Каква е причината за паник атаките?

Все повече млади хора днес страдат от т.нар. психическо състояние "паник атака", което се нарича още "Паническото разстройство" и представлява повтарящи се епизоди на интензивен ирационален страх, паника или безпокойство, примесен с чувство за умиране или получаване на инфаркт/инсулт; виене на свят и дезориентация; чувство, че нещо лошо ще се случи; замаяност, чувство за припадане, чувство на потъване, непособност за произнасяне на буквата "р", сърцебиене и др.

По темата за все по-разпространените паник атаки, споделяме с вас позицията на дългогодишния психиатър д-р Тимен Тимев, който сподели пред Портал12 следното:

Да отговорим на въпроса от чисто психиатрична гледна точка, защо все повече хора страдат от паник атаки и психози?
Заради непрекъснатата (мозъчна) радиация и най-вече стресовете - стресът, че виждаш толкова много хора навсякъде (излъчващи вълни), а си роден не където трябва, чувстваш, че в теб има големи неща, но те непрекъснато биват потискани, закривани, затлачвани и постепенно се забравят. Обществото е нетолерантно и абсолютно жестоко, защото гледа да потисне индивида, гледа да не му помогне той да развие уникалните си способности. Тъкмо това създава тези панически атаки и психозите, но има една друга, обратна страна - когато живота ти забранява да се чувстваш велик, ако се разболееш от психоза, психозата ще ти позволи да се чувстваш мегаломанен, т.е. чувството за величие, което злото и нетолерантно общество е потиснало в теб, психозата ти позволява да го изживееш и ти го компенсираш. Една голяма част от хората се разболяват, за да могат да изживеят в лудостта това, което нормалността им забранява. 

Паник атаките са много вредни за самия човек! Те не му създават чувство за значимост, а точно обратното – смачкват го. Те са резултат на това, че нетолерантното общество непрекъснато проповядва егоизъм, хипер егоизъм, алчност (обратно на вроденото в човека, това, което той носи вътре в себе си и трябва да прояви и развие). Аз щях да полудея от мъка, когато едни млади хора ми казаха: „Тъпкани сме и ще тъпчем. Мачкани сме и ще мачкаме.“ Това е порочен кръг. Трябва да помагаме на младите хора да си развиват способностите, за да не затаяват в себе си чувството за отмъщение – че те са тъпкани и мачкани и те ще мачкат. Просто толкова много зависи от обществото. Всичко зависи от него.

Ще ви кажа, че след толкова години, толкова вече ми е омръзнало и съм изтощен! През деня пиша едно, вечер – друго, гледам да съм наравно и с науките, и с духа, и с изкуствата – това е много напрегнато, обаче имам една-единствена надежда – искам да умра за някаква кауза! Ценността се създава, когато един човек, дори цял живот да се е занимавал със себе си, служи на другите. Обикновено писателят, творецът, композиторът, ученият без да искат, те цял живот се занимават само със себе си, макар и да служат на другите. В тях се явява порив – да направят нещо за другите! Човек става етичен от естетически звяр, защото естетиката е нещо зверско, т.е. обратно на Достоевски – Достоевски беше казал, че красотата ще спаси света, обратно – красотата го разрушава! Стремежът към красота води до тоя ексхибиционизъм на младите, води до тая агресивност и до чувството да се покажеш навсякъде. Напротив, не красотата ще спаси света, а чувството да се жертваш за някаква група хора. 

Проблематиката може да я сведем до два момента. Човечеството отива към гибел ако стрелката на вината, стрелката на агресията и стрелката на отговорността се търси винаги навън от нас. Примерно аз съм стрелката и аз съм агресивен към другия, аз търся отговорност, но когато стане нещо много лошо - избухне пожар или друго, всеки казва: „Не съм аз.“. За всички лоши неща и събития – страдания, болки, катаклизми, ние не обвиняваме себе си, а другите. Търсим вината в тях! Това е лоша стратегия защото ние бягаме от отговорност, бягаме от чувството, че сме създатели. На старогръцки думата αιτία означава и вина, и причина, т.е. този, който е виновен за нещата, той е и причина за нещата. Да се почувстваш виновен за нещо, макар то да бъде бедствие – това означава ти веднъж да се издигнеш до величието, че ти си създател на това нещо. Обикновено Бог е виновен за земетресенията и прочие. Съвременното човечество иска да избяга от грижата и от вината, не смята, че има вина за нещата. То иска да бъде невинно, иска да бъде безгрижно. Това е лоша стратегия!

Напротив, трябва да обърнем стрелката на агресията към себе си защото когато съм автоагресивен, аз правя другия добър и когато обвинявам себе си, аз го освобождавам от виновността. Чрез самообвинението казвам, че щом съм виновен, съм и причинител, а щом съм причинител трябва да изпитам чувство на гордост защото аз съм създател. Чувството на отговорност при майката спрямо детето, мъжът трябва да го възприеме като чувство за отговорност спрямо природата, цивилизацията, човечеството и космоса. Детето на мъжете е всъщност човечеството и Вселената. Мъжете трябва да бъдат много по-истински майки.