Търси

Каква е връзката между измеренията, синхроничността и посланията на числата?

20.09.2018 г.
6461
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
В момента светът е в преходен период. Това би могло да бъде или ефектът от настоящата комуникационна революция, или да бъде причината за нея, в зависимост от това как виждате нещата. Става дума за начина, по който бързо сменихме средствата си за комуникация, използвайки интелигентни устройства и социални медии.

Това явление изглежда старо, но всъщност е около нас по-малко от десетилетие, като се е превърнало в норма в последните 5 години. То позволи на хората да комуникират по начин, който не е бил възможен преди и въпреки очевидните недостатъци на интелигентните устройства и социалните медии, чрез тях мислите и идеите ни се разпространяват бързо както никога досега.
“Шестте степени на разделение” е теория на унгарският психолок и философ Фридеш Каринти от 1929 г.. Според нея всички същества на планетата сме разделени само от 6 стъпки. Сега, поради комуникационната революция тези 6 степени вероятно са по-близо до 2 или 3.
Един от често срещаните термини свързан с духовното пробуждане е “навлизане в четвърто измерение” или “четириизмерно същество”, което ще обсъдим в тази статия.
 
Какво представлява Четвъртото измерение?
Най-лесният начин да си го представите е като започнете от по-ниските измерения и се издигате нагоре. Началото е единствената точка, която не може да се види - няма горе, няма долу, няма ляво и няма дясно. Първото измерение има 2 края и се определя като права линия. Второто измерение е, когато добавите 4 такива линии (образувайки квадрат), така че да получите широчина и височина.

Третото измерение се получава, когато дадем дълбочина на квадрата и го наричаме куб. Този принцип работи за всяка форма, но квадратът е даден като визуална представа. Досега всички измерения са описвали пространството, докато четвъртото навлиза в царството на времето и на обектите, движещи се в него.

Тази идея се споменава още през 1700 г. от Жозеф Луи Лагранж, а по-късно през 1854 г. върху нея работи Бернхард Риман и през 1880 г. - Чарлз Хауърд Хинтън. През 1908 г. Херман Минковски представя книга, наречена "Пространство и време", на база която Айнщайн частично обосновава своята Обща теория за относителността.

Друга визуализация - ние сме триизмерни същества, но виждаме в 2 измерения. Т.е. нещата изглеждат плоски през очите ни - приближавайки и отдалечавайки ги формата и размерът се променят. Ако погледнете футболна топка например, тя прилича на двуизмерна форма, която се променя по размер, в зависимост от това колко е близо до нас и дълбочината на това се вижда само поради светлината. Ако погледнете футболна топка например, тя наподобява двуизмерна форма, която се променя по размер, в зависимост от това колко е близо до нас и дълбочината на това се вижда само поради светлината. Ако обаче я видим от триизмерна гледна точка, размерът ще остане същият и бихме могли да видим цялата топка едновременно. Така че, навлизайки в четвъртото измерение, ние говорим за движение във времето и времето в пространствен смисъл.
Едно същество от първо измерение би могло да се движи само наляво и надясно, а от второ - нагоре, надолу, наляво и надясно. Триизмерно би могло нагоре, надолу, наляво, надясно, напред и назад. Това означава, че едно четириизмерно същество ще може да вижда нагоре, надолу, наляво и надясно, напред, назад и всеки ъгъл едновременно. В това измерение всичко ще представлява действителния размер и това не е непременно нещо, което можем напълно да визуализираме. Четиримерен обект е теоретично нещо, което живее извън нашите известни закони на времето и пространството. Те също така не биха били обвързани с времето по същия начин, по който сме ние, защото времето нямаше да бъде линия с начална и крайна точка, а по-скоро спирала, в чийто център те щяха да бъдат. Например, едно 4-измерно същество ще може да вижда двете страни на стената едновременно и ще може да се движи във времето. Използвайки нашата логика (като триизмерни същества), виждайки в 2 измерения, следва, че само едно 5-измерно същество би могло да види времето като едно цяло.

Това много добре обяснява защо едно същество от четириизмерно пространство няма как да бъде откривано с използване на триизмерни средства за проследяване. Например, ако триизмерното същество трябваше да стъпи в първото измерение, където е видима само ширината, триизмерното същество би било видимо само по ширина.
 
По-високите измерения биха изпитвали затруднения в комуникацията с по-ниските
Хората често се питат, ако има такива същества и те се опитват да се свържат, защо все още не са го направили. Един от начините за таква връзка е комуникация посредством числа и числови комбинации.
 
Какво представлява терминът “Синхроничност” и каква е връзката между двете събития?
Терминът „синхроничност“ е въведен от психотерапевта Карл Густав Юнг, за да опише едновременното настъпване на събития (или случайности), които на пръв поглед нямат ясна цел, но имат дълбок смисъл. То е противоположният полюс на каузалността. Тези съвпадения, - пише Юнг, - от една страна, разбира се са случайни, но от друга - са толкова малко вероятни, че се налага да се предположи съществуването на някакъв обективен закон зад тях, някаква реална особеност на околния свят.
 
Синхроничността е, когато поредица от 2 или повече събития имат смислена връзка помежду си. Това, което мнозина биха нарекли съвпадение, но съвпадение със смисъл. Тези събития често се повтарят, като например да виждате часовника в 11:11 всеки ден или да виждате едни и същи визуални символи или числови комбинации многократно - в различни неща.
Как може това да е свързано? Можем да твърдим, че всъщност сме част от един и същ организъм. Човешкото тяло съдържа клетки, които могат да се разглеждат поотделно, но всъщност са част от него.
Като се има предвид тази логика, бихме могли да твърдим, че ние сме клетките на едно по-висше измерение и както ние бихме искали най-доброто за нашите тела и души, така и тези висши измерения биха искали същото за нас.
 
  • Доверие
  • Вяра
  • Единство
  • Разумност
  • Истина
 

1
Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

Коментари:

Спонсори на Портал 12