Как да реагираме, когато наш близък почине? Формули по време на скръб (ВИДЕО)

Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Споделяме с вас мисли на квантовия физик и анти-психиатър д-р Тимен Тимев, по темата за смъртта. Текстът е поместен в книгата "Извън матрицата на времето - Разговори с Тимен Тимев":

Много пъти са ми задавали въпроса как е по-правилно: да си припомняме общи мигове, които сме имали с умрелия или да концентрираме мисъл? – Припомнянето на сюблимни моменти с мъртвия и концентрацията трябва да вървят едновременно. Голяма част от психиката на тези, които умират се приема от мозъците на живите, особено първите часове и дни. В рамките на 40 дни вълната от психиката на мъртвия се излъчва изключително силно, затова е много важно да насочите цялото си същество – мисъл, дух, воля, емоция – така, че цялата психика да тече към него и не толкова вече да му помага, колкото да се осъществи завещанието. Завещанието на умиращите е да предават своята психика и лъчите от нея да ги приемат живите мозъци.

Красивото на смъртта е, че тя погребва егото

Зовът ви трябва да бъде: „Потичай душа на (вашият близък) към мен, моят мозък е готов да те приеме“ – повтаряйте си тази формула често, особено първите няколко дни след настъпването на смъртта. Мозъкът е приемащото и поглъщащото, той абсорбира това, което излиза от мъртвия и затова е добре човек да бъде близо край умиращия. Нашите мозъци са готови да приемат завещанието и този зов няма да попречи на пътуването на душата, на нейната миграция. Напротив, когато душата на мъртвия идва към вас, тя ще пътува по-добре. Завещанието, приемете, че това е вода, която трябва да дойде във вашата почва, в почвата на вашият мозък. Хубаво е да запазите контакт с вашите починали близки, особено ако сте имали силна връзка с тях приживе. Вземете най-хубавите, любимите ви техни портрети и ги носете със себе си. Дълго време те ще ви помагат и ще ви дават насоки в трудните моменти.

Ние сме безсмъртни и нищо не можем да направим по въпроса! Въпросът е в това, дали сме осъзнати, че сме духове.

Спомням си, когато баща ми умираше, той беше просветен човек, поет, каза ми: „Тимене, завещавам ти моя мозък и моята душа, тя отива с теб. – аз тогава заминавах за Америка – Отнеси я далеч, далеч от моя живот“. Някои хора усещат тези неща. Винаги, когато имах трудности моят баща ми се явяваше през нощта, той беше мой. Много е важно да се запази този контакт! Всички любими хора в първите няколко дни и седмици тъгуват, а след това ги хваща колелото на живота и това е неизбежно. Въпросът обаче е, не да се осланяме на безплодна тъга, а да вземаме плодовете на тъгата, да съхраняваме душата на мъртвия.

Голяма част от душата на умрелия остава у тези, които са живи. Това е доказано експериментално с квантови датчици, не е само според древните предания. Тези вълни остават, дори след години може да усетите как с някои негови движения, мисли и чувства, вие мислите и чувствате, възприемате дадени ситуации.

По семинари в чужбина често ме питат дали тези практики не пречат на мъртвия, на неговата душа да се откъсне от земното и да продължи еволюцията си – това не възпрепятства нейната миграция и ще ви обясня защо. По принцип душата ни е разхвърляна по целия ни живот и когато настъпи времето да си тръгнем оттук, ние имаме едва 1/5 от душата си, останалата част е разпръсната по нашите сюблимни мигове. Преди да умре, човек събира дори несъзнателно една част от душата си, а другата част остава несъбрана. Според това тези, които остават след него тук, те са по-големи конектори на неговата душа и те могат да я отпращат. Душата на мъртвия в миграцията, докато пътува, непрекъснато се възобновява и генерира от нашите мисли и спомени, т.е. ние изпращаме допълнителна енергия, за да пътува тя, затова не й пречим, а й помагаме. Тези практики са много полезни, както за вас, така и за вашите близки, напуснали този свят.

Много живи има, които са умрели. Това са хората на лъжата, на омразата, на насилието

Затова във всяко свободно време, вместо да го посветите на някое по-низше занимание – медитирайте, съсредоточавайте се, спомняйте си, пращайте вълни и най-вече приемайте вълните от вашите починали близки. Тази помощ, която ще окажете на мигриращата душа ще ви се връща години напред. Мъртвите са единствените психики, които не принадлежат на себе си, те винаги са готови да се отзоват. Те нямат вече занимание със себе си, затова изцяло принадлежат на нас, на другите и затова са най-не егоистични.

Някои хора си мислят, че прилагат погрешни практики като изпращат молитви душата на мъртвия да се отдели от земното и да продължи напред в еволюцията си. Това не е така, а точно обратното, защото когато изпращаме контакти оттук, ние помагаме на душата да пътува истински.

