Как премина Срещата на Живите места в екоселище Радост? (ОБЗОР)

Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

На 25, 26 и 27 март се проведе „Среща на Живите места“ в екоселище „Радост“, с. Горско Косово. На срещата се събраха хора, които живеят на село и се опитват да постигнат устойчивост извън града. Представители на Портал12, избрали живота на село, присъстваха на срещата.

„Срещата на Живите места мина много добре! Събрахме се много хора с общи мечти и гледащи в една посока.“ – сподели за Портал12 впечатленията си Никола Куташки – част от общността на екоселище Радост.

На срещата участниците имаха възможност да споделят личните си истории за това как живеят на село, по какъв начин постигат устойчивост, имат ли достатъчно социални контакти, дали отглеждат реколта и дали кандидатстват за европейски субсидии. При някои социалната среда е проблем, защото наблизо няма семейства със сходни на техните интереси, а за други такъв проблем не съществува, тъй като много хора често ги посещават или живеят в село, където имат съмишленици. Някои от обитателите на живи места споделиха горчив опит с европейско финансиране, а други не са помисляли да опитват, тъй като според тях „устойчивост“ означава да не разчиташ на външни субсидии.

От разговорите по време на срещата стана ясно, че животът на село през топлите месеци е сравнително лесен и приятен, но през зимата може да бъде много сериозно предизвикателство и това спира много от желаещите да напуснат града. Според Жанет Орфану – основател на екоселище Радост, друго лично предизвикателство на всеки гражданин е леността, която е станала част от народопсихологията на българите. По думите й, гражданите търсят лесния достъп до чиста продукция, но много малко от тях са готови да стопанисват своя градинка за лично потребление, за което са нужни минимални усилия.

Още един фактор, който пречи на хората да живеят устойчиво, е трудността „да се различи глезотия от потребност“, посочи още Жанет Орфану. Това обаче според нея не означава, че след като сме осъзнали нуждата да напуснем града, трябва веднага да се разделим с всичко, с което сме свикнали досега. Важно е преходът от града към селото да се направи плавно, за да е успешен.

В разговор по време на Срещата се засегна тази особеност на поколението на индивидуалистите, че някои не са готови да заживеят в общност. Бе предложено да се започне с това – да заселим българските села и да си помагаме, да отглеждаме заедно децата си, да отглеждаме общи ниви и градини.

Важна тема, която се обсъди на събитието в екоселище „Радост“, бе размяната на стоки и услуги като част от устойчивия начин на живот. Необходимо е живите места често да обменят опит и полезна информация, да си помагат и да споделят помежду си благата, с които разполагат.

Ако и вие се стремите към по-спокоен и чист живот, далеч от градското замърсяване на всички нива – физическо, умствено, емоционално и енергийно, насърчаваме ви да направите първи стъпки за осъществяване на идеите и мечтите си. Едно събитие като „Среща на живите места“ може да ви даде знания, мотивация и вдъхновение.

„Мисля, че се случи нещо много важно и много полезно, нека всички разберат за него. И тези, които сега тръгват по пътя, нека да разберат, че не са сами. Дано успеем и да реализираме идеята за взаимопомощ между Живите места.“ – изрази надеждите си Никола Куташки след Срещата на живите места.

Свързани публикации

Теодосий Теодосиев: Светът има крещяща необходимост от нова християнизация

Религията, също както в науката, има една еволюция – нови теории, които отхвърлят старите. Нови идеи, които отхвърлят старите идеи.Бог е любов и любовта ще спаси света – това е най-голямото откритие в историята на човечеството. Няма богоизбрани народи , има богоизбрани хора.

Виж повече

Примабалерината Диляна Никифорова: На сцената или в живота няма малки или големи роли!

През последните години се наблюдава една обща тенденция на засилващ се интерес във всички сфери на изкуството. Разговаряме с примабалерината Диляна Никифорова, която е не само една от най-ярките звезди на съвременния балет, но и е човек приел изкуството за своя мисия в живота.

Виж повече

Екоселище Радост се намира в село Горско Косово

Екоселище Радост събира хора, които искат да живеят в свят без насилие

Екоселището се намира в село Горско Косово, в непосредствена близост до язовир „Александър Стамболийски“. Мястото е кътче, запазило великолепието на дивата природа

Виж повече

Екоселище Радост отваря вратите си за прием на „проблемни“ деца

Екоселище Радост обяви, че отваря вратите си в помощ на т.нар. „проблемни“ деца. Децата ще получат много Любов, внимание, ще научат и занаят според желанията и талантите си

Виж повече

Във Велики Преслав ще се проведе Форум за Българския дух в Европа през вековете (ПРОГРАМА)

Целта на форума е да осветли огромното значение и влияние на Богомилското Учение за пробуждането на Европа и разпространението на принципа: „Свобода, Равенство, Братство чрез Любовта“

Виж повече

Среща на Живите места ще обедини хората, решени да живеят извън системата

Целта на срещата е да се свържат всички хора от живите места в една система от взаимопомощ, в която с минимални ресурси да си помагат и подкрепят по този път. Възможно е дори в един момент да се избегне и паричната система...

