува по реката на времето.

Автор: Д-р Тимен Тимев ; 14.04.2017