Психиката е нелокална, тя не е една рекичка, която може да спираме или да я връщаме към себе си. Тя е насочена във всички възможни посоки и всеки един призив към нея само увеличава общата й енергетична насоченост. В някои от лекциите си съм го представял така, запомнете този образ: душата на мъртвия не е една река, която тече по силоза надолу и ние я спираме с нашите призиви и молитви, за да ни обърне внимание. Нашите призиви не са егоистично спиране от нейния път, а обратното – чрез тях, ние увеличаваме нейната енергия, инжектираме в нея допълнителни сили. Никой не може да спре водата! Душата на мъртвия не е река, тя е езеро, което расте и става океан. Всяка душа се възвръща към своята praenomen (буквално – първо кръщелно име) или към обективната психика на Вселената. Всъщност, когато почиваме, нашата малка индивидуална душа тече във всички посоки, тя се разтваря, за да си възвърне световните размери. Praenomen е обективната психика на Вселената или Anima Mundi. От всеки един спомен и призив, дори той да бъде формулиран в егоистична обвивка: „Душа, обърни се малко към мен, защо ме оставяш тук самотен?!...“ – тя получава приток на енергия и сила. Душата не може да бъде спряна защото тя тече във всички посоки.

Последната и най-важна формула, която е добре да запомните и да знаете е, че ние трябва да забравим всичко – че сме били всичко, за да се родим и да си спомним всичко, за да умрем. Ние трябва да си спомним, за да умрем и да забравим, за да се родим. Какво означава това? Спомняйки си всичко, ние се завръщаме към нашата всеобща обективна психика, която се разпръсква отново по цялата Вселена, а за да се родим трябва да забравим всичките си множествени Аз-ове и да се имплантираме в едно единствено тяло.

Пропуснах да кажа, че днес е доказано, че умиращият излъчва нещо като радиация. Особено първият ден след настъпването на смъртта донякъде е опасно и малки деца не трябва да седят продължително време в близост до мъртвия. Ако душата на умрелия е млада и несилна тази радиация влияе като радиоактивност, малко е опасна и трябва да се дозира, но поне половин или един час е хубаво да се стои край починалия. Тези преживявания са тежки и скръбни, но те обогатяват и починалия, и нас. Трябва да се научим да си бъдем полезни и да извличаме плодовете на нашата скръб.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

© Портал12

духовно развитие Тимен Тимев психология психиатрия душа прераждане Тайната на смъртта смърт починали близки

Елеазар Хараш

Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
Мъдростта е всеобща.
Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:

Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
Никога не нарушавай своята безкрайност.
Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."

Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."

Афоризми от Елеазар Хараш:

Чистите действия нямат съдба.
Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
Силата работи в Тишина.
Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
Най-здравословният живот е близост с Бога.
Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
Словото превъзхожда всяка наука и религия.
Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.

Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Свързани публикации

12 мисли на Рудолф Щайнер за духовния свят между смъртта и новото раждане

В най-важната част на пътя между смъртта и поредното си ново раждане човек притежава едно много по-могъщо съзнание от това, което има тук по време на своя физически земен живот. Между смъртта и новото раждане ние притежаваме едно космическо съзнание.

Виж повече

Елеазар Хараш за Тайната и илюзията на смъртта

Елеазар Хараш - Тайната на смъртта (ВИДЕО ИНТЕРВЮ)

Ние сме безсмъртни и нищо не можем да направим по въпроса! Ама нищо! То е предрешено, край, свършен факт! Въпросът е в това, дали сме осъзнати, че сме духове. Ние не сме умове, не сме сърца, ние сме духове. Ние сме дори, преди Безсмъртието. То е дошло много късно! Още по-късно е дошла смъртта. Ние сме духове, ние сме древни! Ние даже не сме от миналото. Ние сме от древността.

Виж повече

Елеазар Хараш - отговори за зрителски въпроси на Портал12

Елеазар Хараш - Какво се случва след смъртта и важни съвети за починалите (ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ НА ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОРТАЛ 12)

За мъдрецът смъртта е скок в свободата, за разумният човек тя е скок в светлината, за премъдрия човек, Учителя – тя е скок в Бога и в Мистерията, за обикновения човек тя е скок в астралния свят, в нови ограничения, но малко по-разхлабени, т.е. от железни окови и вериги, отиваш в златни окови и пак чакаш.

Виж повече

12 Откровения за Кармата от Рудолф

Да, все повече и повече хора ще имат пред себе си и то в напълно нормални, а не в екстатични състояния, кармическите образи на своите действия. А това ще тласне хората неимоверно много в тяхното развитие, понеже сега те безпогрешно ще знаят своите кармически задължения към света. Книгата с кармическите равносметки може да бъде отворена за всеки.

Виж повече