Виж повече

БАН - зов за помощ за спасяване на ценностите и селата

БАН разпространи необичаен Зов за помощ, в който зове за спасяване на моралните ценности и българското село!

Представяме ви цялостния текст на разпространения Зов, който засяга освен темата за българските села, но и проблема с демографската криза, липсата на духовно развитие, падението в моралните ценности и междуличностните взаимоотношения, както и срива в икономиката и науката

Виж повече

Какъв е генетичният код на българите и каква е мисията на нашия народ?

Според Дамян Попхристов наследството на българите в наши дни се предава чрез генетичния код, който носим. Той е наистина уникален, свързан е с мисията ни и с това, че българите наистина сме богоизбрани

Виж повече

Коментари 5

Антон

01.04.2016 г. 16:23

Аз съм наясно, че не може да се получи еднакъв начин на мислене у всички. Алтернативните организации на хора изглеждат доста толерантни, но това е само на пръв поглед. На практика те налагат определени ограничения върху ВЪЗГЛЕДИТЕ на хората, които искат да се присъединят към тях. Имат определени виждания кое е правилно и кое не, но тези виждания се различават и водят и ще водят все повече до проблеми. Индивидуализмът, за който пише по-горе, като философия е основната причина. Един пример - повечето са вегетарианци. Без да ми се обиждате, но погледнете нашите предци, - не е имало вегетарианци сред тях, въпреки че месото е било по-скоро рядкост в менюто. Даже в манастирите, където не се е ядяло месо изобщо, не са считали яденето му за нещо нередно. Дори да погледнете на изток, ще трябва да ви разочаровам. И там се е гледало на неяденето на месо като въздържание, но не и като единственото правилно. В "живите места" не се говори за религия, но се говорят "духовни" неща. Къде е гаранцията, че тези "духовни" неща са здрави? Това е западен прочит на източни философии и в резултат такова животно никога досега не е имало в историята на човечеството. Ние тук, от времето, когато хората са живеели устойчиво, си имаме религия и тя се нарича Православие.
Антон

01.04.2016 г. 15:57

Замисих се за предложение за име. Но всъщност проблемът не е в името, а в концепцията, която лежи зад него. Всичко е доста комплексно. От една страна е много хубаво, че има все повече хора, които искат да излязат от системата на днешната цивилизация, и това трябва да бъде насърчавано. От друга страна обаче такива опити водят до много странни, меко казано, резултати. Работата е там, че човек, излизайки от едно общество и едни порядки, продължава да носи в себе си причините, поради които това общество и тези порядки са станали невъзможни за живеене. Погледнете световните революции. Всички те са били правени от хора идеалисти, които са тръгнали от съвсем справедливото желание да се въведе по-добър ред за живеене, а са стигнали до там, че положението е станало много по-лошо.
Никола Петров

31.03.2016 г. 13:48

Относно термина "живи места" съм съгласен, че като ги определяме така сякаш казваме, че другите са мърви. Обаче не успяхме да измислим друго име :) Антон ако имаш предложения споредели.
Анна Поляна

29.03.2016 г. 11:31

Хубюво е, че се правят стъпки към съзнателен живот близо до природата. Всеки мислещ може да прецени за себе си от какво има нужда и как да живее, без да пречи на другите. ;)
Антон

28.03.2016 г. 16:32

Всичко друго ми е горе-долу понятно, обаче понятията "жива храна", "живи места" и т.н. звучат смехотворно. И не разбирам как тези понятия могат да се възприемат сериозно. Наистина ли си вярвате, че именно това е живото, а всичко останало е мъртво? Чел съм доста истории на хора, които живеят алтернативно, и в голямата си част техните светогледи плашат с ненормалността си. Не, аз нямам предвид селския начин на живот, липсата на "жизнен стандарт" и спокойствието. Това са си съвсем нормални неща. Нямам предвид негативното, като цяло, отношение към цивилизацията, - това също е нормално. Имам предвид специфичен начин на мислене днес, в който всички сме възпитани, и който по-голямата част от бегълците от цивилизацията незабележимо продължават да носят със себе си. И когато са се отървали от опеката на цивилизацията, те доразвиват това мислене в съвсем ненормална посока - като мнима нейна антитеза, а всъщност обратната страна на същия медал. Това никога не е било нормално мислене, особено у предците ни, които са водели не само доста устойчив и природосъобразен, но и твърде морален живот. Смея да кажа, че това, което са имали нашите предци, не са го имали нито в Индия и Китай, нито в Африка, нито в Америка. А мнозинството "живи" се учи от тях, вместо да се учи от собствените си деди.