Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Във връзка с публикувани много интересни въпроси от читателка на Портал12, по повод взаимодействията във Вселената, човешкия мозък и черните дупки, ви представяме блиц интервю с Ириния Делина - писател и философ.Г-жо Делина как може да се обясни..., изобщо възможно ли е да се обясни, как звездите общуват телепатично?
За мен това първо е една по-скоро поетична формулировка на нещата. Но ако квантовата физика и механика доказа през годините нещо, то това е, че всичко във Вселената взаимодейства телепатично. Това са го знаели древните индийци. Това са го знаели всички древни култури. Това го знаят и всички хора, които излизат в едни други измерения на Съзнанието. Това са ясновидците, това са маговете...
На чисто физическо ниво, колкото и да е странно, това беше доказано от Айнщайн. И той не взе Нобелова премия нито за Общата теория на относителността, нито за Специалната теория на относителността. Алберт Айнщайн взе Нобелова награда за т.нар. експеримент "Айнщайн - Подолски - Розен", който включва това, че когато два електрона са били в един и същи атом, а след това се отделят, и например на единия се завърти спина в едната посока, то спинът на другия, независимо от разстоянието се завърта в същия момент. Т.е. това е доказателство, че електроните взаимодействат телепатично.
На едно субатомно ниво, в квантовото състояние на материята, взаимодействат всички частици. Там всяка частица знае във всеки един момент всяка друга частица - какво се случва с нея. Освен това, в квантовото състояние на материята, частиците не само взаимодействат, те тотално се превръщат една в друга, защото там самото пространство не е както в нашия видимия свят. Аз ако преместя тук една вещ, тя си остава същата, независимо от разстоянието. Но в квантовата физика, всяко нещо носи със себе си собственото си време и пространство. На квантово ниво всяко едно преместване означава - взаимодействие, и то качествено - същностно взаимодействие. То означава промяна. Това също е телепатично взаимодействие - много по-общо, много по радикално и много по-всеобхватно от нашето тривиално разбиране за "телепатията".
Защото под "телепатия" ние какво разбираме? Разбираме, че изначално нещата са разделени, че нямат връзка между тях, и някак си след това се оказва, че те са във връзка, но по някакъв странен и неестествен начин. А всъщност то е точно обратното. Състоянието е неестествено, когато нещата не са във връзка.
Няма нищо във Вселената, което да е отделено от нещо друго. Всяко нещо е свързано със всяко.
А как е възможно мозъкът и умът да бъдат извън Вселената?
Моят отговор на този въпрос е, че както Бог е извън това което Е, извън Сътвореното, извън видимата част от Вселената, така и мозъка може. Ако психичната плазма и мозъкът като потенция, а не като актуалност, тъй като той по принцип дублира и е копие на божествения мозък и на божественото Съзнание. С една част от Вселената е създадена тази Вселена, т.е. тя не може да изчезне напълно, защото трябва да има осцилация между нещо, което Е в момента и нещо, което не е.
Ние имаме различен обем на възприемащото и на възприеманото. В нашия материален свят, обемът на това, което възприемаме е винаги много по-малък от това, което в възприемащото във Вселената. Т.е. възприемащото винаги излиза извън наличната и възможно възприемана субективност. Винаги има нещо, което е отвъд, нещо, което е извън. В противен случай нямаше да има съзнание, защото нещата щяха да съвпадат със себе си. Съзнанието е винаги извън наличността, то е винаги извън това, което Е.
----
Принципът на локалността утвърждава че физическите процеси, протичащи на едно място не могат да имат незабавен ефект върху елементи на реалността в друга локализация. На пръв поглед, това предположение изглежда основателно, доколкото то е следствие от Специалната теория на относителността, съгласно която информацията не може да бъде пренасяна със скорост, по-голяма от скоростта на светлината без нарушаване на причинността. Общоприето е мнението, че всяка теория, която нарушава причинността ще бъде наред с това вътрешно противоречива и, следователно, дълбоко незадоволителна. Оказва се, че обичайните правила за съчетаване на квантово механическото и класическо описание нарушават принципа на локалността, без да нарушават причинно-следствената връзка.
За разлика от класическата механика, частицата в квантовата механика не може да има определено положение в пространството или импулс (и не може да притежава и двете едновременно).
