Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
В момента светът е в преходен период. Това би могло да бъде или ефектът от настоящата комуникационна революция, или да бъде причината за нея, в зависимост от това как виждате нещата. Става дума за начина, по който бързо сменихме средствата си за комуникация, използвайки интелигентни устройства и социални медии.Това явление изглежда старо, но всъщност е около нас по-малко от десетилетие, като се е превърнало в норма в последните 5 години. То позволи на хората да комуникират по начин, който не е бил възможен преди и въпреки очевидните недостатъци на интелигентните устройства и социалните медии, чрез тях мислите и идеите ни се разпространяват бързо както никога досега.
“Шестте степени на разделение” е теория на унгарският психолок и философ Фридеш Каринти от 1929 г.. Според нея всички същества на планетата сме разделени само от 6 стъпки. Сега, поради комуникационната революция тези 6 степени вероятно са по-близо до 2 или 3.
Един от често срещаните термини свързан с духовното пробуждане е “навлизане в четвърто измерение” или “четириизмерно същество”, което ще обсъдим в тази статия.
Какво представлява Четвъртото измерение?
Най-лесният начин да си го представите е като започнете от по-ниските измерения и се издигате нагоре. Началото е единствената точка, която не може да се види - няма горе, няма долу, няма ляво и няма дясно. Първото измерение има 2 края и се определя като права линия. Второто измерение е, когато добавите 4 такива линии (образувайки квадрат), така че да получите широчина и височина.
Третото измерение се получава, когато дадем дълбочина на квадрата и го наричаме куб. Този принцип работи за всяка форма, но квадратът е даден като визуална представа. Досега всички измерения са описвали пространството, докато четвъртото навлиза в царството на времето и на обектите, движещи се в него.
Тази идея се споменава още през 1700 г. от Жозеф Луи Лагранж, а по-късно през 1854 г. върху нея работи Бернхард Риман и през 1880 г. - Чарлз Хауърд Хинтън. През 1908 г. Херман Минковски представя книга, наречена "Пространство и време", на база която Айнщайн частично обосновава своята Обща теория за относителността.
Друга визуализация - ние сме триизмерни същества, но виждаме в 2 измерения. Т.е. нещата изглеждат плоски през очите ни - приближавайки и отдалечавайки ги формата и размерът се променят. Ако погледнете футболна топка например, тя прилича на двуизмерна форма, която се променя по размер, в зависимост от това колко е близо до нас и дълбочината на това се вижда само поради светлината. Ако погледнете футболна топка например, тя наподобява двуизмерна форма, която се променя по размер, в зависимост от това колко е близо до нас и дълбочината на това се вижда само поради светлината. Ако обаче я видим от триизмерна гледна точка, размерът ще остане същият и бихме могли да видим цялата топка едновременно. Така че, навлизайки в четвъртото измерение, ние говорим за движение във времето и времето в пространствен смисъл.
Едно същество от първо измерение би могло да се движи само наляво и надясно, а от второ - нагоре, надолу, наляво и надясно. Триизмерно би могло нагоре, надолу, наляво, надясно, напред и назад. Това означава, че едно четириизмерно същество ще може да вижда нагоре, надолу, наляво и надясно, напред, назад и всеки ъгъл едновременно. В това измерение всичко ще представлява действителния размер и това не е непременно нещо, което можем напълно да визуализираме. Четиримерен обект е теоретично нещо, което живее извън нашите известни закони на времето и пространството. Те също така не биха били обвързани с времето по същия начин, по който сме ние, защото времето нямаше да бъде линия с начална и крайна точка, а по-скоро спирала, в чийто център те щяха да бъдат. Например, едно 4-измерно същество ще може да вижда двете страни на стената едновременно и ще може да се движи във времето. Използвайки нашата логика (като триизмерни същества), виждайки в 2 измерения, следва, че само едно 5-измерно същество би могло да види времето като едно цяло.
Това много добре обяснява защо едно същество от четириизмерно пространство няма как да бъде откривано с използване на триизмерни средства за проследяване. Например, ако триизмерното същество трябваше да стъпи в първото измерение, където е видима само ширината, триизмерното същество би било видимо само по ширина.
По-високите измерения биха изпитвали затруднения в комуникацията с по-ниските
Хората често се питат, ако има такива същества и те се опитват да се свържат, защо все още не са го направили. Един от начините за таква връзка е комуникация посредством числа и числови комбинации.
Какво представлява терминът “Синхроничност” и каква е връзката между двете събития?
Терминът „синхроничност“ е въведен от психотерапевта Карл Густав Юнг, за да опише едновременното настъпване на събития (или случайности), които на пръв поглед нямат ясна цел, но имат дълбок смисъл. То е противоположният полюс на каузалността. Тези съвпадения, - пише Юнг, - от една страна, разбира се са случайни, но от друга - са толкова малко вероятни, че се налага да се предположи съществуването на някакъв обективен закон зад тях, някаква реална особеност на околния свят.
Синхроничността е, когато поредица от 2 или повече събития имат смислена връзка помежду си. Това, което мнозина биха нарекли съвпадение, но съвпадение със смисъл. Тези събития често се повтарят, като например да виждате часовника в 11:11 всеки ден или да виждате едни и същи визуални символи или числови комбинации многократно - в различни неща.
Как може това да е свързано? Можем да твърдим, че всъщност сме част от един и същ организъм. Човешкото тяло съдържа клетки, които могат да се разглеждат поотделно, но всъщност са част от него.
Като се има предвид тази логика, бихме могли да твърдим, че ние сме клетките на едно по-висше измерение и както ние бихме искали най-доброто за нашите тела и души, така и тези висши измерения биха искали същото за нас.
- Доверие
- Вяра
- Единство
- Разумност
- Истина
